ВЪПРОС за Нияма. “Тя е система от принципи за регулиране на вътрешно-личностните процеси. Тя препоръчва изграждането на положителни качества на характера, за да се постигне успех в практикуването на Йога. Този втори етап се базира на достигнатата вече висока степен на морално поведение, взискателност и уважение към себе си.”

Принципи:

Шауча (соча). Означава чистота – телесна и духовна. Под нравствена чистота се разбира липсата на користни мотиви в поведението. Ликвидиране на отрицателните емоции – гняв, яд, похотливост, завист, ревност, надменност и пр. Още по-важно e очистването на ума от лоши мисли и съответните действия – клевета, интригантство, измама, подлизурство и пр.. В класическите текстове по Йога към шауча се отнася и вътрешната телесна чистота, която се постига чрез специален хранителен режим и очистителни процедури

В общи линии съм съгласен с казаното, но отрицателните емоции не могат да се ликвидират. Самата лексика на думата съдържа и издава насилие. Употребата на такива понятия, просто потвърждават, че не става дума за небрежно боравене с думите или компромис в търсенето на различни прилагателни с цел по-голяма художественост на езика, а за сериозен недостатък в разбирането на проблема.

Отрицателните емоции не могат да бъдат ЛИКВИДИРАНИ. Само когато дълбоко бъдат ОСЪЗНАТИ корените на тяхното зараждане, можем да се освободим от тях, но не и да ги “ликвидираме”. А корените им винаги са някои от формите на насилие. Там са първопричините. Отрицателните емоции са следствията, причината е в конкретно насилие или в букет от конкретни насилия.

Да се бориш със следствията е точно толкова уместно, колкото и да се биеш със сянката си. Резултатът от това е едновременно и смешен и опасен – подтискайки нещо в себе си, ти не се освобождаваш от него, а само му даваш допълнителна енергия, за да гръмне един ден с много по-голяма сила, отколкото е имало в началото.

Да, важно е да се очисти ума. Но преди да чистим нещо, трябва поне в общи линии да познаваме неговата СТРУКТУРА, за да знаем какво и как да чистим.

А каква е структурата на ума? – за такова нещо във вашия семинар нищо не се споменава. И то при условие, че Патанджали определя Йога като “контрол над ума”. Можеш да контролираш нещо само ако го познаваш, ако познаваш структурата му– а не с общи констатации и фрази, че гнева, завистта и пр. са отрицателни емоции.

Ще стане на дума и за структурата на ума, но за това по-нататък.

Кой е следващият ви въпрос?

ВЪПРОС:

2.Сантоша: Означава “ДОВОЛСТВО, ОПТИМИЗЪМ, жизнерадост, спокойствие. Съгласно този принцип човек трябва да бъде ВИНАГИ ОПТИМИСТ, в добро настроение, доволен от себе си, да има вяра в своите сили и възможности. Това му помага да се справя с успех с всекидневните проблеми. Всички тези качества се получават като резултат от правилното практикуване на Йога.”

Това определение поражда доста въпроси. И тук и по-нататък: Какво значи правилното практикуване?

Защото преди да се развиват каквито и да било качеста, човек трябва да развива в себе си качеството “вивека”, т. е. различаване.

Да различава доволството от самодоволството.

Оптимизъм! Добре! Но възможно ли е човек ВИНАГИ да бъде в състояние на ОПТИМИЗЪМ? Искрено? Или това е поза, без бодряшки оптимизъм? Да си Йога не означава, че си неуязвим за физическото или душевно страдание. Дори напротив! От практиката чувствителността ти ще нараства всеки ден, защото ние сме осъзнати точно толкова, колкото сме и чувствителни. И мярката за пълноценен живот съвсем не е количеството години, а степента ни на ОСЪЗНАТОСТ. Ние сме толкова живи, колкото сме и осъзнати и е нелепо стойността на човешкия живот да се измерва с календарни години. А точно такова нелепо изказване е направил и Венцислав Евтимов - автора на книгата от която вие ни цитирате. В една статия за Ошо той с укор възкликва: “Ошо умря САМО на 58 години! Ако беше практикувал Йога, щеше да живее много по-дълго! “

Това ли е мярката за смислен живот? Неговата дължина? Какво да кажем за Ботев, за Левски, за Иисус Христос, които са си отишли толкова рано от този свят? И ако те не са Йоги по аршина на Евтимов, какво ще каже за Йогананда, напуснал този свят на 29 години, но оставил след себе си ясна и светла диря? Или и той не е практикувал Йога по неговите критерий?

И как да тълкуваме думите му – като доволство от това, че той практикува Йога или като самодоволство, че ги е надминал в броя на годините? И какво от това?

Количеството още не означава и качество. Още по-малко в духовната сфера.

Бодряшкият оптимизъм говори не за чувствителна ДУША, а за душевен дюстабанлизъм…

Древногръцкият философ Стобей пише: “Човекът е същество, което не се радва на това, което има, а тъгува за това, което няма. “ Тълкуването на тази мисъл ни води до извода, че трябва да бъдем доволни от това, което имаме и да не съжеляваме за неща, които нямаме. Но нещата никога не са еднозначни.

За какво имане и за какво нямане става дума?

Да, мъдро е да сме доволни от това, че имаме храна, работа, покрив над главата. И е глупаво да се косим, че не караме “Ролс-Ройс”, ами само някакъв си “Опел”.

Но ако децата ни гладуват и тънем в мизерия и студ, нямаме елементарни условия за живот, можем ли да бъдем доволни? И глупаво ли е човек да иска да е здрав, облечен, нахранен, да се чувства пълноценен?

Всяка сентенция, всяка препоръка крие опасността да бъде възприета едностранчиво, да бъде изкривен нейния смисъл. Затова е и трудно да се дават съвети, защото към всеки един трябва да се добавят още десетина, за да се избегнат грешните тълкувания. И ако някой не го прави, той или повтаря механично някакви препоръки, които и той самият не е осмислил или просто не е в състояние да вниква в дълбочината на проблема. Може да се каже, че това си е за сметка на автора на подобен род мисли, ако не беше и за сметка на читателите.

ВЪПРОС: Как да тълкуваме какво означава тапас? Чета дословно: 3.Taпас. “Означава твърдост, издръжливост, строгост, ревностност, аскетизъм. Без тези качества човек трудно постига успех в Системата Йога. Тапас представлява форма на нравствено поведение, което е резултат от съзнателно преодоляване на инертността. Съзнателната дисциплинираност, волята, постоянство, упоритостта са необходими условия за успех в овладяването на Йога – тренировъчния комплекс. “

Накратко: Разбирането на тапас като борба “за съзнателно преодоляване на инертността” чрез силата на волята, борбата която трябва да води човек, за да се постигне “успех в системата “са неща за които в крайна сметка става дума за налагане на ВОЛЯ. Нещо което по същество е дълбоко погрешно. Защо?

Защото всяко нещо, което правиш можеш да го превърнеш в:

СЪСТЕЗАНИЕ ИЗТЕЗАНИЕ ДОСАДА или БЛАЖЕНСТВО

Да вземем конкретно Йога-практиката. Под Йога-практика се разбира цялостно психофизическо и духовно преживяване. Тя е преживяване на цялото ти същество Тя не е просто тренировъчен комплекс. Тя е свещенодействие, а не физкултурно мероприятие.

Когато започнеш да се занимаваш с Йога, всеки ден си спомняй и се наблюдавай в какво превръщаш Йога.

В състезание с другите, за да докажеш, че си по-добър от тях или най-малкото, че и ти можеш да го направиш? Глупаво е! И какво от това, че можеш да направиш лотос или да си сложиш крака зад врата? Най-много да се издигнеш в собствените си очи. Състезанието е всъщност борба на твоето его да докаже себе си, но от това няма да пораснеш духовно. Просто ще превърнеш Йога в елементарна гимнастика. Йога не е елементарна, елементарен е умът, който я превръща в състезание. За разлика от очното, духовното късогледство не може да се коригира с очила.

Изтезание:. В името “на успеха” вие можете да превърнете Йога в инструмент на вашия мазохизъм. В Индия има “йоги”, които дават обет да си държат ръцете прави без да ги свалят дни, седмици, месеци, години… докато изсъхнат и се превърнат в сухи пръчки. И после тези глупаци биват почитани като светци от хора които са още по-глупави от тях. Други пък дават обет да си държат едната ръка стисната докато ноктите пробият дланта и се покажат от другата страна… това не са Йоги, те не са дори и “нормални луди”, това са хора със сериозни психични проблеми.

Мазохизмът няма нищо общо с Йога. Когато един болен мозък иска да се изтезава, той може да превърне всичко в инструмент за насилие над себе си.

Досада. Тя е също форма на насилие. Може да не ти се практикува Йога, но понеже имаш 20-30- излишни килограми си налагаш. И колкото и да ти е досадно- правиш нещо подобие на йога, за да събереш тялото си в по-тесни дрехи.

Блаженство: Ако практикуваш съблюдавайки АХИМСА, ако каквото и да правиш ти го правиш с твоята мярка за ненасилие, практиката се превръща в блаженство, а не в “борба за успех в системата”, не в борба за някакъв резултат в бъдеще време, а още тук и сега изживяваш Блаженството от съществуването си.

При такова отношение към Йога обичайният смисълът който се влага в понятията, определящи тапас – твърдост, издръжливост, строгост, ревностност, аскетизъм, просто се разпадат и обезсмислят.

Когато човек ОБИЧА някого, той не си казва: “Аз ще го (я) обичам твърдо, постоянно, упорито, с много воля, силно, ревностно! “ Глупаво е, нали? Ти просто го обичаш и това изчерпва всичко. Не си спускаш план как точно да го обичаш.

Същото е и Йога, ако я обичаш и тя ще те обича. Нямаш нужда от воля. С воля можеш да преместиш един тон въглища, но с воля не можеш да си наложиш да обичаш.

Волята е стискане на зъби - обичта е отваряне на сърцето, тя е явление и събитие от друг порядък. При цялата трудност да си наложиш волята за нещо, това е много по-лесно от другото – да си отвориш сърцето за любовта. Първото иска амбициозно его, а то не липсва почти на никого, докато второто изисква смелост на духа – защото отварянето може и да те нарани, но това е единственият начин да изживееш обичта. Страхливите, под предлог, че са умни, предпочитат пътя на волята или на бягството. Само смелите сърца остават открити.

Рабидранат Тагор казва: “Ако затвориш вратата от страх да не се вмъкне лъжата, откъде ще влезе истината? “

Тапас е строгост, ревностност и т. н., но не в смисъла на мазохизма или на “желязната” воля, а на съвсем друго. Да бъдеш буден и осъзнат, да не попаднеш в клопката на собственото си его, да не превърнеш Йога в състезание, изтезание или досада.

Твърдост!? – Определено. Да, трябва да си твърд, за да не се поддадеш на инерцията на насилията в теб.

Издържливост – да не се поддадеш на изкушението на егото си да се доказваш като волев човек, защото отново ще паднеш в капана на насилието.

Строгост – да не залитнеш и превърнеш Йога в нещо рутинно, в “тренировъчен комплекс”. Да я съхраняваш като свещен ритуал. Всеки ден!

Ревностност – да пазиш Йога от възможните деформации на ума си. Дори нещо повече – да ги осъзнаваш и да се освобождаваш от тях.

Тапас е дисциплина на духа. Но истинската дисциплина винаги израства отвътре – всеки опит да се наложи някаква дисциплина отвън, я превръща в НАСИЛИЕ.

В този смисъл Йога е нещо много лесно, но и много трудно. Лесно е, защото най-естествено е да осъзнаеш и да следваш себе си, защото ти си най-близко до самия себе си, ти си в себе си. И същевременно трудно, защото поради липса на чувствителност и осъзнатост се опитваш да имитираш някого, да се “дисциплинираш” и падаш в капана на насилието. Истинската дисциплина не е воля, а осъзнат вътрешен РИТЪМ и ако ти го следваш за теб това ще бъде най-естественото нещо, но за външния наблюдател, за другите ще изглежда като израз на желязна воля.

И всеки, който е “отвън” Йога ще се опитва да си налага тапас, воля да бъде едно или друго. Йога не е воля, тя е ОСЪЗНАТОСТ.

ВЪПРОС: Това е последният ми въпрос, за смисъла на свадхиайя. 1.Свадхиайя. “Означава самонаблюдение, самопознание. При практикуването на Йога е необходимо постоянно да се прилага самоконтрол. На всички е известно, че надценяването на собствените възможности води до нежелателни последствия. Това се дължи на лош самоконтрол, недостатъчно анализиране на поведението и изобщо слабо самонаблюдение и самопознаване. “

Да, самонаблюдение и самопознание. Но тълкуването, че е необходимо постоянно да се прилага самоконтрол, илюстрира за пореден път неразбирането и непознаването на ЕСТЕСТВЕНИЯ резултат от ПРАВИЛНОТО практикуване на Йога, че ако по време на практика си в състояние на АХИМСА, вниманието ти съвсем естествено се концентрира върху това, което правиш без НАСИЛИЕ. И не е необходимо да прилагаш самоконтрол, защото той се осъществява спонтанно и естествено.

Контрол е нужен когато вниманието ти бяга, а то бяга винаги, когато се опитваш да го задържиш насила, независимо какви са мотивите за това – здраве, бодрост, красота и т. н.

В Ахимса то си стои само и “отвързано”. Нямаш нужда от самонаблюдение и самоконтрол, защото ти естествено се превръщаш в наблюдател на себе си. Само така можеш да постигнеш парадоксалното състояние на обективна субективност.

В заключение на коментара ми към това, което ни прочетохте от записките на вашия семинар, ще спомена още веднъж:

Пропуснете ли нещо толкова фундаментално като АХИМСА - пропускате духа на Йога.

И каквато и книга да четете, тя ще си остане само един технически наръчник.

Дотук ще се огранича да коментирам и вашите записки. Само ще спомена нещо за последните три пътя на Йога – Дхарана, Дхияна и Самадхи. Така както са дадени:

6.Дхарана - концентрация на мисълта.

7.Дхиана - медитация (процес на вникване в същността на обекта на съсредоточававне).

8.Самадхи - самореализиране или просветление (състояние на пълно вникване в същността на този обект)

Според автора, тези три пътя, включително и последният - Самадхи не е нищо повече от дълбока форма на концентрация, което най-меко казано е несериозно. Вярно е, че думите са доста безпомощни, но една такава формулировка за Самадхи говори много повече за безхаберие, отколкото за смисъла на състоянието Самадхи.

Вижте тази схема. В нея са отразени взаимните зависимости на осемте пътя в Йога. Ще припомня – Йога е не е осемстепенен, а осморен път. В най-горния кръг е Яма, със Сатия, Астея, Брахмачария, Апариграха и най-вече с фундаменталното понятие Ахимса. За тях вече говорих. Без Ахимса те се обезмислят и се превръщат само в пожелания. За по-голяма яснота и лаконичност основните пътища са показани обобщено.

В Нияма са включени психо-физическа чистота – Соча, Сантоша, Тапас, Свадхиайя и хранене

Асани и пранаяма са самостоятелни.

Самияма. Най-общо самияма означава контрол над ума и разширяване на съзнанието. Тя включва: Пратияхара –контрол над сетивата, Дхарана- концентрация, Дхияна - медитация и Самадхи..

Стрелките в двете посоки показват двупосочното взаимодействие между всяка двойка кръгове. Съществуват десет вида връзки:. 1. Ако с Ахимса не са пропити всички черти на Нияма – соча, сантоша, тапас и свадхиайя – те си остават само голи фрази, фрази без съдържание. В най-добрия случай откъснатото им прилагане ще има някакъв положителен ефект върху човек, но той ще е много далеч от въздействието на комплексното прилагане на Йога.

Ако човек се храни в състояние на стрес, на напрежение – целият храносмилателен процес се разстройва и храната се превръща в тежест за тялото или още по-точно – в отрова.

Трябва да се храним само когато сме спокойни, в състояние на Ахимса. Знам, че за мнозина дори само това изискване изглежда непосилно, защото състоянието на стрес е станало толкова обичайно, че то почти не се осъзнава. Затова е препоръчително преди хранене да се направи кратка релаксация от пет- шест минути и едва тогава да се сяда на масата. Тогава и количеството на погълнатата храна ще е по-малко и храносмилането ще бъде много по-качествено. А и храната ще се дъвчи много по-продължително, което в крайна сметка е проява на милост от ваша страна към вашата храносмилателна система…

Веднъж бях на гости у мои приятели. Срещу мен стоеше младеж. Той гълташе толкова бързо храната и ядеше с такова ожесточение, та не се стърпях и го попитах

-Защо се биеш с храната. Тя не ти е враг, тя е твой приятел. А и доколкото виждам, стои си спокойно на масата и няма изгледи да хукне нанякъде… Спря се за миг, погледна ме втренчено сякаш изобщо не разбра какво му казах… и пак продължи с побоя над храната… Стрелката в обратна посока означава, че както нашата психофизическа чистота, така и храната, която приемаме в най-общ план е химия. Химия която може да повлияе на Яма - като я подпомага или пък и пречи.

Преди време в един затвор провели експерименти. На доброволци предложили шест месеца да се хранят само с вегетарианска храна. Идеята била, да се установи дали промяната в храненето, ще доведе и до промяна в поведението на затворниците. Още на третия месец констатирали положителна промяна в отношенията на наблюдаваната група, както помежду им, така и към хора извън групата. Прояви на алтруизъм, желание да помагат на други, желание да работят, да създават нещо полезно с ръцете си… И в това няма нищо чудно – ако един изпие литър водка и прави безобразия, това се приема като закономерност. Защото алкохола променя биохимията на мозъка, а от там и мисленето, и поведението. Вегетарианската храна също променя биохимията на мозъка, но последиците в поведението им от това определено са положителни. Освен това никой от участниците в експеримента не е знаел истинската цел на изследването. За да не се включат механизмите на внушение и самовнушение им казали, че наблюдават влиянието на храненето върху повишаване на съпротивителните сили на организма срещу простудни заболявания. Оказало се, че вегетарианството подействало много добре и в тази посока… След приключване на експеримента, една част от затворниците помолили ако е възможно да останат на този тип хранене. На въпроса –защо? -отговорили, че така се чувствали по-добре във всяко отношение.

2.Ахимса помага да навлезеш ПРАВИЛНО в асаните – пропуснеш ли я, те се превръщат в обикновена гимнастика. Безусловно полезна, но далеч под нивото на Йога.

Асаните имат многостранно въздействие, но едно от най-важните е, че те зареждат с енергия. Започнеш ли обаче да практикуваш без да си осъзнал това, и без да си се освободил от насилието крайният резултатът ще е този:

Който налива енергия върху насилието, всъщност дава енергия на насилието!

Затова някои практикуващи вместо да станат по-спокойни, стават по-раздразнителни.

Веднъж една от жените, майка на три деца, която от два месеца се занимаваше с Йога сподели, че след практика вместо да стане по-спокойна, тя била по-раздразнителна. И за най-малкото нещо избухвала, а понякога и шамаросвала някой от децата. Попитах я дали прави релаксация в началото и в края на практиката си. Каза че прави всичко, което практикуваме и тук, в залата, но само за релаксация не и оставало време. Пък и се чувствала толкова заредена с енергия, че просто нямала нужда да релаксира. Помолих я да наблегне и на релаксацията не само в края, но и най-вече в началото. И да ми каже дали има разлика… След седмица се похвали, че всичко е наред. Пак се чувствала заредена с енергия, но вече не се ядосвала. Само ддето не можела да си обясни как една релаксация може да има такова решаващо въздействие?

Ами, може. И вече знаете защо – ако преди практика не направиш релаксация, не се освободиш от напрежението, от насилието и започнеш да сипваш енергия върху него – ти всъщност даваш енергия на насилието. И го правиш още по-силно от преди. Затова не пренебрегвайте релаксацията!

Още по-добре ще бъде, не само преди и след практика да релаксирате, но и ако имате възможност и работата ви позволява, приблизително на всеки час, да правите по една микрорелаксация за една-две минути. Разбира се без да носите на работа килимчето си за практика, а така както сте на стола. Може да я правите дори и ако работата ви изисква да сте стоите прави. Проявете въображението си –винаги можете да намерите малки пролуки да релаксирате. Усилията ви в тази посока ще ви възнаградят щедро. Просто опитвайте…

Обратната връзка – правилно изпълнените асани, без насилие, водят до още по-дълбоко осъзнаване на скритите нюанси на насилията в теб. Осъзнаването води до освобождаване от насилията в теб. И предизвикват блаженство. И още по-дълбоко потапяне в Ахимса.

3.Както позите, така и дишането трябва да се изпълняват с усилие, но без насилие. Вече споменах, че Йога-дишането възвръща ЕСТЕСТВЕНОТО дишане на човека, то има изключително мощно влияние върху регулирането на всички процеси в него - от най-грубите до най-финните.

Възстановяването на естественото дишане води и до възстановяване на естествено поведение!

Скоро по телевизията даваха един палячо, който се представи като някакъв председател на някаква българската федерация по Йога (в момента има почти дузина такива федерации). Спечелил златен медал от международно състезание по Йога в една латиноамериканска държава.

Състезания, медали… - все неща, които нямат нищо общо с Йога, а само с болния му ум и още по-болното му его. Това, че и в други държави се устройват състезания по Йога е вече малко по-успокояващо – значи простотията не е само нашенски патент. На въпроса на водещия, по колко време на ден тренира –той отговори: “По един час”. Тези от вас, които по-отдавна се занимават с Йога, могат да кажат – достатъчно ли е по един час да практикувате Йога? Да, несериозно е, но на младежа явно един час му е достатъчен…

А на въпроса: -Медитира ли?, отговори: “Разбира се. За медитация отделям една десета от цялото време за тренировка. Да се медитира повече е опасно! “

Така и не стана ясно, защо да медитира повече от шест минути (толкова е една десета от един час) на ден е опасно? Може би ако увеличи времето да медитира, има опасност да осъзнае глупостите които говори?!

На другия въпрос на водещият: “За какво му служи медитацията”- поредният му бисер беше: “Да се концентрирам по-добре! “.

Медитацията не служи да се концентрираш по-зле или по-добре. Медитацията има за цел да изключиш всякаква концентрация, върху всичко. Тя е спиране, а не концентриране на ума!

А накрая помпозно завърши с девиза: “Бъди добър, прави добро! “

Има ли нужда човек от такива лозунги и защо?

Ако си естествен - в теб няма насилие, няма лудост, не е необходимо да се правиш на добър! Ако си естествен - ти си и добър!

Фактът, че някой си поставя такива цели - да е добър и да прави добро, означава, че той нито е добър, нито, че отвътре му идва да прави добро. Затова и трябва да се насили - да бъде добър и да прави някакви добрини.

Нима майката, която обича детето си, има нужда от такива лозунги? - “Обичай детето си! Бъди добра с него! Прави му добро! “ Глупави са, нали? Тя просто го обича и това е всичко. Между нея и любовта й няма разстояние. Тя е любовта! Но когато човек не е добър той има нужда да се сугестира с клишета от рода: “Бъди добър, прави добро! “

Дишането ще ти помогне да възвърнеш естествеността си и да се установяваш все повече и повече в Ахимса.

Освен това с помощта на дишането ние можем да влизаме в съзнателно избрано ИЗБРАНО от нас СЪСТОЯНИЕ – релаксация, съзерцание, медитация, активност, или състояние на творческо вдъхновение. Можем да избираме състояния от цялата скала - от абсолютна неактивност - до хиперактивност!

4.Истинският контрол над ума, разширяването на съзнанието е възможно само в атмосфера на Ахимса.

Обикновенно човек живее в непрекъснат стрес. За мнозина стресът е нещо лошо. Но сам по себе си стреса е нещо полезно – той е приспособителна реакция на целия организъм – чрез нея той отговаря на променящите се условия на външната среда. Той е адаптивна реакция. Чрез стреса ние се адаптираме към промените.

Дотук добре, но възможностите на човешкия организъм да се адаптира към многобройните стресситуации за единица време са ограничени. Например за един ден човек може безпроблемно да отреагира на десет-петнадесет стресситуации, но когато те са много повече- както често става – човек изпада в дистрес, в ситуация при която е невъзможно да възстанови нормалният си запас от енергия. Така, че проблем е не стреса, а дистреса. Когато тази ситуация стане хронична, дистреса предизвиква страх и напрежение. Страха избива в депресия или в агресия. Освен това страхът и напрежението стесняват съзнанието.

Страхът, депресията или агресията са форми на насилие. Те създават напрежение и стесняват съзнанието.

В другия край на скалата е постигане на максимално спокойствиена духа, съчетан с безкрайно ясно съзнание. Само в такова състояние можеш истински да разбереш думи като медитация, Самадхи (Нирвана, Турия, Четвъртото)Яснота и контрол над ума е възможен само когато си тотално потопен в Ахимса.

В обратната посока: Колкото е повече се разширява съзнанието ти, толкова по-дълбоко преживяваш и осмисляш неизмерима дълбочина за смисъла на етичните категории в Яма.

5.Психо-физическата чистота, с други думи психологическия комфорт постигнат от чистата и спокойна съвест, както и храненето, имат силно въздействие върху резултата от практикуването на асаните. Ако си нервен, ако таиш в себе си обиди и други отрицателни емоции, ако и храната, която ядеш е тежка и обременяваща, то и ефектът от асаните ще е минимален.

В обратна посока: Асаните действат успокояващо на нервната ти система. Помагат ти, както да свалиш оборотите на напрежението в теб, така и да се дистанцираш от проблемите си. А също и да се дистанцираш от самия себе си. И да видиш всичко това от друг ъгъл. А това винаги е възможност да се намерят нови решения на старите проблеми, които обикновенно се считат за нерешими.

Не бъди обикновен - бъди необикновен!

Ти си уникален, защото ти си необикновен. Защото всеки е необикновен по своему.

И това, че всички сме толкова различни е прекрасно! Едно е да си естествен, съвсем друго е да се считаш за обикновен. Да си обикновен, да си “като другите”, значи сам да смяташ че си посредствен, а това не е вярно за никого.

Да си естествен, значи да си свободен, да си свободен да развиваш в себе си това което Природата е заложила в теб, в най-висока степен….

Асаните имат силно очистващ ефект върху всички органи. Самата дума асана има няколко значения: Едното е поза, позиция на тялото. Другото е “гимнастика на кръвта”. Не на мускулите, а на кръвта. Те помагат на кръвта да изнася отпадъците от тъканите и да доставя нов кислород и храна. Освен това, асаните регулират ЕСТЕСТВЕНОТО количество и качество на храната! Тялото ти започва да избира все по-чиста храна и все по-малко количество, защото асаните, заедно с пранаяма повишават и подобряват храненето на тъканите.

Срещал съм хора, ентусиазирани от идеята за вегитарианство. Ефекта от вегитариянството, което не е подкрепено от Йога-практика е частичен. Важно е не само да се приема правилната храна, но за да бъде ефекта пълен, трябва да се практикуват асани и дишане.

Дори и да приемаш само чиста, вегитариянска храна - не практикуваш ли, тялото започва да гладува!

6.Качеството на дихателните техники, ефективността от пранаяма зависи както от психо-физическата ни чистота, така и от чистотата на храната.

Дишането е свързано с тях, така както те са свързани и с асаните.

По същия начин Нияма зависи и е свързана с Пранаяма. Изчистването на тялото е НЕВЪЗМОЖНО без ПРАНАЯМА. И транспортирането на кислород и изхвърлянето на въглеродния двуокис е само една от многото основни задачи на дишането.

Ритъмът и дълбочината на дишането са диригент, който дирижира целия оркестър на мозъка и тялото.

7.Нияма влияе върху степента, в която ние навлизаме в състоянията Пратияхара, Концентрация, Медитация и Самадхи, т. е. тя влияе върху контрола на ума и разширяването на съзнанието. Храната и всичко останало, което приемаме - също. И не става дума за алкохол, цигари или наркотици, а за много по-невинни неща. Например чесъна е ефикасен не само при грипни епидемии, но той има и противотуморно деействие, но по време на медитация той трябва да се избягва, защото действа възбуждащо. И тук, както и навсякъде в живота трябва да се подхожда творчески - ако си грипав, вместо антибиотик яж чесън, но ако си здрав и практикуваш медитация, трябва да минеш без него.

Обратната връзка: Колкото повече навлизаш в Самияма, толкова повече се разширява съзнанието ти и постигаш все по-голям и по-голям, а накрая и абсолютен контрол над ума си.

8.Връзката - Асана - Пранаяма

Застанеш ли в асана, променя се и дишането. Колкото са по-синхронизирани, толкова насладата е по-голяма.

Всяка асана подсказва и рисунъка на дишането. Двете се “хранят” една с друга.

Правилната поза подпомага пълния ефект от пранаяма, правилната пранаяма - увеличава качеството на асаните. Казано по-обобщено, не само за асаните и пранаяма, а за живота въобще: Смисълът на живота е в повишаване на неговото КАЧЕСТВО. На всички нива!

9.Връзката - Асани - Контрол над ума.

Колкото повече навлизаш в асаните, в състоянието на Ахимса, с блаженство, толкова по-спонтанно и по-естествено навлизаш в концентрацията, в медитацията, в самадхи.

Устойчивите и блаженни пози ти осигуряват все по-дълбоко и по-продължително да пребиваваш в специфичните състояния на съзнанието. От своя страна тези състояния ти позволяват да навлезеш много по-навътре, в дълбочинния смисъл на асаните. Това навлизане е много далече от погледа на евентуален страничен зрител. Той дори и не подозира за какво става дума. А в началото - и ти самият!

10.Връзката: Пранаяма - Контрол над ума. Пранаяма влияе върху процесите на мисленето и върху степента на осъзнатост. Чрез нея можеш да изпаднеш във всякакъв режим: на “правене” или на “неправене” на ума.

При навлизане в продължително самадхи - физиологично, това е състояние на анабиоза, аналогично на зимния сън на земноводните - някои йоги биват погребвани живи за 30 или 40 дни. Те използват три ключа - дозирано гладуване, тотална релаксация и… КОНТРОЛИРАНО, забавено дишане.

От друга страна - за да изпълняваме и да наблюдаваме дишането ние използваме контрола на ума върху дишането.

Макар и кратка, горната схема илюстрира целостта, единството на Йога. Тя не е степени, а едно Цяло. Всичко е свързано с всичко. Но в цялото не можеш да влезеш насила. В него ще навлезеш истински само ако имаш ключа към него.

“Ахимса” не е просто ненасилие, Ахимса е любов, Ахимса е обич. Можеш да познаеш истински само, ако обичаш. Ако обичаш Цялото и Цялото ще те обикне..

Пътят да познаеш Йога е пътя на Ахимса. Ахимса не е елемент, тя е ПЪТ!