Въпрос: Ако сега човек диша с 1/10 от дробовете си и това е насилие, как би се чувствал човек в нормални условия?

Вече имах възможността да кажа, че въздуха и начина, по който диша съвременният човек е насилие. Насилие не само като нарушен дихателен процес, но и насилиe с магистрални последствия върху здравето, мисленето и поведението на човек.

Оптималните параметри на налягане, кислород и въглероден двуокис са възпроизведени в хипербарична камера. Тя симулира условията на биосферата, каквито са били преди около седем хилядолетия, т.е. преди започването на климатичните катаклизми, довели до промяната им. Главният експерт - инженер по системите на една от най-успешните програми на НАСА заявил, че от цялата изследователска работа на НАСА, откритието на хипербаричната биосферна камера е от най-голямо значение за човечеството.

Ако дете бъде заченато в такива условия - малко повече от 2 атмосфери налягане и 25% кислород, то мозъкът му ще бъде захранен с много повече кислород. Това е съвършеното ниво, при което структурата на мозъка ще се уголеми. Клетъчната структура ще бъде изцяло захранена преди още детето да се е родило. Ако и след това то живее в условия, при които мозъкът е изцяло захранван с кислород, то образно казано такова дете с инелигентността си би засрамило дори и Айнщайн с целия му интелектуален капацитет.

В действителност ние не можем да използваме пълния капацитет на нашия мозък, но ако нашата мозъчна и кръвна плазма ежедневно поема свръхпорция кислород, това ще ни разреши много проблеми. Когато казвам свръхпорция, имам впредвид, че това е свръхпорция от сегашна гледна точка – в действителност става дума за възстановяване на нормалното дишане на човек.

Изследванията на тези учени нямат пряко отношение към Йога, но я подкрепят косвено от друг ъгъл.

Към тези изследвания, са приложени и редица случаи от реалния живот, подкрепящи тезата, че нашите тела са конструирани да функционират и се възстановяват при тези условия – 2.18 налягане и 25% кислород!

Ето и един от тях: Това е история за малко момиченце, паднало в сух кладенец в Тексас и заседнало по средата. Името й е Джесика Макларанд. Откриват я чак след 58 часа. При падането десният и крак се закача зад гърба и остава така през цялото време. Когато я вадят, кракът й вече е бил синьо-черен. Лекарите са категорични - кракът трябва да се ампутира, но един от тях се противопоставя и предлага да потърсят друго решение. След бърз консулт решават да рискуват. Поставят я в хипербарична камера с налягане 2.18 р и 100% O2 за кратки интервали. След 5 часа бедрото започва да порозовява, после и подбедрицата. Стъпалото и пръстите оставали все така черни. Лекарският екип решил да не рискува повече и да ампутират стъпалото - имало опасност от гангрена, но обнадеждени родителите на свой риск помолили да продължат процедурите.

Не могли да спасят само кутрето, но всичко останало завършило повече от благополучно…

А ето и един случай, не от далечна Америка, а от нашия град Добрич: Тридесет иосем годишния инжинер В. В отива миналото лято в родното си село да почисти изоставения от години кладенец за вода. Наема работник и го спуска с въже да изгребва от дъното калта, а той да изкарва кофите с кал навън. Когато поглежда след десетина минути в кладенеца, видял че работника е припаднал. Извикал на съседите да се обадят в здравната служба за помощ, а той самия се спуснал в кладенеца да свестява момчето. Но докато слязал долу и му причерняло… Когато след половин час успели да ги извадят – той бил в безсъзнание, а момчето – мъртво. Причината – газ метан, който се натрупва на дъното на изоставени кладенци, особено през лятото…

В кома го откарват в болницата в Добрич. Две седмици – все в кома. Прогнозите – повече от отчайващи, с мрачната перспективата неизвестно докога, жена му да се грижи за човек, застанал на границата между живота и смъртта… Подписва декларация и на своя отговорност го транспортират до София. Започват ежедневни процедури в хипербарична камера – повишено налягане и повишен кислород. По няколко пъти на ден, но без особени надежди…

Когато на тринадесетия ден отваря очи и проговаря, става ясно че ще живее, но е… ослепял. Изследванията показали, че от отровата зрителният център е фатално увреден. Въпреки това продължават с ежедневните процедури.

След още пет дни успява да стане сам от леглото.

А след три месеца, повтарят курса на лечение…

Първоначалната прогноза е била, че ако изобщо оживее, ще остане инвалид за цял живот, прикован на легло. После, че ще може да се движи, но ще бъде абсолютно сляп… Сега този мъж се движи и се обслужва сам, а зрението му е възстановено на 50%!

Случая е записан като медицинско чудо, но специалистите твърдят, че ако той веднага е бил сложен в камерата, пораженията са щели да бъдат нищожни…

Освен в столицата, вече и други градове в страната притежават такива скъпоструващи камери. Във Варна, във Военноморска болница с хипербарична камера спасяват от неизбежна ампутация увредените крайници на диабетици. Камерата спира фаталния процес и блокира неизбежният път до инвалидните колички. Уредът е животоспасяващ и за натровените, които докарват в клиниката по токсикология. Обдишването в апарата стабилизира и увредения черен дроб.

Освен за лечение, срещу определена такса здрави хора могат да използват камерата за подмладяване на целия си организъм на клетъчно равнище…

Не мога да се въздържа да не повторя- чрез пранаяма се възстановява НОРМАЛНОТО ЕСТЕСТВЕНО ДИШАНЕ. И ако не е възможно да живеем в условията преди седем хилядолетия или в хипербарична камера, то е напълно във възможностите ни всекидневно поне по 30-40 минути да се връщаме към естественото си дишане, защото чрез него набавяме в най-голяма степен необходимата за всички процеси ЕНЕРГИЯ.

Интересен е факта, че болшинството хора са най-чувствителни към липсата на храна. Както на времето се беше изказал един шампион по борба: “Ръната прай борбъта”-Храната прави борбата.

От трите: храна, вода и въздух –храната е най-материална.

Когато попиташ някой –” какво правиш? “-най-често отговаря: “Боря се за хляба”. Не казва, че се бори за вода или за въздух. Хората са по-небрежни към водата, а най-небрежни са към въздуха, който дишат. Явно чувствителността се определя от плътността на веществото, а не от реалната му стойност за живота. Дори ако ядеш чиста храна и пиеш чиста вода, но дишаш замърсен въздух, е все едно да ядеш мед смесен с противоположната му субстанция. ( Извинявайте за грубото сравнение. )

На практика, човек може без храна – седемдесет дни, без вода – седем дни, но без въздух не може и седем минути. Човек е най-немарлив към най-важното – въздуха. Качеството и количеството на поетия въздух е много по-определящ фактор от водата и храната. Но обикновенно това не се осъзнава!

Каквото и да поемаме, в крайна сметка ние съществуваме защото се храним с енергия. Тя се набавя чрез въздуха, храната, водата, но основният доставчик е дишането. Белият дроб е електронното сърце на организма, чрез което се зареждаме с най-много ЕНЕРГИЯ!

Но освен за енергия, дишането е и мощен лост за пробуждане на съзнанието.

Да пробуждаме съзнанието си, не само след сън, когато сме спали, но и когато сме будни. Или още по-точно е да се каже - когато си мислим, че сме будни.

Древните гърци са имали много богове. Два от тях са Морфей и Танатос. Морфей - богът на съня и Танатос - на смъртта. За Морфей казвали, че бил по-малкия брат на Танатос. Сънят е по-малкия брат на смъртта. Сънят е като смъртта - когато заспиш забравяш, загубваш себе си. Всеки сън е и едно малко умиране. Когато спиш, ти забравяш кой си, защо живееш, кои са най-важните неща в твоя живот. Ти просто спиш, теб те няма. Няма да говорим за ползата от съня - такава безусловно има. Проблемът е друг и той е капитален проблем.

Въпросът не е в това, че когато спим забравяме себе си - проблемът е в това, че и когато сме будни, ние много често забравяме или изобщо не знаем кои сме и накъде сме тръгнали в този живот. С други думи - спим и когато сме будни. Сънуваме илюзии, сънуваме надежди, сънуваме мечти, сънуваме свои и чужди внушения, страдаме, викаме, но… упорито отказваме да се събудим. Защото събудиш ли се, трябва да поемеш цялата отговорност за живота си. А ние мразим тази дума - лична отговорност.

Да нападаме другите, че не са отговорни към нас - това да! Това е “нормално”, но ние да имаме такава отговорност към тях или към себе си, о-о това е висша несправедливост.

Както и да го кажем, фактът си остава факт - човек упорито избягва да се събуди. И дори, ако му се случи инцидентно, той бърза да го забрави, бърза да заспи, да се отдаде на бог Морфей. И без да се усети преминава в Танатос. Или както е казал един сатирик: “За това, че е живял, разбраха едва по некролога му.”

Да речеш, че няма начини за събуждане. Не е така. Дал Бог хиляди. И стари и нови. Стига да имаш желание, стига да ти е омръзнало да спиш и да хленчиш за живота си.

Ето още един начин, но преди това на лист напиши ясно йерархията в твоята ценностна система. Кое е първо, второ, трето… И най-трудното и най-важното:

Открий смисъла на ТВОЯТ ЖИВОТ.
Формулирай го ясно и гласно!

Пред себе си и за себе си!

Обикновеното дишане е един от най-мощните източници на вътрешно неосъзнато насилие, насилие, което се пръска във всичките ти тела. То така изкривява твоята природа, че ти си нямаш представа за това.

Но чрез друг тип дишане, това може да се промени.

И така, ако условията ти позволяват, не си в прашна и задимена среда, практикувай следното:

На всеки кръгъл час - минута преди или след него, не е фатално - спирай и направи максимално издишане, пауза и после пълно йогийско дишане, съпроводено с джаландхара бандха (троен ключ - при който след като си поел въздух, с брадата блокираш глотиса, стягаш седалищните мускули и коремната преса), задържаш колкото ти е приятно и насочваш вниманието си в Центъра си. После бавно издишаш. Само по веднъж. Може и повече, но и веднъж е достатъчно).

Ефектите са най-малко три:

Първо: шприцоваш максимално количество кислород в алвеолите като увеличаваш налягането върху дробовете с тройния ключ. Въздействията от това са описани във всички книги по Йога.

Второ: Освобождаваш огромна част от съзнателно и несъзнателно натрупаната енергия в теб. Ако го правиш на всеки час, чистиш “боклука”, събиран само от един час, а не с дни. С други думи само избърсваш праха, а не ти се налага да изхвърляш кофи смет.

Трето: Когато задържиш по-дълго време дишането, центърът на внимание се връща в теб. Спонтанно се центрираш в себе си, завръщаш се отново в себе си, в естествеността си. За момент си “дърпаш шалтера” - изключваш сугестивните въздействия на обкръжението, на средата. Изключваш съзнателни и несъзнателни влияния от близки, колеги, непознати. Със задържане на дъха прекъсваш обичайните модели на мислене и поведение, които така са се автоматизирали, че ги приемаш за твое естествено поведение. За момент в теб се отваря една вътрешна ниша на тишина и свобода - СВОБОДА от всякакви външни и вътрешни матрици и за момент заставаш сам(а) срещу себе си. Това е МИГЪТ да си СПОМНИШ и ПОЧУВСТВАШ смисъла на твоя живот - ясно и категорично.

Дишането е ВЕЛИК ЛОСТ за трансформация. Ако човек спи осем часа, а шестнадесет е бодър, това означава че може шестнадесет пъти на ден, да се центрира в себе си. Освен това, ако го направи преди заспиване и след събуждане още в леглото, то стават 18 “самонапомняния”, 18 центрирания на ден!

Съвсем логичен е въпросът: Възможно ли е с осемнадесет задържания на въздуха човек да се трансформира. На пръв поглед изглежда твърде лесно, за да бъде вярно, но ако го правиш, нещата не спират дотук. След време се откриват още две особености. Първата е, че когато го правиш на всеки кръгъл час, в теб се създава ритъм, който се пренася и когато спиш. Ти се превръщаш в метроном, който на всеки кръгъл час те връща “у дома”, в твоето същество, в твоята истинска природа. Освен това, от тази практика, по време на сън се отворят непознати пространства в твоето съзнание. Те са там и те очакват откакто съществуваш, но ти не подозираш за тях.

Да си припомним, че вярващите християни се молят по три пъти на ден, а мюсолманите по пет. Това е също “самоспомняне” или самоцентриране, чиято цел е да изключиш “матрицата” на света, но е недостатъчно, защото умът е прекрасен слуга, но коварен господар. Той като троянски кон затваря външната, но ти вкарва вътрешната матрица и ти се отъждествяваш с Мохамед и исляма или Христос и християнството. А това е пак илюзия, пак начин да облечеш чужда дреха, защото първият и последният християнин умря на кръста преди 2000 години.

Всички след него са само ПОДРАЖАТЕЛИ. Включително и папата. И маймуните подражават на човека, но още няма изгледи да станат хора. Такъв, какъвто си, както те е сътворила природата - ти си УНИКАЛЕН. Никога преди теб не е имало точно като теб, нито ще има. Дори и клонирането няма да го постигне, защото ти не си само сбор от абсолютния набор от гени, а неизмеримо сложно явление, оформено от хиляди земни, слънчеви и изобщо космически въздействия. Ти си резултат от милиони малки и големи преживявания, които е невъзможно да се повторят в същия ред и сила. И дори да бъде създадено нещо подобно на теб, ТО няма да си ТИ, то ще бъде бледо копие.

Животът на всеки отделен човек е отделна история. А една история никога не може да се повтори - тя е неповторим факт. Ако се опитаме да я повторим тя се превръща във фарс.

Втората и най-важна особеност е, че човек ДИША непрекъснато. Толкова е ясно, че чак е банално да се казва, но точно там е и ключът на техниката.

Ако практикуваш непрекъснато шест месеца, то процесът на центриране се пренася не само по време на сън, но и подсъзнателно и във ВСЯКО ДИШАНЕ!!! Фактически с всяко дишане ти се центрираш –отново, отново и отново.

Центрираността става твое постоянно състояние!

Библейската притча за блудния син, както всяка притча има много нива на тълкуване, но основното е: Рано или късно, всеки човек трябва да намери пътя към СЕБЕ СИ. Но не отлагай много, защото има “късно”. Но има и “фатално късно”. И никой не знае за кое от двата вида “късно” става дума. Както гласи една тибетска мъдрост: “Не се знае кое ще дойде по-напред - утре или… чак следващото прераждане!”

Накрая един малък похват. Ако искате да навлизате след вечерния сън леко и бързо в новия ден, направете следното. Веднага след пробуждане, още в просъница спрете дишането и чакайте. Бъдете максимално отпуснати. В един момент ще се появи порив за дишане. Вдишайте и без да задържате въздуха издишайте. И отново направете пауза без въздух - така 4-5 пъти и ще се разсъните все едно, че сте изпили силно кафе. Ефектът идва от задържането на дъха, което води до леко повишаване нивото на въглеродния двуокис, а той действа съдоразшияващо. Като резултат настъпва естествено ободряване.

Същото може да се прилага по всяко време от деня вместо обичайното кафе или цигара. Това е засега.