Има ли разлика между ум и съзнание?

Въпрос: Има ли разлика между ум и съзнание? И ако има – каква е тя?

Отговорът на този въпрос е от изключителна важност. Без той да бъде разбран Йога не може да бъде възприета правилно.

Да различиш ума от съзнанието, значи да развържеш Гордивия възел на човешките страдания.

Сигурно сте чували откъде идва изразът “Гордиев възел”. В древни времена, около 600 г. пр.н.е. умрял царят на Тива. Избрали нов. Минали няколко седмици - починал и той. Избрали трети - след месец и той починал. Всички от естествена смърт. И така още шест царя се изредили, но никой не се задържал - след месец-два умирал. Градът-държава започнал да запада. Събрали се старейшините и след дълги спорове накрая решили да изберат нов цар с помощта на Фортуна - богинята на съдбата и случайността. Решили: “Който утре пръв, в ранни зори пристигне в Тива, той ще бъде новия цар”. Заклели се да не казват никому, за да не разгневят богинята.

Сутринта, още по тъмно, пръв влязал в града един селянин с волската си каруца. Казвал се Гордий. Когато му казали, че той е избранника на Фортуна, и че тя го е избрала да стане цар на Тива - той се стъписал. Приел го като подигравка и плоска шега. Но после се окопитил, помислил, помислил и накрая се съгласил.

По-късно, в знак на благодарност към съдбата направил много сложен възел с ремъците от каруцата. И под него, в главния храм провесил самата каруца.

А като признателност към воловорската си професия и наредил върху камък да изсекат пророчеството: “Който успее да развърже възела - ще завладее целия свят”

И в продължение на повече от четиридесет години мъдро управлявал Тива.

Минали, години, столетия - никой не успял да развърже възела. Изглеждало невъзможно. Триста години по-късно Александър Македонски тръгнал да завладява света с легионите си. Когато влязъл в Тива, отишъл направо в храма. Гледал няколко мига Гордиевия възел, извадил меча си и го разсякъл. Възелът се разпаднал. “Аз го развързах - казал той - значи ще завладея света.”

Когато двама души употребяват едни и същи понятия, те много рядко влагат един и същи смисъл в тях. В повечето случаи смисълът е или близък или много далечен. Така е и с понятията “ум” и “съзнание”.

В разговорната реч, в литературата, във философията под ум и съзнание много често се разбира едно и също нещо.

Йога прави генерална разлика между двете. Съзнанието е СПОСОБНОСТТА на човек да ОСЪЗНАВА. Тази способност е безкрайна. Тя е наша същност. Като човешки същества ние се раждаме с нея, тя е заложена в нашата природа.

Три хиляди години преди да се роди като принц Гуатама, Буда бил обикновен търсещ човек. Преди три хиляди години, най-просветленият Буда се казвал Дипанкара. Бъдещият Гуатама дошъл при Дипанкара да изрази почитта си по обичая – като докосне нозете му. В мига, в който го направил, Дипанкара се навел и докоснал неговите. Гуатама се ужасил, казал:

• Защо ме докосвате, аз съм само един прост селянин?

• Не, ти си също Буда, но още не го знаеш. Един ден ще го разбереш! Буда – природата е във всеки от нас.

Замисляли сте се за названието “будилник” – голям часовник, който звъни да ни буди сутрин. Откъде идва корена му? От БУДА. От про-буда, пробуждане, осъзнаване. Да си Буда означава да си осъзнаващ човек.

Не осъзнат – а осъзнаващ, защото осъзнаването не е еднократен акт, а безкраен процес, защото нещата, които могат да бъдат осъзнати са безброй, а степента на осъзнаването им – безкрайна.

Най-драстичната разлика между двама души е не са физическите разлики, а конфигурацията и обема на съзнанието им.

Kлючът за разбиране на света е постоянната будност. Това на практика е трудно, защото човек спи –не само нощем, но и денем. Отдавна психолозите са установили, че през деня човек много често говори и действа в състояние на по-лека или по-дълбока автохипноза или хипноза, което е своебразен сън. Да се пробудиш – това означава да направиш пробив в съня си.

Пробуждането има начало, но няма край. Когато казали на Буда, че с един цар се е случило чудо – той постигнал просветление– Буда отвърнал: “Не е чудо, че е постигнал, чудо е, че изобщо е започнал.” Трудно е да се започне, но започнеш ли веднъж, няма спиране.

Осъзнаването е като ядрена реакция – ефектът се мултиплицира.

Защото можеш да изживееш живота си без да се пробудиш. Това е най-ужасното нещо, което може да ти се случи – да пропуснеш живота си!

Все едно, че не си живял! Това, че говориш, движиш се и мислиш още не означава, че си буден. Има един афоризъм: “Мозък, това е нещо, с което си мислим, че мислим.” Докато пробуждането не се случи човек си мисли, че е буден. И това е най-голямата му илюзия. Да се събудиш, значи да осъзнаеш, че досега си спал. По начало броят на пробудените хора във всички времена е бил много малък, но още по-малък брой от тях са потърсили съзнателно пробуждането.

На по-голямата част от тях се е случвало нещо. Нещо което ги е разстърсило. Преживяване, което ги е шокирало тотално. Такова е преживяването на смъртта. Сещам се за един наш много талантлив и известен на времето естраден певец – Борис Годжунов – естради, концерти, радио, телевизия. Пееше хубаво, млад, красив, известен, с безброй обожателки, а и както се казваше беше доста нафукан –имаше всичко - в това число и доста голямо его… Светът беше в краката му…

После претърпя тежка самолетна катастрофа. Негови колеги и много други от пасажерите загинаха. Той изчезна от сцената.

След 15 години се появи на едно телевизионно предаване.

Беше коренно променен–не само като външност и поведение, но като харизма. Излъчваше… смирение и тишина.

На въпроса на водещия – къде е бил и защо не изнася концерти, той отвърна: “След катастрофата животът ми се промени коренно. Дотогава сякаш бях спал. Ценностната система, която имах, се срина тотално. Разбрах, че има много по-важни неща от славата и парите. Случи се! Просто съм друг човек!”

Има и други хора преживели критични моменти в живота си, след което животът им се променя коренно. Но общото е, че макар и с различни думи, по един или друг начин описват новият си живот като пробуждане.

За съжаление обаче малцина имат шанса след тежки злополуки да оживеят и да се пробудят. А останалите? Трябва ли да чакаме да се случи най-лошото с нас и да се надяваме че ще бъдем достатъчно късметлии да прескочим “трапа”.

За да оживеем и се ОСЪЗНАЕМ? Ами, ако в общи линии животът ни мине без такива катаклизми? Човекът спи и сънува, че е буден. Затова и Буда твърди: “Чудо е не, че си постигнал осъзнаване, а че изобщо си започнал. “ Да започнеш, означава, че нещо си преживял и си осъзнал, че досега си спал. Някой може да възрази, че е осъзнат, защото осъзнато върши и говори нещо. Но ние рядко си даваме сметка, че това е един много повърхностен слой на осъзнаване и че нашето нормално съзнание, е само един особен тип съзнание, докато навсякъде наоколо, разделени с едва доловими прегради, съществуват различни потенциални форми на съзнание.

СЪЗНАНИЕТО е способността да осъзнаваме света,

УМЪТ е това, което сме осъзнали от света.

Ако съзнанието е прахосмукачка, то умът на всеки един от нас е това, което сме засмукали с нея – в торбичката на всеки се събират различни неща – прах, пясък, скъпоценни камъни, вещи, думи, вярвания, убеждения и предубеждения, знания, умения, концепции, идеи, и т.н., или с други думи - всичко, което наричаме “Аз”. Съзнанието като явление е общо за всички – това е способността да осъзнаваме нещата. Умът – това, което сме натрупали в себе си като знания, познания, спомени, преживявания и т.н. Умът е само една функция на съзнанието

Съзнанието е нашата СЪЩНОСТ,

Умът е само функция на същността ни.

На практика обаче ний сме сложили ума си на най-високия пиедестал. Когато кажеш “аз”, обикновенно разбираш ума си. Човек се осъществява с ума си и това му изглежда толкова естествено, че може дори да не се замисли над това. От неспособността да се прави разлика между съзнание и ум произтичат стотици и хиляди страдания. Да се разбере тази разлика не е въпрос на някаква философия, религия или идеология. Разбирането има пряко отношение към качеството на живота ни, без оглед на убежденията ни. Човек трябва да се опита да вникне в смисъла на разликата и да изостави временно убежденията си.

Никой няма да му ги вземе!

Стига егото му да не е толкова голямо, че да му позволи да опита да вникне. Ако се възприеме ума като наша истинска същност, той се превръща в източник на НАСИЛИЯ! Умът е източник на насилия! Затова и на Изток казват – няма болести на ума, самият ум е болест! Това не бива да се тълкува, че трябва да се откажем от ума си. Това, което е необходимо е да се разбере, че умът е само една функция, един портиер на входа на предприятието, който се изживява като президента на фирмата. Последиците от такова неразбиране са катастрофални, те превръщат всяка черта на ума в извор на НАСИЛИЕ, а в крайна сметка живота ни в АД.

Това, което говоря не е трудно да се осъзнае и разбере, трудността идва от предварителната нагласа на този, който слуша. За да чуете напълно едно нещо, трябва да останете “празни” без никаква нагласа, без да одобрявате или критукувате. Слушайте тотално, потопете се в казаното, оставете го да “отлежи” ден, два, три… Винаги можете да отхвърлите едно нещо, с което не сте съгласни. Това е най-лесно. Но когато егото е голямо, то ви говори предварително “това е така или това не е така”. То не може да допусне, че някой знае повече от НЕГО. Чувства се засегнато. Затова и бърза да отхвърля.

Един познат, бивш военен, възпитаник обучаван в бившия Съветски съюз – в много отношения проявява интелигентност и прозорливост, но само лек намек срещу комунизма го изправя на нокти, целият настръхва.

За него комунизмът е тема “табу”, нещо, което не трябва да се пипа. Той не си дава сметка, че колкото усилия са били хвърлени за обучението им, два пъти повече са били хвърлени за зомбирането им. Реакцията му е светкавична, доведена до пълен автоматизъм, за който по-късно той привежда и “логически” аргументи, сякаш е велика тайна, че ВСЯКО нещо може да бъде и логически обосновано.

(“За всяко идиотско деяние, винаги може да се намери и философско оправдание”)

Егото му е толкова голямо, че той за миг не допуска, че умът му е обработен. Така, че ако не си чак толкова изпълнен с его, опитай се да вникнеш. Да отхвърлиш е най-лесно. По-трудно е да повярваш. Но това не е необходимо. Ако го повярваш безрезервно – пак нямаш полза. Това ще бъде още един от елементите на твоята вяра. Това няма да те промени. Има смисъл не да отхвърлиш или да повярваш, а да се опитваш да РАЗБЕРЕШ. Човек може да разбере и израстне само с ЛИЧНИ УСИЛИЯ. Ако не полагаш усилия, нищо няма да ти помогне. Духовното израстване е като процеса на хранене. Той е разделен на два етапа – външен – храната се смила и отива до стените на клетките, вътрешен – клетката трябва да положи усилия, да изразходва енергия, за да “издърпа” вътре в себе си новата енергия чрез храната. Могат да ти дават много “духовна” храна, но ако ти отказваш да я смелиш, нищо няма да стане. Баща ми често повтаряше “Насила можеш да вземеш – насила не можеш да дадеш”. Затова и на Изток казват, че когато ученикът е готов, уителят сам идва при него. Наивно е да се смята, че когато някой е решил, че е готов, от Хималаите ще дойде големият гуру в къщи да го обучава. Смисълът е, че когато човек се отвори, когато стане готов да се учи, а не заема само поза на готов, всичко около него се превръща в учител. По-голям учител от света няма. Стига ученикът да е в наличност.

Йога не държи да й вярваш - държи да опиташ. Тя е нещо, което ще разбереш дотолкова, доколкото си натрупал личен опит. Извън него другото е само информация, но не и трансформация. А личният опит се трупа с практиката на Йога – с всичко, което тя включва. Но разликата между ум и съзнание ще преживееш едва, когато изпаднеш в състояние на медитация. Ще разкажа нещо от моя опит.

Започнах да практикувам през 1968 година. Бях на 17 години. Тогава литературата за Йога беше много оскъдна. В нея на бегом се споменаваше, че Йога е само система за психо-физическо съвършенство и… толкова. Друга литература нямаше. Основно бяха описани техниките за изпълнение на асаните и дишането. За концентрация – почти нищо. За медитация и самадхи – нито дума. Даже не знаех, че съществуват. По-късно се разбра, че наш философ-рецензент ги отхвърлил от книгите като идеологически несъвместими с комунистическата идеология…

Занимавам ви с неща, които сега не говорят нищо, особено на по-младите, но ще поясня защо го правя. И така, първите седем години практикувах асани, пранаяма и концентрация без да имам някаква по-друга представа за Йога, освен някакво дълбоко чувство в мен, че тя е нещо много повече от това, което зная за нея. Но само чувство.

От друга страна се придържах много стриктно към комплекса от практики – първо ползвах този в книгата, а после започнах сам да си ги съставям. И държах това, което е написано да си го изпълнявам всеки ден. Времето ми беше ограничено, защото тогава, годината за когато ви говоря, работех и учех задочно. В рамките на 2 часа и 45 минути се стремях да изпълнявам всичко от програмата.

И тогава, на седмата година, започна да се случва нещо много странно Излизайки от някоя поза съвсем спонтанно оставах неподвижен. Главата ми се изпразваше. Вътре беше като бял екран на телевизор – ни образ, ни говор. Нищо. След миг излязох от вцепенението и като поглеждах към часовника (а той винаги беше до мен, за да контролирам продължителността на всяка асана) видях, че “мигът” е траял двадесетина минути. Направих си остра забележка, в смисъл, че съм се отплеснал. Макар, че изобщо не знам в какво се бях отплеснал. А след няколко дни пак същото. Следващия ден – пак. Губих по 15-20-30 минути от практиката си. Дори се възмутих от себе си, че губя контрол точно когато трябва да се контролирам най-добре - по време на практиката. Реших като изпадна, да осъзная по какво се отплесвам. Когато се случи пак да се вцепеня и се върнах – търсих, търсих и НИЩО не открих. А по време на изключването не можех да се сетя, че трябва да се анализирам. Когато излизах от това състояние само си спомнях, че съм бил в съзнание, но нищо не можех да се сетя от това, за какво съм мислил. Отчитах, че губя част от практическото си време, но тези изключвания продължиха, без да ми дават отчет кога ще се случат и по колко ще продължат. Обикновено се появяваха към края на практиката. Това определено не беше никаква концентрация, защото нямаше нищо, в което да съм концентриран или дори да мисля хаотично за нещо.

На осмата година отидох като студент, във Варна и там се запознах с хора, които от дълги години практикуваха Йога. Когато споделих с един от възрастните Йоги, той махна небрежно с ръка и рече: “Нищо страшно! Просто си медитирал без да искаш! То и като искаш, не става!” Тогава не можах да разбера какво искаше да ми каже, но определено считах, че липсата на литература през първите седем години практика ми е сериозен недостатък за моя напредък.

По-късно осъзнах, че това не е било проклятие, а благо, защото медитацията първо ми се случи, първо преживях състоянието не-ум, а обяснението дойде по-късно. Ако беше в обратен ред, възможността умът ми да я внуши е била много голяма. Сега знам, че умът може да се отъждестви с едно знание и да те накара да си мислиш, че си го преживял.

Но не може да се отъждестви с нещо което не знае!

В това отношение извадих късмет. Успях да преживея състоянието на чисто съзнание, без ум, без мисли. Това беше същинското начало на Йога. От тогава до сега много неща ми се изясниха, но съм благодарен на шанса, който имах, въпреки, че тогава го броях за недостатък.

Аз не просто знам, а познах разликата между съзнанието и ума си.

И ако то бъде преживяно и разбрано, мозайката на живота се подрежда по съвсем друг начин.

Християнското “възкресение” може да се изтълкува и в този смисъл – момента, в който осъзнаеш, СЪЗНАНИЕТО и УМА като две различни неща. Те са свързани, но са и коренно различни. Това, което трябва да се направи е само една инверсия, едно обръщане на ума – от господар, той трябва да се превърне в слуга на твоята същност.

Съзнанието не е само функция на мозъка. Съзнанието съществува във всяка наша клетка. Обичайно съзнанието се отнася към интелигентността на ума. Грешката идва от неспособността ни да ги различаваме.

Интелигентността на ума е нещо, което събираме в рамката на живота си, тя е това, което сме научили от раждането си до тук. Интелигентността на съзнанието на нашата природа е безкрайно. В една наша клетка за 1 секунда се извършват над шест милиарда операции. Като допълнение те са синхронизирани както със съседните клетки, така и с главния мозък. И всичко това е взаимосвързано. Знаете ли колко е сложна човешката клетка? И каква степен на ИНТЕЛИГЕНТНОСТ е заложена в нея? Една клетка е много по-сложно организирана от цялостната структура на всички сфери на управление и производство на една държава с размерите на България.

Информацията в една клетка е много повече от информацията която има във всички библиотеки на Земята, с натрупаните в тях научни и исторически познания и всичко останало. Можете ли да сравните интелигентостта на вашия ум с интелигентността на една ваша клетка? Или на ума си с тази на цялото ви същество?

Умът е една нищожна част от нас. Той трябва да се употребява, но не бива да му се позволява да злоупотребява. Той трябва да бъде разбран, иначе е невъзможно да бъде контролиран. Нали, за да управляваме автомобил, ние трябва в основни линии да го познаваме. А колкото по-добре го познаваме, толкова по-умело ще го управляваме.

Умът е нашата кола – съзнанието е шофьорът.

Както автомобилът може да бъде изучен, така може да бъде изучен и умът. Неговото устройство е сведено до 10 основни части, до десет всеобщи черти на човешкия ум. Казвам всеобщи, защото колкото и да е различно мисленето на един абориген от Нова Гвинвя и Айнщайн, техните умове имат всеобщи черти.

И като започнах с автомобилните сравнения, ще кажа, че разликата между един запорожец и един мерцедес е огромна, но те имат и нещо общо – четиритактов двигател на принципа на вътрешното горене. Изпълненията са различни, но принципът е един и същ. По същия начин са и чертите на човешкия ум. Те са структурата на ума. Познаваш ли структурата на един ум, ти познаваш структурата на всички умове. Затова Йога е наука за глобалното. Само когато познаваш глобалното, можеш да се ориентираш правилно и в локалното, в частния случай.

Аборигенът има едни надежди, жителят на Ню Йорк - други. Но общото е наличието на надежди. Десетте черти на ума са като влакова композиция с десет товарни вагона. Всеки ги има, но товарът им се различава. Във вагона с надпис “надежди” един вози надежди за парче хляб, друг – за красива жена, трети – за Ролс Ройс, четвърти… Надеждите са различни, но вагонът е един и същ. Разликата е в асортимента на надеждите.

Или вагонът “Страхове” – един се страхува от едно, друг – от друго. Общото е някакъв страх от нещо.

Десетте качества на човешкия ум са:

1. ОТЪЖДЕСТВЯВАНЕ
2. НЕЦЕНТРИРАН /ХАОТИЧЕН/
3. НЕРЕАЛИСТИЧЕН
4. НАДЕЖДИ
5. СРТАХОВЕ
6. ЖЕЛАНИЯ
7. ОТРАЖЕНИЕ / а не РЕАЛНОСТ/
8. ВЪОБРАЖЕНИЕ
9. “ПРАВЕНЕ”
10. НАГЛАСИ

Чертите на ума не се проявяват в “химически” чист вид, а най-често смесени. Например, не можеш да имаш желания, ако не се и отъждествяваш със себе си.

Всички черти на ума имт двойнствена природа, те са амбивалентни. Те могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. Всичко зависи от това:

Ти ли използваш ума си или той теб?

Когато умът ти, те манипулира, всички негови черти се превръщат в източник на насилие.

Въпрос: Може ли да коментирате по-подробно качествата на ума?

Човешката еволюция започва с осъзнаването на индивида като нещо отделно и различно от цялото останало Битие. С осъзнаване на своята индивидуалност наречена – АЗ. Това е гигантската крачка, която той е направил по пътя към своята еволюция. Осъзнал своето АЗ, като нещо не само отделно, но и свръхценно.

Но заедно с плюсовете, са дошли и минусите.

Примери? –Колкото искаш: Все по-нарастващия егоизъм на една част от човечеството за все по-охолен живот. За сметка на другата част от хората. За сметка на природните ресурси. За сметка на екологията. За сметка бъдещето на планетата. И в крайна степен, за сметка на Живота на Земята.

Всички те вкупом рано или късно ще доведат до катастрофи с необратими последици.

За всичко това, отдавна надигат глас различни учени от различни области, но явно, че заедно с апендисита, у човека е закърнял още един орган – слуховия, защото нищо не показва, че той е чул тези предупреждения. Или ако ги е чул, то той ги възприема като една абстракция за която е достатъчно само да щракне със пръсти като фокусник и тя ще изчезне. Няма да изчезне. По-скоро ще изчезне вида Nomo sapiens, отколкото резултатите от неговата дейност.

Кое е това, което принуждава обществото и в частност, всеки отделен човек да върви с такова умопомрачително тъпоумие срещу собствения си вид? – Собственият му егоизъм. Неговият “АЗ, “неговият ум – който се е самопоставил на най-високия пиедестал. УМ – самоиздигнал се в култ. Култ, много по-восок от този на който бяха се кукнали Сталин и другите диктатори – преди и след него… Човешкия “АЗ” – обявил се за венец на природата – за съжаление не само е трънен, но и отровен.

Абсолютизирането на една идея, винаги води до фанатизъм, а фанатизма до човешки трагедии.

Абсолютизирането на ума като върховна инстанция, е причина за най-много човешки жертви.

Знаете ли, че от всички жертви, от най-големите катастрофи сполетели човечеството от две хиляди години насам, само 6% се дължат на природни бедствия –земетресения, вулкани, пожари, наводнения, епидемии… Само 6%… Останалите 94%, са причинени от nomo sapiens, от самия “разумен” човек – Основно от войни, религиозни “спасителни” мисии, масов геноцид на другомислещи и друговярващи хора…

Сам по себе си умът не е нито достойнство, нито недостатък. Той е като една кръгла нула. Ако пред тази нула стоят нравствени качества – това повишава стойността на човека. Но без тях ума, ума не струва нищо.

На софра, след петата ракия, българите много обичат да изтъкват, че са втори по интелигентност след евреите. Най-умни са евреите и плътно зад тях те са втори.

Попитали едно момиче, какво предпочита: да е грозна и умна, или красива и глупава?

Второто-отвърнала – Докато не си отворя устата да кажа нещо, не може да се разбере, че съм глупава. А грозотата се вижда веднага… Лесно е да се мислиш, че си умна, но е трудно да си въобразиш, че си красива.

Та за това, кой колко е умен… Не съм чувал за подобни изследвания на други народи, но те едва ли ще се съгласят, че са по-глупави от евреите и българите. Дори най-вероятно е всеки един народ да смята, че е най-умният от всички останали.

И тук въпросът е както при секс-атлетите – могат да се хвалят както и колкото си искат с “подвизите” си, защото това е дейност, която не се изпълнява на стадиона. И няма нито зрители, нито съдии…

Но да допуснем – чисто теоретично - че наистина българите са много по-умни от другите народи. Дори и да е така – какво от това?

Тогава мизерията в която живеят болшинството е една жестока илюстрация, че сам по-себе си умът не е кой знае каква стока.

Кръчмарските масали”че сме много умни” са една гола претенция, претенция призвана да компенсира редица други недостатъци като мудност, консерватизъм, мързел, завист, злоба и редица още други “качества”. Защо вместо дела, се предпочитат думи? Защото е много по- лесно да кажеш едно нещо, отколкото да докажеш. Но не с думи, а с действия.

Но дали това са слабости само на българите или на по-голямата част от човечеството? И разликите - ако те изобщо ги има - са само количествени, но не и качествени.

Установяването на истината за ума е много по-сложна от еднозначното и тълкуване. Всяко явление, включително и човешкият ум, имат двойствен характер, защото всяко нещо крие в себе си тенденцията да се превърне в своята противоположност. Казано по–другояче, всяко нещо може да бъде както положително, така и отрицателно и може да заема всяка междинна точка на скалата от плюс до минус.

Умът и всяка негова черта имат както плюсове, така и минуси. Чертите на ума са неговите произведения. Те са неговите деца. Но обикновенно той изтъква само плюсовете. Да сте чули родител да не се хвали с децата си?

Или търговец да не хвали стоката си? -Защото чертите на ума са неговата стока. Той никога не говори за недостатъците и – иначе как ще ги пробута на пазара?

Умът оценява сам себе си и понеже е обилно сиропиран с его – показва само плюсовете, а пропуска минусите.

Уди Алън: “Един ден реших да направя списък на всичките си недостатъци – физически, психически и духовни. И след пет часа откровен самоанализ открих само един: Понякога си забравям шапката.”

В общи линии това представлява откровенния самоанализ на ума. Казва нещо, колкото да не е без нищо. Вместо да бутне стената, само чопли боята,

Без претенции за изчерпателност, ще се спрем на чертите на ума – не толкова на плюсовете им - тях си ги знаем – колкото на минусите, които най-често пренебрежително се подминават, а още по-често изобщо не се познават

Казвам без претенции за изчерпателност, защото за всяка черта може да се напише отделна книга, но това не влиза в намеренията ми. Поне за сега.

1. ОТЪЖДЕСТВЯВЯНЕ

Егото е съня на Аза.
Азът е съня на Ума.
Умът е съня на Човека.
Човека е сън на Битието!
Битието и Небитиетто
са сънят на Субстанцията!

Отъждествяването е първа и основна черта на ума на човека. Той се отъждествява със самия себе си, с егото си, с мислите си, с тялото си, с чувствата си, с други думи с всичко което нарича АЗ.

С помощта на самоотъждествяването детето прави първите си крачки за изграждане на феномена наречен АЗ.

АЗ съм дете – момче или момиче

АЗ се казвам…

АЗ съм българин, (руснак, грък и т.н.)

АЗ имам родители (Мария и Петър, Лена и Джим и т.н.)

АЗ живея в София (Варна, с. Бучино и т.н.)

АЗ уча…

АЗ пиша…

АЗ играя, АЗ ям… и т.н. и т.н.

Така идентифицирайки се, детето започва да опознава себе си и света около себе си. По-точно започва да си създава ПРЕДСТАВА за себе си и света с помощта на възрастните.

Безспорно опита и знанията на възрастните са от огромна ползаза детето. Чрез тях то все повече се идентифицира със своетоАЗ. Но заедно с меда, детето поглъща и отровата. Когато порасне младия човек се отъждествява със своето АЗ до такава степен, че изобщо не си задава въпроса: Има ли разлика между мен и моята представа за мен?

Представата за “мен” е сбор от внушени и самовнушени отъждествявания. Отъждествявания с едни или други модели на ума.

Но какво представлява истинското ми и девствено АЗ? – Такива въпроси не си задават не само младежи, но и хора на възраст. Или ако такъв въпрос им мине през главата – обикновенно младите смятат, че още е рано да му отговарят, а старите - че вече е твърде късно.

Обикновенно мислите и действията на човека са продукт на абсолютизираната му представа, наречена АЗ. А “АЗА” е резултат от безброй отъждествявания на ума.

И какво се получава на практика? Когато всеки е абсолютизирал своето АЗ – започват и хилядите проблеми. Да вземем само един от тях – верския проблем. Милиони хора се идентифицират като християни, други милиони, почти колкото тях – като мюсюлмани. Резултатът? – Реки от кръв. В миналото. И сега. А както изглежда – и в бъдеще.

Колкото е по-силно отъждествяването, толкова е по-силно и егото на човека( егото на групата, на масата, на партията, на нацията), и толкова по-ожесточено той го защитава или открито напада “друговерците”. И толкова по- големи страдания причинява.

Фермер имал огромно стадо крави – над шестотин. Всички те си пасяли мирно и тихо години наред. Когато бащата починал, двамата му сина си поделили стадото. Година след това на единият брат се наложило да замине за Лондон. Докато се върне, помолил брат си да гледа и неговите крави. Когато отново ги събрали, между двете стада избухнала масова битка. След часове борба с развилнялите се животни, пастирите успели да ги разгонят на две страни, но на земята останали да лежат бездиханни над две дузини крави с разпрани кореми.

Говедата са се биели така, сякаш никога не са били в едно и също стадо. Явно, за една година време, всяка крава вече се била отъждествила с новото си стадо…

Различават ли се хората от кравите? Определено – да.

При хората жертвите от отъждествяването са много, много по-многобройни. Спорен е въпросът, дали човека е произлязъл от маймуната, но отъждествяването със “своето стадо” определено е маймунска черта. Черта, която човека е пренесъл и увеличил многократно.

Чрез отъждествяването човек се учи, но и се осъкатява. Хигиената на ума изисква, когато учим детето да прави нещо по един начин, да му кажем, че освен него има още 5… 10… 15… и повече други различни начини, по които това нещо може да се направи. И които то може само да открие.

Ако родителите наистина обичат децата си, но са религиозни или атеисти - без значение какви - не трябва да затлачват ума и да осъкатяват беззащитното си дете с техните си вярвания, а да уважат правото му на избор. Избор който ще направи само, когато порасне и стане зрял човек.

Човек се ражда уникален индивид,
превръща се в стандартен инвалид.

Веднъж мой приятел помагал на старите си родители да засеят градината със зеленчуци. Всъщност той засаждал, а те стояли на сянка под ореха и само гледали. Гледали, гледали, но по едно време баща му не изтраел: “Така като тебе не се сади. Ще садиш както съм те учил аз, както ме е учил тати, както го е учил деди!…”

Точка! Иначе всяко излизане от модела се санкционира като груба грешка.

Когато попитали Айнщайн как е открил теорията на относителността, той отвърнал: “Когато всички умни хора казваха, че това е невъзможно, появи се един глупак който не знаеше това и го направи възможно”- и посочил с пръст към себе си.

Това което наричаш АЗ е сбор от случайности.

Колкото е закономерно, толкова е и случайно, че си се родил тук.

И затова си записан – българин. Ако се беше родил в САЩ, в паспорта ти щеше да пише – американец.

Случайно се казваш Иван. Избора на името също е сбор от случайности. Кръстеха те на дядо ти Иван. А ако майка ти се беше оженила за друг и свекъра се казваше Стефан? -Тогава ти щеше да имаш друго име –я Стефан, я Стелиян… Кой знае?

Така стоят нещата и с местоживеене, и с образование, изобщо с всичко с което ти идентифицираш своето АЗ.

Всеки човек се ражда с уникална същност –другото е козметика. Но обичайно човек зацикля на козметиката и дори не подозира, че има автентична същност, която трябва да открие, да изследва и да реализира. Както казват в Дзен – Открий собственото си лице!

Не козметиката, важна е същността.

За науката голям интерес представляват еднояйчните близнаци – тъй като те са почти идентични:

Скоро след раждането на две момченца-близнаци, родителите им загиват в самолетна катастрофа. Осиновяват ги различни семейства. Чак след тридесет години единият от тях разбира, че има брат – близнак. Причината осиновителите да му признаят, били натрапчивите му сънища, че има двойник. И той тръгва да го търси. Открива го на повече от две хиляди мили от града в който той самия живее. Но не това е най-интересното. Когато го открил, брат му бил в… затвора За джепчийство. Бил е в буквалният смисъл на думата – виртуозен крадец. Със скалпел, за част от секундата изрязвал задният джоб на жертвите и задигал портфейлите им. И ако не бил изневерил на приятелката си, която за да си отмъсти го издала… полицията още щяла да се чуди кой е “Хирурга”. Така го водели в полицейските сводки… А другия брат? Оказало се, че той също е хирург – не по-малко виртуозен от брат си, но си изкарвал прехраната не по гарите, а като спасявал човешки животи на операционната маса… И двамата са носели еднаква заложба, но средата им била различна. Една и съща дарба, но различно изграден ум.

Преди години комунистите като папагали повтаряха девиза на техния гуру:

“Битието определя съзнанието”-С такива “дреболии”, като има ли разлика между съзнание и ум, те не се занимаваха. Под битие основно се разбираше бита на хората. Трябва само да се подобри бита и съзнанието им автоматично щеше да се промени. Живота показа, че те сгрешиха и за това…

Умът е само функция на мозъка. В тесни граници бита може да определи ума и съдържанието му, но не и същността на човека. Как да си обясним факта, че хора които живеят в един и бит, имат различно изграден ум?

И още по-различна степен на осъзнатост?

Колкото повече расте едно дете, толкова повече се отъждествява с ума си, и се отдалечава от същността си.

Човек може цял живот да не намери
себе си и да си остане… друг.

И понеже това разминаване се случва на милиони хора, то се смята едва ли не за нормално. По-точно разминаването въобще не се регистрира. Защото да го реги- стрираш, значи да откриеш ДРУГОТО, същността си и чак тогава можеш да сравниш.

Както вече стана на дума, не само отъждествяването, но и всяка черта на ума има двойнствен характер. В зависимост от конкретната ситуация, тя може да бъде полезна или вредна, но основното е дали ти владееш ума си, или той те владее. Дали ти осъзнаваш, че правиш съзнателен избор или си просто роб на умът си?

Умът е добър слуга,
но жесток господар.

Като илюстрация за разликата между ума и самия човек, се сещам за една история, за мъдреца Бодхидхарма.

По дългият си път из Китай, веднъж той се подслонил в изоставена колиба вън от пределите на града. Мълвата за великия мъдрец се пръснала светкавично и от всякъде заприиждали хора да търсят помощ за различните си проблеми.

Една вечер пристигнал снажен мъж, загърнат с прокъсано наметало. Влязъл в колибата и попитал мъдреца:

-Знаеш ли кой съм аз?

-Не – отвърнал той.

Мъжът хвърлил наметалото – отдолу бил облечен с много скъпи одежди

А сега?

Не. Не те познавам. Но сигурно си от знатен род.

Не. Аз не съм просто от знатен род. Аз съм императора на Китай! Чух за теб и дойдох лично да видя, какво толкова ти е велико. А и да те попитам нещо – затова се наметнах с тази стара дреха, да не ме познае някой от простолюдието.

Слушам – кимнал Бодхидхарма

Аз имам всичко което можеш да си помислиш, че може да има човек. Дори и повече от това което можеш да си представиш – Огромни богатства, планини, гори и земи, стотици расови коне, красиви дворци, красиви жени, красиви картини и скулптури, всякакви скъпоценни накити… Богатството ми е повече от огромно, но имам един малък проблем. За него искам да знам, дали ще можеш да ми помогнеш. Умът ми е много неспокоен – това постоянно ми пречи да се наслаждавам на живота. Можеш ли да направиш нещо?

Да – кимнал мъдреца – само, че ела утре сутринта по тъмно, когато няма още никой.

Добре – отвърнал императора, наметнал отново прокъсаната дреха и тъкмо излизал, Бодхидхарма добавил:

-А, щях да забравя. Утре когато идваш насам, да не забравиш да доведеш със себе си и умът си.

Потънал в тъмното императора, пристигнал в двореца, но последните думи се забили като гвоздей в главата му. Легнал да спи, но сънят все бягал Мислил с: Какво искаше да ми каже с това “доведи със себе си и умът си”? Цяла нощ прехвърлял кави ли не съображения и варианти. Дори и това, че старецът може да му се е подиграл. “Ако е така тежко му и горко, ако и да е Великия Бодхидхарма”. Но респекта който излъчвал мъдреца бил много силен и въпреки всички съмнения, той решил да отиде.

Пристигнал още по-тъмно, а пред колибата вече го чакал Бодхидхарма –двуметров исполин с желязна тояга в ръката и излъчвал не по-малко достолепие от императора.

А-а, ти все пак дойде?

Защо “все пак” – попитал императора.

Защото доста се колеба дали да дойдеш.

Ако и на теб бяха казали това, което ти ми каза и ти щеше да се колебаеш. Нали?

Както и да е, да не спорим – рекъл стареца. А доведе ли със себе си и умът си?

Императора който до този момент едвам сдържал раздразнението си, избухнал:

-Какви глупости ми говориш? Какво значи “доведи със себе си и умът си”? Какво да ти водя? Където съм аз, там е и умът ми! Аз съм умът! Разбра ли-и?

-Добре, добре, спокойно… Не се ядосвай. Всичко е наред. Седни тук, затвори очи и ми посочи - къде точно е умът ти, който те прави тревожен? Когато ми го покажеш, ще го докосна със жезъла, и той ще престане да те тормози.

Обещавам ти!

Седнал императора, отпуснал се на стола, затворил очи и започнал да търси, къде точно, в този момент е умът му, който постоянно го измъчвал? Досега през целият му живот го е тровел непрекъснато, а сега… все нещо му се изплъзвал… Минал час, минал два – той продължавал да търси…

Какво става? – попитал мъдреца.

Ами… ами не мога да го открия!

Как така не можеш да го откриеш - сопнал му се Бодхидхарма – нали ти и умът сте едно и също нещо? Нали ти си Умът?! Щом ти си тук – къде е той? Дай ми го, така ще го ударя с тоягата, че вече никога няма да те тревожи!

И тогава за пръв път в живота си императора получил сатори - а това е най-ниската степен на просветление – че ТОЙ и УМЪТ му са две различни неща!

Но дори и този кратък проблясък, бил достатъчен за да му отвори очите.

Станал, поклонил се на мъдреца и с навлажнени очи напуснал колибата…

Разликата между същността и ума ще стане още по-ясна, ако направим следната аналогия. Нека сравним раждането на едно дете с новопроизведен компютър. С изричното условие, че така, както всяко дете се ражда с уникален набор от заложби, така и всеки компютър е сглобен, по нов уникален начин. С други думи, всеки компютър е уникален - той се различава от всички останали. Когато слязат от транспортната лента в тях все още не са включени никакви дискети.

Вземаме един от тях и започваме да записваме в него дискети с различни програми. И ако след това попиташ компютъра: “Кой си ти?,” а той ти отговори: “Аз съм дискетите.” Тогава?

Ще приемеш ли този отговор за безспорна истина?

Едно и също нещо ли са компютъра и дискетите? Не, нали?

А, същността на човека и неговия ум – те едно и също нещо ли са?

Но ако попиташ някой човек: “Ти кой си?” – и той примерно ти издакламира – Иван Колев Петров, българин, християнин, демократ, инженер-химик, семеен ловец, филателист и т. н… И той, и ти приемате това като безспорна истина.

Но това което той казва, не е същност, а са всъщност неговите “дискети” - сбор от различни модели. Модели, които обществото му е внушило или модели които той си е самовнушил. Модели: за име, националност, идеология, религия, професия, хоби и т.н.

Компютъра си е компютър, него не можеш да го сбъркаш с програмите от дискетите.

Но с човека - редовно го правим! Отъждествяването е в резултат на неосъзнатост.

Йога започва от там – от различаването на същността на човека – от неговия ум.

Това е разделителната линия между сънуването и будността. Отъждествяването улеснява обучението- но е пречка за просветлението.

Чрез йога – практика ще излезеш от матрицата на моделите с които си се отъждествил. Но ако само четеш за Йога, а не практикуваш, ти просто ще смениш един модел с друг - ще смениш едно отъждествяване с друго, защото умът е много виртуозен илюзионист. Той умее да сънува дори и това – че е буден!

Но това няма да бъде истинска Йога, няма да доведе до твоята трансформация. Не само бъди нащрек, но преди всичко практикувай. Практикувай всеотдайно. Така ще осъзнаеш всяко твое отъждествяване. Ще се десугестираш от всичко с което си се отъждествявал до сега. А това означава да прекъснеш веднъж завинаги кармата си вечно да се прераждаш.

Прераждането е училище, от което те пускат само когото си научиш урока.

Тогава ще намериш и изживееш собственият си живот, а не този който обществото ти налага “за твое добро”. Това налагане понякога е открито и грубо, но много по-често е тънко и неусетно. А това е и още по-коварно – защото не се осъзнава. Не осъзнаваш, че на някого или на нещо подражаваш.

Подражанието е върховният убиец на Духа!
Колкото повече се отъждествяваш,
толкова повече се обезличаваш.

Едно дете било много палаво. Всеки ден правило поне по десет бели и като резултат ядяло много повече бой отколкото храна. Видял се в чудо бащата и решил да търси съвет. Хванал го за ръка и го завлякал при най-стария и мъдър човек на селото – 90 годишния бай Марин. Оплакал се от малкият си пакостник и от това, че вече ръцете го боляли да го бие всеки ден, а дядото го срязал:

-Дете не се бие!

-Ама никога ли? – отчаян попитал бащата.

-А-а, не. Има и изключения. Бий детето само тогава…
когато започне да прилича на теб!

Започне ли да те копира, започне ли да се отъждествява с теб, започне ли да ти подражава – значи е започнало да се обезличава.

А на колко родители им капе мед на сърцето когато видят, че децата им подражават. Или сигурно не знаят, че подражанието е най-искрената форма на ласкателство?!

И вместо да се сопнат, те го поощряват…

Докато дзен-учителите настояват за точно обратното – не да подражаваш, а да откриеш това, което природата е заложила в теб в най- голяма степен.

Тя е заложила в нас от всичко, но в различни пропорции. Във всеки един от нас едни качества са в по-големи количества, други в по-малки, но разпределението им във всеки човек е уникално.

… На времето в училище му казваха “професионално ориентиране”, но по-скоро ставаше дума за деформиране. Защото ориентирането ставаше не по личните качества на младите хора, а по спуснатият план от Партията за този или онзи отрасъл на икономиката.

Но само истински Учител може да види и да те насочи към същността ти. Това не е по-силите на преобладаващата част от огромната тълпа даскали, които са далеч от правото да се наричат Учители. Даскали - станали такива не по призвание, а по същият план спуснат “отгоре”.

На времето по такъв план беше вменено на страната да произвежда инженери в промишлено количество, защото умните глави решиха, че България, която е страна със съвсем други дадености, трябва да развива тежка и химическа промишленост и да станем “нация - техническа”. Не станахме нация – техническа, но гениите на тази идея станаха за смях – някакъв зевзек беше им измислил и емблема на този почин: Гайда с компресор.

Но тъжното от тази идиотщина е, че отровиха земята и завещаха стотици болести и проблеми на идните поколения

А сега един от многото проблеми е наличието и безличието на десетки хиляди безработни и безполезни инженери…

Отъждествяването е форма на насилие над човешката природа.

Отъждествяването с една или друга идея, рано или късно винаги има плачевни последствия – лошото е, че трябва да минат 20-30 или дори 40 години докато това се разбере, а заедно с това минава и живота на милиони хора…

2. НЕЦЕНТРИРАН (хаотичен)

В егото няма Център - в Центъра няма его.

Обичайното състояние на човешкия ум е хаоса.

Обичайно е да мисли едно, да казва второ, а да прави трето. Обичайно е, но не е ЕСТЕСТВЕНО. В ума на човека не живее една, а стотици личности. Умът на човека не е шизофреничен. Той е полишизофреничен. Всяка личност се бори за лидерското място, но царуването и трае от ден до пладне. А много често и по-кратко.

Хаотичността е както в мислите, така и в действията. Забелязалили сте разликата в мислите и намеренията си сутрин, когато сте още сами и по-късно, когато се смесите с другите хора?

Излиза сутрин човек с най-добри намерения. Казал си е сутришната молитва. Иска целия ден да мине потопен в благородство и доброта, но… до вечерта всичко се потапя в съвсем друга консистенция… Не ви ли е познато?

Когато човек е сам – телом и духом – той е в центъра си. Или поне най-близко до него. Всяко появяване на друг човек около него, го измесва. А когато вечерта в кръчмата или дискотеката се умеси с почерпани приятели, още повече загубва центъра си.

Временната загубата на центъра може да бъде съвсем невинна, но може и да е ужасна…

1971 година. Войната във Виетнам. Лейтенант Коли и неговия взвод правят рутинна проверка за партизани в селцето Сонг-ми. Изкарват от колибите всички –мъже, жени, деца и старци, но не откриват нищо подозрително… И тогава един от войниците, без никаква причина започва да стреля във виетнамците. Последват го и останалите… Някой от американците вадят мачете… и започват ужасна и безмислена сеч… Когато избиват всички, си правят и снимки. На една от тях лейтенанта позира до жена, завързана за краката на едно дърво и… разсечена на две части по дължина…

Отзвука по света от това безмислено клане беше много силен – не само в бившия соцлагер, но и в самата Америка. За разследване на случая, по искане на Конгреса е сформирана комисия не от военни, а от цивилни психоаналитици.

Сигурно вече си мислите - защо ви занимавам с тази отвратителна история? И какво общо има с темата? Общото е извода. Извода до който е стигнала комисията:

Оказва се, че всеки един от войниците, включително и лейтинант Коли са напълно нормални хора от психологична гледна точка. Без психопатологични отклонения. Тогава?

Коя е причината за да извършат тези престъпления?:

Първо: Оказва се, че когато човек действа, не сам, а в колектив – нивото на личната му отговорност рязко спада, тя просто се размива - “защото всички правят това”.

И второ: В такива случаи лидер става не човек с най-високо чувство за отговорност, а тъкмо обратното –този който се владее най-слабо. Става лидер този у когото най-силно се отприщват животинските инстинкти. И другите започват сляпо да му подражават…

После всички много съжаляват и недоумяват - как са могли да правят такива неща?

Извинявам за жестокия пример който използвах, но не съжалявам за това. Знам, че разстоянието от пълния контрол до пълния безконтрол над себе си има много междинни варианти и нюанси, но излезе ли човек от центъра си, загубили контрола над ума си – никога не може да бъде сигурен кой точно вариант ще му се случи… Колкото и високо мнение да има за себе си.

Закона за инерцията е безпощаден – тръгнеш ли веднъж, започваш да набираш все по-голяма скорост. Много по-лесно е да не тръгваш, отколкото да се спреш когато вече си набрал някаква скорост. И колкото е по-голяма скоростта, толкова спирането става по-проблемно.

Каква е разликата между умния и мъдрия? – Умния може да излезе от всяка критичната ситуация – мъдрия не допуска изобщо да влезе в нея.

Всеки който се занимава с духовни практики, отчита потребността от ежедневно усамотяване -5 -10 -30 минути или час, но така или иначе всеки има нужда от своя санитарен минимум да бъде сам. Дали ще се моли или медитира – това е начин човек да се събере в себе си. Ако го прави веднъж на ден е добре. Два пъти – още по-добре. А три най-добре. Колкото по-често се “събираш”, толкова по-устойчив става центъра ти. Дали ще го определиш като медитация, молитва, самонапомняне или центриране, няма особено значение. По-важното е да усетиш разликата между двете състояния – на центрираност и нецентрираност.

Вече говорих за практика при която се центрираш на всеки кръгъл час за около минута. Тя създава база да станеш центриран денонощно.

И така. Учените глави установили, че средно през ума на човек ежедневно преминават около 12 000 мисли. Хиляда горе, хиляда долу, няма кой знае какво значение. И десет хиляди да са – пак са много. Едно денонощие има 86 400 секунди. И какво излиза? На всеки седем секунди се появява някаква нова мисъл. Понякога идват по-често, понякога по-рядко, но така или иначе 12 000 мисли са доста голяма навалица в главата. Всяка мисъл е енергия. Всяка мисъл краде от енергията ви. Мисълта може да се появи от вас, но много по-често идва отвън. Колкото повече мисли нахлуват безразборно във вас – толкова повече намалява енергията ви за това което е най-важно да свършите в живота си. Дори и пасивното гледане на телевизия източва от енергийният ви лимит. Мислите и асоциациите които се пораждат от гледането на екрана могат да ви омаломощят повече от това да прекопаете градината си.

Ясно е, че се гордеем с това, че за разлика от животните ние можем да мислим,

но не всички мисли които минават през умът ни са достойни за гордост. Повечето са мисли паразити – те само минават през нас, късат от енергията ни и си отиват.

Ние имаме нужда не просто от мисли, а само от съзидателни мисли. Но това вече означава контрол над мислите. Или с други думи - контрол над ума. Това означава умение да центрираме ума си в една точка, в една мисъл. Думите центриране и концентриране са близки не само по звучене, но те имат и смислова връзка, защото концентрацията означава способност на ума да се центрира, да задържи вниманието си по-продължително време върху определен обект.

Концентрирането е контрол над центрирането.

Ако смятате, че това е много лесно, изберете някакъв предмет- например химикалка- и се концентрирайте САМО върху нея. Наблюдавайте, колко време ще се задържи вниманието ви. И как неусетно мислите се отплесват в една или друга посока…

Всички постижения на човешката цивилизация са резултат от
кон-центрацията на отделни личности, а най-върховните дължим на
медитацията на малцина.

Спасобността за концентрация се възпитава. Ако човек е неспособен да се концентрира продължително време върху едно нещо, той е неспособен да навлезе в дълбочина и да разбере същността му. Качеството на това което мислим и правим зависи от нивото ни на концентрация. Колкото сме по-концентрирани – толкова сме и по качествени в живота си.

Без да достигнем пълна концентрация, не можем да навлезем и в медитация.

Концентрацията е тотално включване -
медитацията е тотално изключване.

Двета са диалектически свързани- когато при концентрация цялата енергия на ума е съсредоточена само в една точка, идва един момент когато умът изключва и от тази точка. И тогава се случва медитацията – абсолютно чисто съзнание без никаква мисъл.

Медитация. На латински “медиален” означава среден, централен. Да си в медитация означава да си вътре в себе си, да си центриран в същността си!

Обичайните състоянияния на човека са две: Буден с мисли - една част от които осъзнава или спящ с мисли – които съвсем не осъзнава.

Медитацията е начин да постигнеш временна свобода от постоянните мисли които те връхлитат. И да осъзнаеш истинският им източник. Тя е начин да си отдъхнеш от собственият си ум и да акумулираш енергия за най-важните неща в живота си. Медитацията е начин не просто да прочетеш, а да преживееш екстаза на чистото съзнание.

САТ – ЧИТ – АНАНДА

На санскритски език САТ –означава съществуване, ЧИТ – съзнание, АНАНДА –блаженство. В превод: Блаженство е да осъзнаеш съществуването на чистото съзнание! А да осъзнаеш – значи да го преживееш.

Медитацията е начин да се “събереш” в себе си, да бъдеш себе си, или с други думи – да се центрираш във върховната си природа.

Но вместо да бъде центриран, човека е егоцентриран. Егоцентриран и центриран са думи близки по звучене, но антоними, противоположни по съдържание.

Ако си егоцентриран – не можеш да влезеш в центъра си. Ако си центриран, не можеш да бъдеш егоцентриран. В центъра няма ум, а щом няма ум, няма място и за неговата рожба – егото. Егото постоянно тегли на различни страни, но всички те са в противоположни посоки от центъра. Егото бяга от центъра като от смъртоносен водовъртеж. Засмучили го веднъж – свършено е с него. То много добре усеща, че попаднели в него – връщане назад няма.

Затова мнозина хора панически се страхуват да остават сами в тишина – без радио, без телевизия, без вестници, без книги, без компютър, без да правят нищо. Защо ли? Защото всички тези неща подхранват ума и егото им. Ако останат или по-точно, ако започнат постоянно да остават в тишина сами със себе си, това ще бъде смъртоносно за тяхното его. Те предпочитат да правят и най-безсмислени неща – да пушат цигари, да пият кафе или просто да клюкарстват за някого, но сами – в никакъв случай! Техният ум прилича на лодка в разпенено море:

Не може да вденеш игла в люлееща се лодка

Докато умът е неспокоен, не можеш да влезеш в Центъра си. Затова е необходимо постоянна, ежедневна практика, а не да бягаш от самотата.

Казано накратко:

Хаотичността на ума създава насилие в теб,
а насилието те прави още по-хаотичен.

Хаотичността пречи на човек да открие себе си и той цял живот остава… друг… не този, който Създателят е предвидил да бъде. Човекът е резултат от хармонизирането на милиони неща. Животът е симфония написана от гениален композитор, изпълнявана от хиляди виртуозни музиканти, но най-често слушана от глухи. Хаосът е неестествен, а неестествеността е причина за хилядите страдания на човек.

От всички страдания на отделния човек той не носи отговорност само за около 1%, останалите 99% са предизвикани от него самият.

Като страничен извод, един въпрос:

Как можеш да разбереш дали човека срещу теб – близък или непознат - страда?

-По неестествените навици които има!

И тук не става дума за страдния по загуба на скъп на сърцето му човек, а за ежедневни дребни страдания които тровят живота почти на всеки човек.

Да си центриран, значи и да си естествен. Но да намериш и отстояваш своята естественост е необходима много енергия, много морална сила, да се противо- поставиш на общоприетия манталитет на обществото. Всяко общество те учи да бъдеш като “другите”, но не и да бъдеш себе си.

На това трябва ти сам да се научиш.

3. НЕРЕАЛИСТИЧЕН

Действителността – най-великият хипнотизатор.

Умът на човека е нереалистичен. Той живее в действителността, но не познава Реалността.

Действителността е животът около нас – хора, животни, растения, улици, къщи, градове, държави, континенти…

Земята, Слънцето, звездите…

Действителността е това, което умът може да анализира, сравни и категоризира. Но всичко това е само видимата част на айсберга.

Съвременната физика стигна до извода, че човешкият разум не може да опише Реалността. Той просто няма понятиен апарат, с който да я опише! Това лежи извън възможностите му – извод, отдавна известен на Йога от пет хилядолетия, а много по-късно на будизма и на неговите разклонения в Китай и Япония! Реалността е недостижима за разума. Той няма инструменти за нейното изучаване.

Действителността е бледа и изкривена сянка на Реалността. И колкото повече човек навлиза в действителността, толкова повече се отдалечава от Реалността.

Действителността може да бъде описана много точно с думи. Реалността – не. Думите Бог, Абсолют, Брахман и т.н. са хилав опит на човека да изрече неизречимото. И тъй като усещането на ума за безпомощност е непоносимо, а не му липсва и глупост и арогантност, за да се досамозаблуди, че знае за какво става дума, на всичко отгоре, ума му дава и конкретна форма – Кришна, Буда, Исус – които са всъщност само негови прояви. Каквото е и всичко останало на този свят.

Реалността може само да бъде ПРЕЖИВЯНА, но е невъзможно да бъде описана. Тя може да се преживее само когато мозъкът е в особен режим на работа. Нещо, което се постига само след дълги години прекарани в медитация.

Познанието и описанието на Реалността е извън пълномощията на ума. Дори словото – най-силното оръжие на разума е безпомощно да я обхване и опише.

Ортодоксалните религии (християнство, ислям, юдеизъм) винаги са имали претенциите да бъдат глашатаи на Бога, т.е. на неизразимото, на Реалността. Техните водещи представители явно са хора с прозорливи и хитри умове. Защото освен словото са включили в арсенала си всички изкуства – архитектура, скулптура, живопис, музика… Причината? Това, което е невъзможно да предаде словото, е възможно за другите изкуства. Това “оправдава” съществуването на изкуствата, Те постигат това, което е непостижимо за словото. Въздействието на изкуството надхвърля границите на ума. Силата на звуците, силата на цветовете, на формите, дори и когато не са явно изразени, действат на много по-дълбоко ниво. Не само религиите, но и различните идеологии винаги са експлоатирали изкуството като слуга. Но изкуството не е слуга никому - то е господар. То е господар който властва с много по-голяма сила и над най-силните аргументи на разума. А когато изкуството подкрепя аргументите на разума – те придобиват огромна сила.

Изкуствата са опит човека да се доближи до неизразимото. Но възможности на изкуството да докосне Реалността са също ограничени, защото колкото едно изкуство става по-абстрактно, то е толкова е по-близо до възможността да предаде непредаваемото, но и толкова е по-неразбираемо за болшинството хора. И обратното – колкото изкуството е по-конкретно като форма и по-разбираемо за разума, толкова е и по-далеч от възможността да изрази Реалността.

Това е парадокс.

Но и в живота парадоксите не са изключения, а правило, защото самият той е един огромен парадокс. Животът е мистерия, с която сме свикнали, но най-често не проумяваме.

Не само на философско ниво, но и на равнище ежедневие, умът има проблеми с Реалността. Еволюционно човекът все още не може да осъзнава реалния миг. Защо? Защо на човек е трудно да се съгласи, че не живее в този миг?

Защото той съществува на две основни нива - физически и психологически. Физически той живее във всеки миг. Не можеш да дишаш заради вчера или от днес за утре – дишаш точно сега. Точно сега, в този миг удовлетворяваш моментната си потребност да дишаш. Затова и си въобразяваш, че живееш и психологически в мига. Но там нещата стоят по друг начин.

Мисленето може да съществува само във връзка с времето. Умът е устроен линейно. Мисълта може да съществува само когато е разположена във времето. Тя може да съществува само в определен интервал от време, в някаква отсечка от точка А до точка В. Но само в един миг, в една точка, мисленето не може да съществува. Прозрението става в един миг, но не и мисленето. Мисълта е винаги по-дълга от една точка, от един миг. Мисълта е процес, необходимо е време, за да протече. Ако липсва време, липсва и мисълта. За мига може да се говори, но не може да се мисли в същия този миг. Мигът може само да се преживява, а после да се коментира.

Медитацията е спиране на ума. Чрез нея спираш действителността и чак тогава можеш да познаеш Реалността.

Проблема с Реалността, с реалния миг има и друго измерение:

По принцип старите хора живеят с миналото, младите - с бъдещето. Всичко, което вълнува ума е или от вчера или за утре, но никога днес и сега. В този миг. Умът винаги отлага – от утре ще спре цигарите, от утре ще почне диета, от утре ще стане по-добър… В неговата координатна система има място само за “преди” и “след”, но не и за “сега”. А тук и сега е единствения реален миг, с който разполагаме. Миналото вече не съществува, а бъдещето може и да не дойде. Разполагаме реално само с този миг.

Арабския поет Алишен Навои е написал:

Ако си умен, всеки миг цени!
Глупакът мери времето със дни!

4. НАДЕЖДИ

Най-големият наркотик – НАДЕЖДАТА!

Карл Маркс греши. Религията не е най-големият опиум за народите. Най-силният опиум са надеждите, защото с тях се дрогират всички – и вярващи, и атеисти, бедни и богати – всички, без значение на пол, възраст и цвят на кожата.

Надеждите са наркотик, с който първо ни зарибяват най-близките, а после минаваме на самообслужване.

Надеждата е наркотик, който си инжектираме от люлката до гроба.

Зарибяването става не само доброволно, но и с огромна радост. Основната причина умът да се пристрастява към надеждите е, че той не може да живее без илюзии. Болшинството хора си остават с детинска, незряла психика. Те искат да бъдат свободни, но отказват да поемат истинска отговорност за своя живот и живеят в илюзии. Те искат, те молят да бъдат манипулирани, да ги хранят с всякакви надежди, но не и да пораснат. Това винаги е давало възможност на шайка мошеници, на така наречените “духовници” или политици, да водят милиони за носа.

Един сатирик беше казал: “Будалите са родилки на мошенниците. Ако будалите изчезнат – мошенниците сами ще измрат.” Но явно болшинството хора сами плачат да бъдат лъгани. Те плачат на всяка цена, да им се дават всякакви надежди, но забравят, че всяка надежда е врата към разочарованието. Ако останат без надежди тези милиони хора ще се събудят, но

умът по принцип мрази истината.

Не тази истина дали на планетата Марс има живот, а тази за себе си.

Ако умът прозре себе си, той ще се саморазобличи. Ще види не само преувеличените си плюсове, но и дълбоко заритите си минуси…

Един габровец имал много инато магаре. То било със страхотни хрумвания -както си върви и изведнъж си казва “стоп” и нищо не можело да го накара да мръдне – ни ръчкане, ни бой, ни молби. Няма значение къде ще спре - в село, в града, по пътя, денем, нощем… То си стояло, докато реши отново да тръгне, но кога ще реши да тръгне - никой не знае. Веднъж отишли със стопанина си за дърва в гората. Събрал той съчките, вързал ги и тъкмо да тръгнат, магарето си казало “стоп” – ни напред, ни назад. Бой, викове, ритници, молби, увещания, пак бой, пак ритници… нищо не помогнало – то си знае неговата. Цяла нощ стояли в гората. На стопанина му излезли ангелите от страх. Щом се показало слънцето и магарето хванало пътя за село все едно, че никога не е спирало. Но това било последната капка на търпението – Когато пристигнали, стопанинът му хвърлил още един бой за последно и го обявил за продан.

Да, обаче всички в село знаели що за стока е магарето му и никой не го искал. Накрая най-големият сиромах го купил за 10 кофи жито, което си било направо изнудване. Кръв капело от сърцето на стопанина му. Той самия бил голяма скръндза и досега все прекарвал другите, но сега дошъл и неговия ред. Все пак се утешил с мисълта, че се отървал от магарето. Дори в един момент му идвало направо да му го подари.

Минали ден, два… седмици. Старият стопанин гледа бившето му магаре джитка нагоре- надолу, напред- назад из селото и хич не спира. Жегнало го нещо и право при сиромаха.

-Абе, какво ми направи магарето, че така върви?

-А-а, нищо особено, просто му намерих цаката… Като гледам хората - всеки търчи подир някаква надежда като луд… и никога не я стига. Та взех юрнек (модел) от тях. Вързах му една сопа над главата и на две педи от устата стиска трева. И то все я гони - да я стигне… и не спира… За да го спра - махам тревата.

Постоянно чуваме тези умни думи: надявам се, да се надяваме, надеждата крепи човека, надеждата умира последна…

Близки и далечни хора ни хранят с надежди. Но най-вече ние сами себе си.

А сега погледнете надеждата под друг ъгъл.

Сигурно сте чели древногръцката легенда за кутията на Пандора.

Когато Зевс разбрал, че младият титан Прометей дал на хората огъня, изпаднал в яростен гняв и решил да им отмъсти жестоко. Поръчал на своя син Хефест да изкове една кутия и заповядал на Хермес да я занесе долу на земята на цар Епитемей. Когато Хермес му връчил кутита заедно с ключа, изрично го предупредил: “Зевс нареди да пазиш най-строго тази кутия. Тук са заключени всички човешки злини. Внимавай! Отвориш ли я, ще пострада цялото човечество.”

Взел ключа, скрил го, а жена си Пандора инструктирал изобщо да не влиза в тази стая.

Веднъж тръгнал на лов с приятели, а жена му само това и чакала. Ръчкана от любопитство, тя вече била разбрала къде крие ключа и чакала сгоден случай да погледне в кутията.

Когато я отключила, още докато я открехне и всички човешки злини излетели навън. Ужасена тя побързала да я затвори, но в кутията на дъното останала само Надеждата…

Вероятно сте я чели (ако – не, прочетете я сега), но някак си е пропуснат въпроса:

Какво прави Надеждата при човешките злини?

Факта, че тя е била там, в кутията, означава, че Надеждата е една от човешките злини. Прочетете внимателно. Никъде в условието на задачата боговете не са казали “Тук са заключени всички човешки злини и Надеждата”. Нито пък пише, че злините са се измъкнали навън, а надеждата се е вмъкнала вътре. Тя просто е била там, заедно с всичките останали злини. И ще добавя: тя е била там и е била най-голямата и най-тлъстата злина –затова и не е успяла да излети. Защо надеждата е злина?

Защото другите злини са ясни – кое е злоба, кое е завист, кое е болест, кое е смърт… Но надеждата? Тя постоянно те държи между небето и земята,.. висиш в безтегловността на убийствената неизвестност. И понеже не е ясно накъде ще поемеш, ще полетиш или ще се сгромолясаш, ти все се надяваш, надяваш…

Казано по друг начин, надеждата е дефицит на информация. Понеже не знаеш дали едно или друго нещо ще стане или не, няма и кой да ти каже, ти все се надяваш и надяваш…

Според психологията, най-сигурният начин да получиш психическо разстройство е да живееш в постоянен недостик на информация. Неизвестността за едно нещо е десетки пъти по-съсипващо за психиката от самият факт. А като се има впредвид, че надеждата най-често върви ръка за ръка със желанията - а те от своя страна имат неприятното свойство почти никога да не се сбъдват - амалгамата от двете става силно отровна. Да живееш в състояние на постоянни надежди е един от най-сигурните начини да разбиеш психиката си.

Когато се случи да говоря срещу надеждата все някой ще настръхне. Веднъж един мъж ме попита: “Човек не може без надежда. Ти какво искаш да кажеш, че ти не се надяваш?” “Не! “ – отвърнах му. “Преди съм имал надежди и разочарования, както всички нормални хора. Докато си научих урока. Сега вече нямам надежди. Никакви. Имам само предпочитания.”

Каква е разликата между надежда и предпочитание?

Да вземем един най-обикновен пример: Поемам работа за която предполагам, че ще получа пари за да си посрещна определени нужди.

Работата е много, смятам че и заплащането няма да бъде малко.

Работата е свършена, но парите ги няма… Обещават… някой слъчев ден да ги дадат… За мнозина тази ситуация е позната…

Как да разберем кое е надежда и кое –предпочитание?

Надеждата те обвързва емоционално и инелектуално, а предпочитанието те оставя свободен от всякякво обвързване

Когато се надяваш и не стане нещо, за което си хвърлил толкова труд, тогава усещането е, най- меко казано, неприятно.

При предпочитанието правиш всичко не по-малко сърцато и всеотдайно, от човека пришпорван от надеждата да спечели от труда си. Дори, както се казва, от много работа и напрежение “си държиш душата в зъбите”, но психологически си оставаш центриран. Знам - не само на теория, но и на практика - че няма нищо сигурно. Дори човек да сключи перфектни от юридеческа гледна точка договори, вероятността да го излъжат, да се провали работата и т.н.. винаги си остава

Ако крайният резултат се провали, правиш разбор, къде и какво си пропуснал. Но дори и да не се сбъдне предпочитанието, си оставаш центриран.

Докато несбъднатата надежда може да доведе до срив на цялата система

И това е в сила не само за работата, а за всички надежди!

Разликата между надеждата и предпочитанието се корени в мястото което те заемат в ценностната система на всеки човек. Колкото по-високо място заема надеждата в твоята система, колкото повече си психологически зависим от надеждата - толкова е по-уязвима е системата ти от срива на поредната ти надежда. А като знаем, че за болшинството, надеждата е на върха на ценностната им система и последната и най-голяма опора в живота… Резултатите от това са пред всички и във всички…

Освен това, между надеждите и насилията има тесни връзки. Когато човек живее постоянно потопен в океана от насилия, като че ли не му остава нищо друго, освен да се надява, че нещата ще се променят към по-добро.

Но за да се променят нещата от живота означава на първо място да осъзнаеш насилията в теб. И не само да ги осъзнаеш, но и да действаш. Да се освобождаваш от тях всекидневно. Истинската осъзнатост винаги води до действия. Другото е мимикрия на осъзнатост. Ако не преминеш към действие, надеждата в теб отлага нещата да се променят утре. Все за утре и за утре, но никога днес. Никога сега. И така до безкрай или по-точно до края на живота ти. Всеки отложен от живота ти ден е един убит от теб самия ден.

Отлагането e равносилно на смърт.

5. СТРАХОВЕ

Умът е родил Егото.
От егото
се раждат Страхът и Мързелът,
а от тях
всички останали пороци.

Естествен ли е страхът? Естествено ли е човек да се страхува. Дори се счита за нормално човек да се страхува не само от едно, но и от повече неща.

Какво представлява страхът? Нещо естествено ли за човешката същност или е качество само на човешкия ум?

Страхът е неестествено явление. Той е проява на хипертрофирал инстинкт за самосъхранение, прекаран през лупата на ума.

Инстинктът за самосъхранение има за цел да предпази живота, но страха съвсем не е необходим. Поради неосъзнатост човек смесва инстинкта и страха. Това не е толкова необичайно като се има предвид, че хиляди години насаждането на страх е основен лост за манипулиране на човечеството.

Представете си, че трябва да вървите по ръба на покрива на 15-етажна сграда. Ще го направите ли? Едва ли - освен ако не сте цирков артист. Само при мисълта за височината от 50-60 м и коленете ви ще омекнат. Но ако ви преследват и от това зависи животът ви, ще го минете без дори да се замислите. Страхът е в мислите, той не е във вашата природа. Това, което ще ви пази да не паднете не е страхът, а инстинктът за самосъхранение. Те са две различни явления, не ги смесвайте. Страхът не е само безполезен, той отравя душата.

Смелият умира само веднъж.

Страхливият – всеки ден.

Съществуват толкова комбинации на страхове, колкото са и хората, които се боят. Но всички страхове имат връзка с основния страх – страха от смъртта.

Има нещо сбъркано – човек знае, че рано или късно ще умре, но вместо да приеме този факт, той всекидневно трепери от тази мисъл.

Рей Чарлз пее: “Живей така, сякаш това е последният ти ден в живота. Все един ден ще се окажеш прав…”

В действителност човек се страхува не от това, че ще умре, а от това, че не е живял. Ако той живее пълноценно всеки ден, всеки миг, когато дойде смъртта ще я приеме спокойно. Животът е като работа, която трябва да се свърши. Ако изпълниш ангажимента си, се чувстваш удовлетворен и спокоен. Ако все отлагаш, ще ставаш все по-напрегнат и неспокоен. Съществуват много страхове, но най-големият страх е от това да пропуснеш да изживееш живота си пълноценно, а не страха от смъртта.

Смисълът на живота е любовта. Да обичаме, колкото е възможно повече. Да раздаваме любовта си, защото само тя оправдава съществуването ни на тази Земя. Любовта е символ на самия Живот. Огънят на любовта е най-финната изява на огъня на Живота. Без любов ние ще бъдем двуноги роботи, които приемат, преработват и изхвърлят хранителни отпадъци. Роботи, неспособни да са радват както на Природата, така и на красотата на изкуството. Роботи, неспособни да обичат дори собствените си деца…

Страхът е убиец на любовта.

Страхът и любовта са като водата и огъня.

Любовта е мярката за живот – колкото повече обичаш, толкова си по-жив.

Страхът може да помогне човек да оцелее, но не и да живее. Колкото и да е пламенна любовта, страхът я убива. Колкото повече страх има в теб толкова си по-мъртъв.

Разбира се, винаги е имало и умове, които са считали, че любовта и страхът могат да вървят под ръка, че може да се съедини “+” и “-“ без да избухне искра.

Когато Сталин вече се кани да оглави Съветския съюз Троцки го пита, как смята, че ще го приемат хората ако Ленин умре, а Сталин отвърнал: “Хората го обичат, но се страхуват, че ще умре. Аз чрез страха ще ги накарам да ме обичат!”

Такава мисъл не може да се роди в нормален мозък. Можеш да имитираш любов, привързаност, ентусиазъм, но е невъзможно едновременно да се страхуваш от някого и да го обичаш.

Милиони руснаци платиха “любовта” на Сталин с живота си. Това, че и досега има добичета, които се кланят пред портрета му изобщо не доказва наличието на любов, а на робска психика. Робът може да мрази, може да угодничи, но не може да обича. Обичта е уважение, но също и самоуважение.

Всеки фабрикуван от ума страх е насилие над човешката природа. Страхът е един от най-отровните отпадъчни продукти на ума. Страховете не изчезват, ако човек се прави, че ги няма. Лечението от тях става с прожектора на Осъзнатостта.

Инстинктът те пази, страхът те блокира.

Страхът кара човека да търси сигурност. Отново ще направя едно отклонение.

Често чувам някой да казва, че “играе” йога, а други, че “тренират” йога. Трети пишат как точно да се провежда “йога – тренировъчния комплекс” и други бисери все в този дух. Всъщност това са все думи на хора от антрето. Знаете, антре е малко салонче, предверие към основната стая. Това са думи на хора които още не са прекрачили прага и не знаят какво има в стаята - наречена Йога. Те не знаят какво е Йога, а само повтарят думи, чути от хора били преди тях в “антрето”, но тъй и не са влезли вътре.

Йога не може да се “играе”, тя не е тренировка, а свещенодействие, ритуал на благодарност към съществуването, че те е създало живо и съзнателно същество, тя е радост и блаженство от това осъзнаване… Тя е молитва и медитация…

Можеш ли да “играеш” молитвата? Можеш ли да “тренираш” медитация като вдигане на щанги? Ако си мислиш, че можеш, значи не познаваш нито състоянието на молитва, нито състоянието на медитация. С други думи, не познаваш Йога.

Тя е ритуал, но не като механично изпълняваните ритуали в църквата, изпразнени отдавна от всякакво съдържание. Или като тези които общински служители каканижат при бракуване и погребения.

Тя е ритуал който идва не от главата, а от онази смътна материя, наречена сърце. Той не се прави, той не може да се “играе”, той не може да се “тренира” - той просто извира.

Той не е “практикуване”, а благодарност към Битието- независимо дали става дума за асани, дишане или медитация. Благодарност и любов към Битието или Бог - наречи го както искаш, главното е не да го назовеш, а да Го почустваш! Това е благодарност към съществуването, което те е “оборудвало”със всичко необходимо за да бъдеш съзнателно същество.

Затова, моля ви, поне в мое присъствие, не говорете за Йога като “играене” или “тренировка”. Обидно е. Тридесет години говоря, а излиза, че не сте разбрали най-важното – същността на Йога.

Йога може да ви даде всичко, а вие събирате трохите, които наричате: “по-малко килограми съм”, “нямам вече запек”, “спа добре без лекарства”… Знам, че всеки проблем се отразява на целостта, но подхода ви е грешен. Ако не подходите правилно към Йога, за различни периоди от време ще решавате един или друг проблем, но няма да ви стигне времето да решите

Генералният си проблем -
липсата на цялостна осъзнатост

И до края ще си останете с фасетъчно зрение по отношение на Йога, или на света, което в крайна сметка е едно и също.

Някой попита как да постигне състоянието на ритуал? Как да го направи? Отговорът ми е – никак! Не може да се “направи”. Просто останете тихи и спокойни, без предварителни планове какво да “тренирате”, без никакви мисли за болести и здраве. Знам, ча в началото е трудно, но е възможно за всеки.

Останете тихи и мълчаливи. Без музика. Без мантри. Просто бъдете-тук и сега. Освободете се от всякаква мисъл, че трябва да правите или да постигате каквото и да било. Тук сте за да си дадете почивка от всичко и от всеки, а най-вече от самите себе си. Тук никой не ви пришпорва за нищо – просто си дайте глътка въздух. Тук не сте нито шеф, мито подчинен, нито лекар, нито домакиня, нито родител, нито дете, нито мъж, нито жена. Просто стс човешки същества, свалили от себе си всички маски и роли които обществото ви кара да играете. Можете да си отдъхнете от всичко и от всеки. Това е ваше изконно право което отдавна сте забравили и сте го забутали някъде в килера на подсъзнанието си. Сега сте същество без пол, без възраст, без име. Без всички тези неща, с които обществото ви е маркирало като затворнически номер. Сега сте свободни от всичко, и най-вече от собственото си отъждествяване на ума. Наслаждавайте се на тази свобода… Веригите няма да ви избягат, но ако искате вие можете да избягате от тях… Освободете се от всяко чувство за вина…Вашият най-висш дълг е:

да почуствате, да осъзнаете и да уважите истинската си природа…

И ако не днес, то утре дълбоко във вас, от Центъра ви, ще се надигне една непозната досега вълна на безпричинно щастие и благодарност към целия свят. Отдайте и се изцяло. Нека продължи толкова, колкото е, не се намесвайте. Не се опитвайте и да я продължавате. Не се страхуваайте и не правете опити да я прекъснете. Просто и се отдайте. Нека ви завладее целите. Нека продъли колкото си иска. Не се страхувайте, няма да я загубите. Тя винаги е била вътре във вас, но вие просто не сте я пускали навън. Колкото по-често си давате такъв отдих, толкова по-бързо ще се появява това състояние. Тогава. неизвесно как се появява спонтанно желание за асани или дишане. Това е момента за който казвам, че се включваш на автопилот –вече не умът ти, а същността ти подсказва какво да правиш.

Наричам го ритуал или свещенодействие, но думите не могат точно да опишат това състояние. То е състояние на тотална отвореност. Ти си голо същество пред безкрайната бездна на съществуването. Голо, безпомощно същество и в същото време изпълнено с безкрайно упование в съществуването.

Това не е състояние на ума, това е състояние извън ума.

Умът е ограничен –колкото и това да е обидно за него - а съществуването е безкрайно.

Има два пътя. Единият е пътя на илюзорната сигурност, която кара страхливия човек да я търси. За ума, сигурност означава нещо което познава.

А това което той познава винаги е ограничено. Нашият ум е ограничен. Той е начертал едно малко кръгче, направил си е хралупка и е заврял в нея главата си, като по детински си въобразява, че така е на сигурно място и е неуязвим,

Истината е, че сигурност няма никъде и в нищо. Ние сме безкрайно уязвими от безброй неща. Прашинка, която във всеки миг може да бъде издухана от сцената на живота. Както впрочем и самия Живот на Земята като космическо явление. Смъртта не е чудо. Чудо е самия живот.

Той е най-голямата мистерия,
която не може да бъде разгадана,
но може да бъде изживяна!

Умът упорито отказва да приеме несигурността и се крие зад различни идеи:

Да остави поколение, което да “продължи името му”,

Да натрупа имот, пари, слава – да не се “загуби името му”

Да остави “диря” в историята…

Не се опитвайте да превърнете Йога в параван на вашите илюзии. Няма да постигнете нищо повече от това, освен да залепите още по едно листо на очите си. Вместо да прогледнете – тъмнината и объркаността ви ще се увеличи.

Вместо да живеете истински, вие си играете детински игрички.

Йога не е за деца. Няма значение дали тези деца са на 4, 24 или на 44 години, защото всички порастват, но само малцина и израстват. Порастването е биологичен, външно видим факт, но това съвсем не значи, че човек е израснал и вътрешно. Израстването е духовен феномен и той не кореспондира нито с годините, нито с килограмите.

Другият път е пътя на несигурността. При цялата си заплашителност, пътя на несигурността е пътя на Реалността. А освен мистиците, доста отдавна вече и физиците твърдят, че в Реалността няма нищо сигурно. За поведението на един електрон може да се каже само с приблизителна верятност къде може да бъде следващотому появяване, но никога това не може да бъде сигурно. Откъде и защо умът е създал и създава илюзии за сигурност? От страх да приеме реалността такава каквато е.

В Реалността няма нищо сигурно. Незрелият човек се страхува от това и си създава илюзии за сигурност. В този или в онзи свят. А тя не съществува. Илюзията е начин да избягаш от Реалността, а в крайна сметка бягаш от най- ценното, което ти е дадено – от възможността да изживееш живота си истински.

Пътя на Йога е пътя на несигурността, той не път за страхливи и малодушни хора, затова и по него няма особено голяма навалица от кандидати.

Но има мнозина, които не искат да изглеждат страхливци и започват да се занимават с Йога. И се опитват да я превърнат в “игра”, в “тренировка” ли устройват състезания по Йога. С други думи продължават да играят старите игрички на ума, но в арсенала на заблудите си са вкарали и илюзията, че знаят какво е Йога.

6. ЖЕЛАНИЯ

Желанията са форма на отлагане.
Не желай, а живей!

Условно в човек се различават три нива – тяло, ум и дух.

Тялото и Духът имат потребности. Умът има желания.

Пoтребности на тялото:

Основните потребности на всеки човек са: здраве, храна, вода, сън, секс до определена възраст, подслон и дрехи да го предпазват от студ, дъжд. Това са биологични потребности. И в тяхното задоволяване няма нищо непристойно. Това са потребности, които трябва да бъдат удовлетворявани.

След тях идват желанията на ума.

Умът е огромен завод и на всичките му произведения има един и същи етикет: “Желание”. Желанията никога не могат да бъдат задоволени 100%. Дори и 99% да бъдат удовлетворени, човек се чувства нещастен. Каквото и да получи той е все недоволен. Древногръцкият философ Стобей пише: “Човекът е неразумно същество – тъгува за това, което няма и не умее да се радва на това, което има. “ Колкото вещи и пари да натрупа човек, те могат да го направят временно доволен, но никога блажен. Човека е като асансьор - ако заседне на етажа на желанията, той никога няма да разбере, че има още един етаж над него.

Блаженството е тотална благодарност към съществуванието, а не просия от него. Постигналият блаженство няма желания. Той има нормални потребности, но не и желания. Когато си постигнал върховното, не мечтаеш за трохи. Но желаещият ум не може да разбере, че блаженството съществува. И ако е чул, започва да го желае, също както желае пералня или къща. Но никога не може да достигне до него по този път защото до този път се стига не чрез желания, а чрез осъзнаване. И при цялата привидна леснина да се постигне осъзнатост, това е значително по-трудно от това да си купиш някой страшно скъп парцал или дрънкулка.

На трето ниво са потребностите на духа.

Тoва е една върховна потребност – тя е като монета с две страни.

Едната е да обичаш.

Другата е да твориш.

Обичта е винаги творяща.

Истинското творчеството е винаги плод на обичта.

Творец е не само този, който създава творения на науката или изкуствата.

Творчество е да отгледаш цвете, дърво. Творчество са и искрените човешки отношения – те също се създават. Творчество е да рабориш върху себе си. Да откриеш това, което Природата е заложила в теб и да го развиеш. Творчество е да помагаш на другите да открият и сътворят себе си. Любовта е най-великото творчество. Когато мъж и жена се обичат, те създават най-великото творение – живота. И ако отгледат детето с любов, те са не по-малки творци от Леонардо да Винчи или Микеланджело. Най-великата творяща сила е тази на обичта. Без нея нямаше да ги има нито сонетите на Шекспир, нито музиката на Бах…

Човек може цял живот да преследва желанията си и дори да ги реализира, но никога няма да бъде истински щастлив. Ще го разбере накрая, когато вече ще е твърде късно да промени траекторията си. Ако той не намери сили да удовлетвори потребностите на духа си, ще си отиде по-нещастен, отколкото когато е дошъл. Ако не е прозрял, че нашата същност е проявление на Субстанцията (Бог, Дао, То, Последната реалност и т.н. – наречете го както искате) и че всеки от нас е зрънце от нея, което носи в зародиш нейната безкрайна творческа същност, пропуска най-важното, което е трябвало да научи.

Върховният смисъл на всеки човешки живот, може да се формулира така:

Човек е творение, сътворено да твори!

Ние сме творения на нашите родители –и независимо какво мислим за тях –трябва да сме им благодарни, че са ни дали шанса, да се появим на този свят и да изживеем най-великата мистерия –мистерията на Живота! Те са творения на своите родители, а те на свои ред творение на своите родители и така нататък. В крайна сметка те са творения на човечеството. Човечеството като цяло е творение на Живота, а Живота е Творение на Вселената (Субстанцията, Бог, Върховната Реалност – въпреки невъзможността на човешкия ум да схване и опише последната инстанция, изберете си най-подходящото име според вас.)

Същественото е да осъзнаете, че:

Човек е създание, създадено да създава!

Не само да консумира, а преди всичко да създава.

Според принципа на изоморфизма, всеки обект който съществува във Вселената, във сферата на видимия и невидимия свят, произлиза от друг обект с подобни черти и характеристики, с подобни нива и поднива на структура и организация. Сведено до човека, това означава, че той е изоморфен обект на цялата Вселена.

Във всеки от нас са заложени СЪЩНОСТТА и основните принципи на Света!

Библията казва същото: “И създаде Бог човека, по негов образ и подобие!”

На езика на наука, това означава – човека е изоморфен продукт на Субстанцията т.е. на Бог.

Знаете ли каква е разликата между обикновена и холографска снимка- примерно на мъж в цял ръст?

В обикновенната снимка изображението е двуизмерно, плоско, а в холографското – триизмерно, но не това е най- съществената разлика.

Какво става като нарежем на малки парченца и двете снимки - парченца с размери 1х1 мм?

Какво можем да видим на едно парченце от първата – нищо, просто една точка – по-светла или по-тъмна, няма значение. Вижда се само една точка, от която нищо не се разбира за самата снимка –мъж ли е или пън? (Понякога и като е цяла снимка, пак не се разбира какво е.)

Извода: В една точка от снимката, се съдържа информация само за една точка от нея.

А сега да вземем парченце от холографската плака със същите размери, един квадратен милиметър. Пускаме през него лазер и какво виждаме… целия образ на мъжа. Вземаме второ, трето парченце – все същото, мъжът се вижда винаги в цял ръст.

Извод: В холографската снимка всяка точка съдържа информация за целия обект.

Мозъкът на човек е биохолографски апарат. Във всяка точка от него се съдържа информация за целия мозък. Но от своя страна мозъкът на всеки от нас е като късче фотос, т.е. той е точка във Вселената. Точка, която съдържа информация за цялата Вселена (което за съжаление или късмет на човечеството, не се осъзнава). В нас има всичко!

Живееки на почти кръглата земя, ние не само се носим в безкрайната Вселена, но и всеки един от нас носи в главата си безкрайната Вселена…

И единствено въпрос на нагласа е кой какво може да “дръпне” и да прочете от нея.

Стария девиз: “Човече, опознай себе си и ще опознаеш цялата Вселена”, може да се осмисли по нов начин.

В действителност човека не е нито малък, нито голям – той е безкраен.

Безкраен не само в преносния, но и в буквалния смисъл на думата.

Да, човекът е Вселена! Но най-често Вселена, свила се до размерите на гарсониера.

7. ОТРАЖЕНИЕ, А НЕ РЕАЛНОСТ

Колкото повече “отрезняваш”,
толкова по-ясно виждаш, че само отразяваш.

Седмата черта на ума е отражение. Но отражението е винаги “изкривено”.

Не само по отношение на Реалността, дори и с Действителността умът си има проблеми.

Обикновеният ум е като повърхност на бързотечаща река. Ако се погледнеш в нея в най-добрия случай ще видиш разкривения си образ. И колкото е по-припряна реката, толкова е по-изкривено изображението.

Хиляди комични и трагични ситуации са резултат от изкривено изображение. Едно и също нещо се тълкува от 15 човека по 15 различни начина и всеки претендира за обективност. На никой не му идва на ум да се усъмни в собствената си “обективност”.

Думата “аперцепция” означава, че всяко възприятие се пречупва през личния мироглед и опит на наблюдателя. Да, ама наблюдателят рядко си дава сметка за това. И като резултат – безкрайни препирни. Човек се съмнява във възприятията на другите, но не подлага на съмнение своите.

Марк Твен си направил експеримент, който по-късно станал повод за поредната му пиеса.

Помолил журналист да се представи за болен пред 10 различни лекари. При всички той отивал с едни и същи оплаквания. В резултат се получили – 10 различни диагнози и съответно 10 различни лечения…

Когато писателят “свалил картите” и тръгнал от лекар на лекар всеки продължавал да твърди, че само неговата диагноза е вярна.

Е, няма как и десетте да са верни. Дори ако са само две, вероятността и двете да са верни е нулева. Може да е вярна само една, но не и всичките.

При отражение всичко е от значение

-възраст, пол, образование, националност, професия, възпитание, опит, острота на сетивата, способност за анализ и синтез и още други фактори. Но това, което е от най-голямо значение е състоянието на ума. Само неподвижният, спокоен ум може да отрази Действителността без да я изкриви.

Известно е, че по дефиниция философията определя човека като субект и че той притежава субективно съзнание, т.е. неговият ум изкривява възприятията както призмата пречупва лъч светлина под различен ъгъл.

Да си йога, наред с другите тълкувания, означава да си постигнал такъв контрол на ума, че той да бъде гладък и спокоен като огледало. Тогава всичко, което попадне пред огледалото, ще се отразява такова, каквото е – ятха будхам- без никакво изкривяване.

Постигането на абсолютано спокоен ум, води до онова парадоксално състояние, наречено обективно съзнание.

Това понятие трябва да се приеме с известна уговорка, защото съзнанието е нито субективно, нито обективно. То си е чисто съзнание. По-правилно е да се каже: състояние на ума, което отразява обекта без да го деформира. Така прието е по-добре това да се дефинира не като състояние на обективно съзнание, а като състояние на обективен ум.

8. ВЪОБРАЖЕНИЕ

Човек се ражда уникален индивид,
но се превръща във стандартен инвалид!

Въображението е най-могъщото оръжие, с което човек може да създава себе си и света около себе си или да ги унищожи.

Често можем да чуем как някои казва: “Въобразяваш си.”, “Фантазираш си.”, “Това са измислици, фантасмагории.”, “Това е плод на твоето въображение.”, “Мечтаеш си, но е невъзможно.” и т.н. От такива думи може да се зключи, че въображението е нещо измислено, което няма връзка с действителността. Така ли е всъщност? Какво представлява въображението?

В сферата на разума всяко нещо се реализира посредством веригата модел→действие.

Първо се създава определен модел в ума и след това идва говоренето или действието. Както без програми, компютърът не може да работи, така и без създаден модел не може да има слово или действие.

Дори и инстинктите са също модели на мозъка, изработени в продължение на милиони години.

Нашето въображение е инструмента, с който си правим модели. Разликата е в осъзнаването. Голяма част от моделите умът ги създава без да ги осъзнава. Създава ги хаотично, без да осъзнава реалните последствия от тях.

Да си Йога, означава да си тотално осъзнат и за това какви модели създаваш в ума си. И това не е някакъв насилствен самоконтрол, както веднъж възрази един ленив псевдоинтелектуалец. Това е съзнателен избор за оптимално качествен живот. Защото признаваме или не, но без изграден модел няма действие.

Всичко се заражда в полевата част на мозъка. Първо в ума се конструира модела, после идва нареждането до тялото да изпълни заповедите на мозъка.

По тези причини съществуват и толкова нравствени препоръки – не мисли, не говори и не прави лоши неща. Защото веднъж създаден, моделът действа преди всичко върху своя създател, а едва след това и на другите.

Телевизията най-често насажда насилствени модели на поведение, а нейната най-скъпа рожба, рекламата – модели на потребление. Много хора отричат въздействието им, но те се заблуждават. Рекламата борави с ярки образи, а колкото един модел е по-образен, толкова е по-въздействащ. При цялата си интелигентност на хората, първата сигнална система си остава първа. Това е системата на образното мислене. Втората е на абстрактното. Първата е базата, втората е надстройката. Затова и все още поведението на човека се влияе много повече от емоциите, отколкото от логиката. Съотношението е 24: 1 в полза на емоциите. С други думи, от 25 случая в 24 се ръководим от емоциите и само в един случай - от логиката.

Логиката може да предизвиква размисъл, но не и емоция.

Въображението създава образи. Образите предизвикват емоции и едва на края може да се появи осъзнаването. Казвам “може”, защото може и да не се появи. Затова, за всеки случай рекламните послания се подпират и с логически аргументи, но тежката им артилерия си остават образните внушения…

Най-великите шедьоври на изкуството са плод на въображението. Всяка гениална творба се заражда първо във въображението и едва подир това се реализира в материал – камък, цвят, звук или слово.

Един млад скулптор наблюдавал Микеланджело как започнал да вае една скулптура от огромен мраморен блок.

-Маестро, не вижадм къде е гипсовия модел на скулптурата?

-Тук – казал Микеланджело и посочил с пръст главата си.

Младият творец бил озадачен, защото от столетия, а и днес дори това си е установена практика: първото е да видиш скулптурата във въображението си, после правиш скици на картон и след това се прави малък макет на скулптурата -около 30- 40 см и ако скулптурата трябва да е примерно 4 метра, този макет от гипс се увеличава пропорционално и се прави гипсов макет с действителните размери. После с пунктограф се пренасят и набелязват най-изпъкналите точки от макета върху мрамор (гранит или друг материал), после по-ниските и т.н. докато се пренесе целия обем от гипса в мрамора.…

Микеланджело е имал такова могъщо въображение, че не се е нуждаел от междинните етапи. Затова и пристъпвал направо към мрамора…

Веднъж приятел на Гойя решил да го потърси. Отишъл в дома му по обяд. Слугата го насочил към спалнята. Когато отворил вратата, стаята била в полумрак със спуснати завеси. Геният лежал в леглото с втренчен поглед в бялата стена срещу него. Без дори да се обърне, Гойя заповядал:

-Който и да си ти, затвори вратата и не ми пречи да рисувам.

Той винаги първо проектирал въображаемите образи върху бялата стена, а после в трескаво състояние ги нахвърлял върху платното.

Такива примери са хиляди… Основното е, че всяко творчество е продукт на въображението. Но въображението създава и други “творби”. То може да стане причина човек, не само да твори, но и да се поболее.

Ятрогенните заболявания са точно това - болести причинени от въображението. Те започват със различни симптоми, които човек си самовнушава, че е открил в себе си и ако това продължи достатъчно дълго – има опасност те да преминат в реална болест.

В романа си: “Трима души в една лодка”, Джеръм Джеръм осмива именно тази слабост на въображението:

“Що се отнася до мен, нещо не бе наред с черният ми дроб. Знаех, че черният ми дроб не е в ред, защото неотдавна бях прочел едно дълго упътване за някакъв специалитет срещу чернодробни болки, в което бяха подробно описани различните признаци по които човек може да познае кога черният му дроб не е в ред. Бях открил всички признаци в мен.

Невероятно, наистина, но просто не мога да прочета някаква реклама за лечебен специалитет, без да стигна до неизбежното заключение, че страдам именно от болестта, за която се разправя в нея, и то в най-злокачествената и форма. Във всеки отделен случай диагнозата сякаш съвпадаше напълно с всички усещания, които съм имал до ден днешен.

Помня, че бях отишъл един ден в библиотеката на Британския музей, за да прочета нещо във връзка с лечението на някаква най-обикновена болест, която ме бе хванала – сенна хрема. Прочетох всичко което трябваше да прочета и после някак разсеяно запрелиствах страниците и почнах лениво да проучвам разни болести.

Не помня вече какво беше първото разстройство, в което се задълбочих – беше някакъв страшен и опустошителен бич – но още преди да прегледам набързо дори половината симптоми, бях вече напълно убеден, че съм хванал болестта…

Поседях известно време, цял смразен от ужас, а после отново запрелиствах страниците, обзет от отчаяние. Стигнах до коремен тиф, прочетох симптомите и открих, че имам и коремен тиф. Трябва да съм боледувал месеци без да подозирам това. Хрумна ми, че навярно страдам и от други болести. Намерих болестта на свети Вит и открих, както и очаквах, че съм пипнал и нея. Моят случай ме заинтригува. Реших да разчопля въпроса докрай и затова започнах по азбучен ред –прегледох”аденопатия” и узнах, че съм заболял наскоро и от нея, но острата фаза ще настъпи кръгло подир две недели. Имах и холера – със страшни усложнения, а по всичко личеше, че съм се родил с дифтерит. Подаграта изглежда ме беше хванала в най-злокачествена форма, без да съзнавам това, а по всичко изглеждаше, че страдам от общо разстройство на ферментите още от юношеските си години.

До вечерта открих, че съм болен от цял куп болести. Дори се запитах, как досега не съм умрял. Най-вероятно съм болен от някоя друга, по-страшна болест, която ми пречи да умра. Добросъвестно прерових цялата азбука Накрая с чувство на обида разбрах, че единствената болест, от която не страдам е вода в капачето на коляното…”

Това е шега, но студентите медици, които в трети курс изучават “Вътрешни болести” ще ви кажат как се чувстват. Докато изучават симптомите на различните заболявания, голяма част от тях изпадат в горната ситуация.

Причината за такива изживявания е резултат от съюза между две от чертите на ума – отъждествяване и въображение.

Като допълнение към книгата на Джеръм Джеръм – напечатана 1889 г - ще добавя, че той е бил щасливец. Защото когато е живял, още не са съществували нито телевизията, нито телевизионните реклами. Психиката на неговите съвременници е била стотици пъти по-пощадена, от тази на съвременният човек.

Понякога лицето на въображението е усмихнато, а друг път зловещо.

Това което ще ви разкажа съвсем не е шега.

За да докажат силата на въображението, преди около петдесет години група учени от Германия, поискали разрешение от Министерството на правосъдието да извършат един съвсем сериозен експеримент, като им предоставят престъпник, който вече е осъден да бъде екзекутиран на електрически стол.

Първо, много образно обяснили на осъдения какво ще почувства по време на екзекуцията, когато хиляди волта ток преминава през него. После направили пауза и му казали, че съдът е решил да му дадат право на избор – на електрическия стол или чрез прерязване на вените - като отново, пак много образно му обяснили всички подробности за това как ще се почувства и че това ще е напълно безболезнено. Той избрал второто изпълнение.

Завързали го на стол. Завързали и очите му. С тъп нож само протрили китките без дори да го порежат. После започнали да наливат топла вода по киткте му. След 35 минути той издъхнал. Аутопсията установила причината – анемия на мозъка, без да е загубил дори и капка кръв. Тялото му се подчинило на модела, на това, което си въобразил, че става с него.

Това е мрачен пример, за силата на въображението, но механизмът му може и трябва да бъде използван за точно обратното – човек да се лекува посредством него. Всичко зависи какви образи ще създаваме в главите си.

Накой смятат съзнателното самовнушение за самопринуда, за самоманипулиране. И грешат. Защото умът на човек не може да функционира без внушен образ за каквото и да е, без внушен модел. Всички модели се изграждат с помощта на въображението.

Без въображение създаването на модели е невъзможно.
Когато умът ти отказва съзнателно да избере нов модел,
той несъзнателно вече е избрал отново стария модел.
Ние винаги избираме, но не винаги го осъзнаваме!

Когато умът ти отказва съзнателно да избере нов модел на поведение (например на креативност), нов модел на състояние( на здраве, бодрост, енергичност и т.н. ), нов модел на отношение към конкретен човек или към хората въобще ( на добронамереност), на ново отношение към алкохола, цигарите, преяждането ( модел на въздържание)… той несъзнателно вече е избрал отнава стария модел – консуматорско поведение, болест, депресия, вялост, мизантропия или безразличие, робска зависимост към алкохола и т.н.

Ние винаги избираме, но не винаги знаем това.

Автогенният тренинг, който в същността си е съзнателно самовнушение, не е самопринуда, не е насилие над твоя мързел. Той е резултат от осъзнаването на факта, че искаме или не, че знаем или не, но нашия ум може да работи само при наличие на модел. Моделите за ума, са това което е бензина за колата – няма ли бензин, колата спира. Има модел –има ум. Няма модел – няма ум.

Съзнателният избор на модел не е самоманипулиране,
а оптимален начин на живот.

Така или иначе, ума работи само при наличието на модели, защо да не изберем възможно най-доброто?

Нашият ум работи само когато има определен модел. Например шофьорските курсове. Какво правим там? – Усвояваме определени модели на умения и поведение. Така е и с всичко останало, независимо дали имаме съзнанието, че всъщност живота ни е поредица от реализация на различни модели. Но умът не е само пасивен изпълнител на модели. Много е важен факта, че ума не само заучава и реализира модели, но и това, че той самия, чрез въображението, може да създава различни модели.

Умът е едновременно и господар, и роб на моделите си –
първо ги създава, после им се подчинява.

Да, и за хубаво, и за лошо – умът може да създава модели. После моделите подчиняват и командват ума.

Една скоба за болката – Благодари на болката. Много често тя идва за да те спаси - като тихо или с цяло гърло ти крещи: “Смени модела! Старият ти модел те убива!”

Какъвто модели на живота си създадеш – такъв ще бъде и животът ти. Разбира се в животът ти ще има много неща, които не зависят от теб, но твоята реакция към тях, в крайна сметка ще зависи пак от твоите модели.

Този, който знае как функционира човешкият ум, може съзнателно да си въобразява, разбирай да създава оптимални модели на ума, с които той да оперира. И по този начин той да изживее живота си оптимално, а не животът да го влачи.

Разликата е, че когато човек не знае това, той става жертва на хаотични, случайни внушения. Затова и животът му е хаотичен.

Преди време мой познат сподели:

-Станах на 30 години, а все още не знам какво искам, с какво да се занимавам, какво да работя. Уж търся, но не знам какво да правя.

По общоприетите представи той не беше глупав младеж. Има техническо образование, владее английски език, работил е около две години на един от най-големите американски туристически кораби, в момента завършва висше образование, но това е под влияние на баща му, който там е преподавател.

Много млади, а и не съвсем млади хора са изправени пред този проблем.

За да разбереш какво искаш да направиш с живота си, направи инвертаризация на мечтите си. Многократно се връщай в миналото и си припомняй мечтите, които си имал. Най-добре е след всяко потапяне назад да си ги записваш. Не се обърквай – ще откриеш, че си имал много и най-различни мечти. От 2-3 или 5 пъти няма да можеш да се ориентираш, но ако ги зписваш 50-60-70- пъти, ще видиш, кои от мечтите ти се повтарят най-често.

Тези мечти са шепота на твоята същност.

Спри и се концентрирай върху основните си мечти. Продължи да ги развиваш във въображението си. Мечтите са модели. Модели, които щом станат достатъчно силни и категорични - умът изпълнява.

Някой може да възрази: Всички мечтаят, но не всеки постига мечтите си. Така е, защото първото и основно нещо е да откриеш чрез мечтите и въображението, същността си, а второто – да имаш енергията да я реализираш.

Да откриеш смисъла на живота си, а да нямаш енергия за да го реализираш е много по-тягостно, от това, да те подхвърля животът, като пласмасова лодка в океана и да не знаеш накъде отиваш. То е като да попаднеш между ада и рая – в чистилището. По-тягостно е защото когато не знаеш, защо си на този свят можеш да се успокояваш, че всяко лашкане е твоята посока, но когато прогледнеш, а нямаш сила да се промениш – усещането е меко казано отвратително.

Може и да си израбориш някоя мъдрост от рода на “Като не можем както щем, нека щем както можем”, макар да разбираш, че дълбоко в теб тези игрички не минават. Затова и болшинството хора не искат да се събудят. Защо им е? Нали, за да се събудиш трябва да положиш много усилия. А като разбереш защо си се събудил, трябват още повече усиля.

В края на краищата всеки е свободен да направи своя избор.

Избор, дали да използва въображението си, за оправдание на мързела си или да сътвори живота си.

Попитали мъдреца Мория как човек трябва да изживее живота си:

“Като преминаване по въже над бездна – Вдъхновено, стремително и красиво!”

Въображението има две лица: творческото въображение създава - деструктивното разрушава. Енергията, която ги реализира е една и съща, но посоката й е диаметрално противоположна. Всеки човек прави своя избор в руслото на коя от двете посоки да насочи своето въображение.

Дали в тази на Съзиданието, Хармонията или в другата – на Хаоса и разрушението! В тази, която утвърждава Живота или в тази, която го унищожава!

9. “ПРАВЕНЕ” – (непрекъснатост)

Дзен коан:
Който “прави” – не прави.
Прави, който “не прави”

Умът е в състояние на непрекъсната активност. Вече стана дума – всяко денонощие над 12 000 мисли атакуват бедните ни главици. През деня едни, вечер други. Той е като площад с непрекъснати паради по него. Дори когато човек уж спи, умът не спира. Казвам “уж”, защото умът и тогава не му позволява пълен отдих. И това се счита за нормално. Не, не е!

Всичко в природата е ритмично. Ритмично се върти Земята и се сменят сезони, лято – зима, пролет – есен, ин - ян, ден - нощ, и т.н. Само човешкият ум работи непрекъснато. Спрямо цялата ритмична Природата - умът се явява като аритмично явление.

Атрофията на ритмичността му, е причина
за хипертрофия на човешките проблеми.

Представете си въжеиграч. Тръгва по въжето. Височина 20 м. Държи в ръцете си 5-метров прът, с който да се балансира. Виждали сте как го прави - веднъж наляво, веднъж надясно, после пак наляво и пак надясно и т.н.

Сега си представете, че му заповядат: “Имаш право да балансирш само като се накланяш на едната страна – на другата ти е абсолютно забранено”. Какво ще стане? Ами, дано долу да има опъната мрежа, защото само след няколко такива спънати крачки и ще полети към земята. За да пази равновесие, той трябва да балансира и в двете посоки. За да върви спокойно по въжето символичният въжеиграч – нашият ум - трябва да редува “правене” с “неправене”, включване с изключване Под “правене”на ума се разбира неговата непрекъсната активност. А под “неправене”- пълното му изключване.

Човешкият ум е в същата позиция на въжеиграча, на който му е разрешено да се накланя само на тази страна на която пише “правене”, без да има право да балансира с “неправене”. В цирка - така ограничен - акробата политата надолу само след секунди. При ума - сгромолясването пак става, но е по-разтеглено във времето.

Непрекъснатата активност, непрекъснатото “правене” на ума довеждат човек до невротизъм. Нашата природа има огромни резерви и до 30-35 годишна възраст мозъкът криво-ляво се справя с непрекъснатото “правене” на ума. Хиперактивността винаги води до хипоактивност. Дори и преди тази възраст, той все по-често дава “заето” и започва да търси компесаторни механизми да “изключва”.

Непрекъснатото “правене” е насилие над човешката природа и тя започва да търси начин да изключи.

Шопът Вуте викал: “Като шибна две мастики под каскета и си дърпам шалтера! До утре!

-Ами утре? – питал Нане.

-Е па утре сащо, неме да си развалям адето!”

Вече знаете - задържането на дъха при пушачите има същия краткотраен ефект – умът спира за малко и дава усещането за отдих.

При наркоманите пауите на изключване са още по-дълги и по-сладки, но и по-пагубни. Решението не е в алкохола, цигарите или наркотика. Те не само, че не са решение на проблема, но те самите се превръщат в огромен проблем. Не само здравен, но и междучовешки.

Да се опитваш да решаваш проблемите си чрез тях, е все едно да си вадиш трън от крака със заразена от спин спринцовка…

Човек има много потребностти, но за да бъде хармоничен –

основна потребност е изключването на ума

Колкото повече време умът е в състояние на “правене”, толкова е по-голяма и потребността му от “неправене”.

Колкото човек на по-голямо напрежение включва, в същата степен има нужда и да изключва.

За да се балансира човек цялостно, необходимо е медитация. Но само медитация, откъсната от останалите елементи на Йога не е достатъчно ефективна. Необходимо е да се практикува Йога във всеки неин аспект – асани, пранаяма, самияма.

Тогава, наред с други неща, ще разбереш, че истинското “правене” е да осъзнаваеш потребността от “неправене”. Правилно изпълнени йога-техниките водят до изключване, до “неправене” на ума.

Ритмичното включване и изключване на ума има още една особеност.

След всяко изключване, включването на ума става все по-качествено и по- ефективно. Това ти помага да видиш от нов ъгъл не само себе си, но и това, което работиш. Помага ти да видиш много по-ясно твоите отношения към другите и на другите към теб. Помага ти да видиш ясно мислите си и техния произход. Помага ти всичко, към което насочиш вниманието си, да го видиш от друг, неочакван ъгъл.

Най-неочакваните решения на проблеми или гениални хрумвания идват, когато човек е релаксиран, когато умът не е ангажиран с мисли.

Ей, така, сякаш от изневиделица, се появява хрумване, идея, които могат да променят живота ви (и не само вашия) в красива посока.

Физикът Бенджамин Франклин приел в лабораторията си млад сътрудник. Една вечер излязъл да се поразходи и видял, че прозорците на лабораторията светят. Качил се и заварил сътрудника си надвесен над апаратурата.

-Какво правите, млади човече, вече е полунощ?

-Работя – отвърнал той.

На следващата вечер се провел същия диалог.

Когато и на по-следващата вечер диалога се потретил, Франклин попитал:

-А кога мислите?

Но освен за мислене, човек трябва да отделя време и за немислене. За практика на “неправене”, защото прекомерното “правене” на ума е насилие над природата. То е неестествено и на свой ред води до мързел.

Мързелът е реакция срещу непрекъснатото натоварване на ума, но на свой ред мързелът също се превръща в насилие.

Човек е станал АРИТМИЧЕН, защото не се вслушва в ритъма на живота и като цяло КАЧЕСТВОТО на живота му се влошава. Воден от мисълта за от ползата от постоянното мислене, човек си намира всякакви аргументи за тази теза. Това не е трудно за ума. Все едно търговец да не намери аргумент за стоката си. Но каквито и аргументи да фабрикува, непрекъснатото мислене води до тъй нареченото паразитно напрежение. Какво представлява това?

За да свърши някаква работа човек използва определена енергия или с други думи той трябва да бъде в режим на работно напрежение. Но какво става обикновено на практика? Ако за да свършиш една работа са необходими 10 единици енергия, човек изразходва 50. Десет единици са нужни за работно напрежение, а останалите са изсмукани от напрежение, което не е било необходимо. Отишли са направо в комина, без да стоплят “къщата”.

Когато човек стане достатъчно наблюдателен, той може да отделя много точно работното тоест полезното - от паразитно напрежение.

Като пример се сещам за как изглежда начинаещ шофьор – цялото му тяло е стегнато, вратът сдървен, ръцете така стискат волана, че ще го счупят…

Е, тези, които шоьфират от години знаят, че такива паразитни усилия не са необходими.

Но човек се стяга не само зад волана. Всеки от вас има в себе си участъци от тялото които са постоянно в режим на паразитно напрежение и те буквално изсмукват енергията ви на вятъра. Такива зони са областта на раменете и врата, устата, очите, корема.

Започнете да практикувате релаксация и ще ги откриете сами. Под влияние на ума, всички зони в тялото ви, могат да станат жертви на паразитно напрежение. В момента може да не го осъзнавате, но той постоянно ви бомбардира с различни мисли, на които бедното ви тяло реагира безропотно. Когато разберете това, можете да използвате тази връзка за обратния процес – чрез тялото да накарате ума да се успокои и да замълчи, за да могат да се възстановят пълноценно и тялото и умът ви.

В зависимист от процентното съдържание на паразитното напрежение или от липсата му, ние имаме избор като магьосници-алхимици да превръщаме всичко, до което се докоснем в:

• Състезание
• Изтезание
• Досада или
• Блаженство

Това са четири основни типа отношения.

И това важи както за работа, която вършим, така и за отношението ни към другите, а също и за отношението ни към нас самите. В крайна сметка като цяло в живота ни ще преобладава това отношение, което ние сме избрали.

И за всяко нещо което правим, ние сме тези които избираме в какво да го превърнем:

В състезание с другите, за да им натрием носа, че сме по-добри от тях. И така още повече да подхранваме Егото си?

В изтезание над себе си или над другите, докато станем шлифовани мазохисти или садисти. А най-често и двете?

В досадно и тъпо убиване на времето. За да разберем накрая, че не ний него- а то нас убива?

В блаженство, в нирвана, в екстаз? В празник на Духа и тялото. В благодарност към съществуването, че ни е дало не само Съзнание, но ни е дарило и с две ръце. И най-вече, със сърце - за да оставим света поне малко по-добър, отколкото сме го заварили…

10. НАГЛАСИ

Нагласата е случайност, опакована като закономерност.

Последната по ред, но в никакъв случай не и по значимост е способността на ума да създава нагласи.

Обикновено човек не осъзнава нагласите си. Всяка нагласа се изгражда на дълбоко подсъзнателно ниво и затова се възприема като нещо естествено и разбираемо от само по себе си явление. И като единствено възможно правилно отношение към определено нещо – човек, работа, природа, религия, идеология и т.н…

Традициите са пример за вкоренени нагласи, които се предават от поколение на поколение. Дори и вече изпразнени от съдържание, те продължават да се налагат на всяко следващо поколение.

Обикновенно вярата в дадена религия също се налага на детето и докато се осъзнае – ако изобщо има този шанс - то става копие на родителите си.

Характерът на човека е резултат от сбора на нагласите му. Човек е сбор от навици, а навиците са втвърдени нагласи. Колкото един човек е “по-твърд”, толкова е по-малко жив. Да си Буда означава и това – да се пробудиш, да осъзнаеш своите нагласи. Да разбереш своите нагласи означава не само да разбереш мотивите си, но и причините, които са ги породили. Причините, пораждащи една или друга нагласа съвсем не се изчерпват с веригата: потребности→мотиви→действия.

Освен потребностите съществуват и други, по-основни фактори, определящи създаването на една или друга нагласа.

Какви са механизмите, изграждащи нагласите въобще?

Това са много интересни въпроси. И те не са само интересни. Отговорите им са жизненоважни за всеки човек, за качеството на неговия живот.

Всъщност нагласата е резултат от сбора на случайни въздействия, които в крайна сметка умът опакова като закон. Тя е сбор от хаотични случайности, които след време се възприемат като желязна закономерност

Всичко може да се промени, ако човек е в състояние да ОСЪЗНАЕ и промени нагласата си.

Но на практика това е най-трудното. Веднъж създадената нагласа е като лавина – тръгне ли веднъж в една посока, трудно можеш да й спреш потока.

Тя е като площадка за изстрелване на ракета – посоката и ъгълът на наклона - предопределят и траекторията и.

Нагласата е като на релси на влак – бързо или бавно, но той върви само по тях. Не може да кривне нито в ляво, нито в дясно. Колото по-често минава “влакът” по релсите, толкова повече свиква с тях и с пейзажа, толкова по-естествено му се струва това и инерцията на навика става все по-голяма и по-голяма.

Мексиканският магьосник Дон Хуан постоянно повтарял на младия си ученик Карлос Кастанеда: “Трябва да бъдеш ловец, а не жертва!” Човек има избор да бъде ловец или жертва.

-А каква е разликата между ловеца и жертвата?

-Ловецът няма навици. Жертвата има.

Знаете ли как някои първобитни племена в Африка ловуват крокодили? Без огнестрелно оръжие. А само с лък и стрели това е невъзможно, но те го правят. Как? На 50-60 метра от реката вързват малко яренце и се скриват в близост до него. По някое време от реката изпълзява крокодил, привлечен от блеенето на жертвата и се насочва към него. Когато наближи ярето, от храстите изкачат мъже и започват силно да крещят и да бият огромни тъпани докато го прогонят назад. В това време един от тях, скрил се близо до реката, изскача и забива остър нож в пясъка, но с острието нагоре. Точно по дирята на крокодила. Когато се врътне да се връща назад крокодилът винаги минава оттам, откъдето е излязъл. И си разпаря сам корема…

Това е да си жертва. Може да си мислиш, че си ловец, но имаш ли навици винаги ставаш нечия жертва.

За да спреш инерцията на навика си

- трябва да промениш нагласата си, с други думи, посоката, в която вървиш или те влачи навикът -мързел, умуване, търсене на оправдание – допълнете сами списъка. Задраскайте излишното.

Но, за да промениш нагласата си към определено нещо, трябва преди всичко да я осъзнаеш. Да осъзнаеш не само нагласата, но и факторите, които я създават. Йога дава много ясен отговор кое предопределя създаването на една или друга нагласа. Това е съчетаното въздействие от трите стълба на Йога:

АСАНА + ПРАНАЯМА + САМИЯМА

Разгледани във философски аспект те са съответно:

Асани – състояние на тялото

Пранаяма - състояние на дишането

Самияма - състояние на ума

Те създават основата, ФОНА, върху, който се изгражда една или друга конкретна нагласа.

Дори нещо повече – сборът от тях създава фундаменталната ви нагласа към Живота като цяло.

Когато човек не само знае и но и осъзнае - това са две различни неща - въздействието на тези три фактора, той става господар на нагласите си.

Знанието е просто констатация. Но само с гола констатация не се маха деформация.

Знанието е информация.
Осъзнаването – трансформация.

По този въпрос прегледайте отново беседата за тройния контрол.

Между това, което наричаме “проблем” и нагласата ни има тясна връзка. В основата на всеки проблем, лежи и проблем с нагласата. Всеки проблем е проблем и на нагласата ни. Ако всичко, което обичайно формулираме като проблем (действие или бездействие, факти, събития, навици) не противоречи на нагласата ни, то той не се възприема като проблем.

Както и обратното – възприемаме като проблем всичко, което противоречи на нагласата ни.

Промениш ли нагласата си, променяш и отношението си към това, което наричаш “проблем”.

Циничната “мъдрост” на Сталин:

“Има човек – има проблем!

Няма човек – няма проблем!”

не решава преоблемите. Милионите, избити по негова заповед не решиха проблемите на чудовищната му идеология, защото тя бе заложила на картата на насилието. Трябваше да минат десетилетия, за да се проуме това.

По-лесно е да бъде отнет живота на човек, отколкото той сам да промени нагласата си. Това е изключително трудно. Това е най- голямото предизвикателство за всеки човек.

Веднъж Ошо след дълъг разговор с един новопристигнал в ашрама мъж му казва: “Моля те! Позволи ми да ти помогна да “умреш”. Да умре това, което не си ти и да станеш това, което си.”

Всяка година дървото се освобождава от натрупаната в себе си отрова чрез листата си, а змията го прави всяка година чрез кожата си. Само човек се влачи до гроба със старата си нагласа. Не физическото унищожение, а осъзнаването на нагласата е решението на проблема.

Да, комунистите не развяваха открито знамето на насилието. Те дори твърдяха, че използват изцяло принципа на убеждението, но на практика в арсенала на техния метод бяха на въоръжение насилието, страхът и подкупът. Освен това, между убеждение и нагласа има много съществена разлика. Нагласата е дълбоко е коренена, докато убеждението е повърхностно. Убеждението е видимата част на айсберга. Нагласата е невидимата, но и определящата сила в поведението на човека.

Убеждението може да е в съзвучие с нагласата, но може и да е в противоречие с нея, но и в двата случая определящя роля има нагласата. Важна е не шапката, а главата под нея.

Почти няма пушач, който да не е убеден, че цигарите вредят. Но факта, че продължава да пуши означава, че нагласата му е обратна на убеждението.

Убеждението е повърхностен продукт на ума, на логиката. Нагласата е дълбоко неосъзната реакция. Умът не може да управлява това, което не познава.

Проблемите със смъртта, старостта, болестите и здравето са проблеми и на нагласата. Едва ли някой ще отрече, че всичко, което се ражда, рано или късно умира. Това са законите на Вселената, на света, на Субстанцията, наричана от други Бог. Нищо не е вечно, освен тя самата.

Когато сведем нещата до човека виждаме, че въпреки ограничените рамки на човешкия живот, те не са фиксирани. Нито като количество, нито като качество.

От години геронтологията е стигнала до извода, че реално при човека стареенето трябва да започне от 90-100 години нагоре и е нормално да живее 125-150 години. На практика не е така. Много са факторите, довеждащи до преждевременно износване на човека, но нагласата има водеща роля.

При така наречените “стари” хора, които започват да се самоопределят така още на 45-50 годишна възраст става дума не за остаряване, а за занемаряване. За духовно, интелектуално, емоционално и физическо ЗАНЕМАРЯВАНЕ! Това са хора, които са

сменили радостта от цялостното здраве с радостта от “ха, наздраве!”

А и многопо-лесно е да кажеш, че “вече си стар”, отколкото да признаеш, че си мърляч.

Човек на възраст и възрастен човек са две различни неща:

Първото е календарен факт,
Второто – модел на поведение, НАГЛАСА!

Второто е внушена представа от колективния несъзнателен ум, от твоето обкръжение. Представата е елемент от ума, който представлява подстъп към създаване на определена нагласа. Нагласата е резултат от хиляди повтарящи се представи.

Обикновено, когато човек мине 70 години, започва да говори за умирачка и това се счита за нормално.

А сега си ПРЕДСТАВЕТЕ, че този седемдесет годишен човек попадне в общество, в което средно се живее около 200 години. Ще бъде просто неприлично да хленчи. Все едно тук 25 годишни младежи да говорят само за болести и да се готвят за отвъдното. Нелепо е, нали!

Човек трябва преди всичко да се стреми към цялостен КАЧЕСТВЕН, а не количествен живот! А останалото – както дойде!

Нашите нагласи предопределят какво да избираме. Всеки избира САМ!

Един приема смъртта за край, друг – за преход.

Един смята за нормално да е болен… и той боледува, друг - че е нормално да е здрав… и е здрав. А и както каза една мъдра жена: “Все по-друго е да си умреш здрав.”

Един счита, че е некъдърен и не може да прави нищо, а друг – че може всичко.

В действителност ние можем толкова, колкото вярваме, че можем.
Дори и повече от това!

И така, всеки проблем е проблем на нагласата.

А нагласата ти си я избираш сам. И какво излиза? Ти сам си избираш проблемите.

Нагласата е координатната система, в която са разположени останалите елементи на ума.

Нагласата е определен модел на поведение.

Медитирай! Практикувай Йога! Бъди цялостен!

Медитацията води до спиране на ума, а това – до осъзнаване и освобождаване от всички нагласи.

Човек е краен резултат от сбора на нагласите си.

Нагласи, нагласи, нагласи…

Нагласи се да осъзнаеш и променяш нагласите си.

Това е най-висшата интелигентност, с която те е дарил Животът.

Твоят затвор е твоята нагласа!
ИЗЛЕЗ!
Не пести сили за връщане – такова просто няма!