Яма включва

ВЪПРОС: Яма включва:

1. Ахимса: Тя означава - ненавреждане, ненасилие, търпимост, съчувствие, хуманизъм. Този елемент от нравствения кодекс на Йогите ни помага да имаме толерантно отношение към интересите, убежденията, вярванията на дадена социална група или отделна личност. Това води до зачитане достойнството на другите. До ОГРАНИЧАВАНЕ на егоцентризма.

Това ли е според вас Ахимса? - Елемент.

Ахимса не е само един елемент. Тя не е и един от многото елементи. В Йога тя е фундаментално понятие!

Каква е разликата между живия човек и мъртвото тяло? Това е наличието или липсата на ЖИВОТ. Животът не е просто елемент. Той е основното. От неговото присъствие или отсъствие, зависи за какво ще говорим - за жив човек или за труп! Животът не е просто елемент, той е основна същност. Ахимса не е елемент- тя е същността на Йога. Тя е най-фундаменталното понятие в Йога.

Не случайно Патанджали я поставя на първо място. Без задълбочено вникване в ахимса е невъзможно да се навлезе в Йога. Ахимса има пряка връзка със всички елементи на системата и ако те не са свързани с нея, се превръщат в своята противоположност. Тя е като връв на броеница, на която са наредени всички зърна и ако тя липсва, зърната се разпиляват и губят своята стойност като цялостна система.

Ние живеем в океан от насилия, от раждането си до смъртта. И считаме, че това и ние да сме част от насилието е нещо в реда на нещата. Не е!

Някой може да възрази, че насилието е нещо естествено в Природата. За да съществуват едни животински видове, те унищожават други биологични видове. Хищниците се хранят с тревопасни животни, на свой ред човека също се храни с тях и изобщо само по този начин животът може да съществува.

А и като животински вид, човекът сякаш не се различава много от другите животни- само вместо нокти и зъби използва нож и вилица. Елементарна логика. Елементарна и опасна.

От философията, която оправдава убийството на животни за храна до философията, да се оправдава убийството на хора, дори цели народи и раси, има само една крачка. И тази крачка е била правена хиляди пъти досега.. И продължава да се прави. Да, за всяко идиотско деяние винаги може да се намери и философско оправдание. Човекът не е само звено от хранителната верига. За добро или лошо той се е издигнал или би трябвало да се е издигнал над това. За да заслужи името човек. Човекът не е само храна, сън, секс и подслон. Той е надарен с великия дар на осъзнатостта, която го издига много над животинския свят. Един дар, с който осъзнаваме не само света, но и себе си. Светът, който се проявява в две огромни форми на енергия - Ентропия и Негентропия, енергията на хаоса и енергията на хармонията.

Ентропията е разпадане. В космически план всички форми на НАСИЛИЕ са израз на ентропията - разпадане, хаос и смърт.

Негентропията е стремежа на Вселената към създаване и поддържане на хармонията, на ЖИВОТА като цяло. Тя намира израз и в поведението на човека, въплатена в принципа АХИМСА, не просто като “ненавреждане”, а като сътворяване на хармония, състрадание, любов.

Висшите принципи на Вселената са втъкани и в човека. Всеки, осъзнал тези принципи, не може да остане безразличен, защото тяхното осъзнаване ни прави отговорни не само към самите нас или другите, но и нещо повече, прави ни отговорни към цялото Битие. Ние не сме само творения, на свой ред ние сме и творци на Битието - с мисли, с думи, с дела…

Евентуалният скептик би могъл да възрази, че така и така ще се мре, какъв е смисъла да полагаме усилия, да поддържаме хармонията в нас, а още по-малко и в другите?

Отговорът е, че ако всеки разсъждаваше по този начин, съществуването на човека би било невъзможно. Невъзможно не като биологичен, а като ХУМАНОИДЕН вид. Никой не може да каже кой и как е запалил искрата на човешката душа, но ако не поддържаме пламъка на тази светлина, рискът да се превърне човекът отново в двуного същество е много голям. А още по-голяма е вероятността изобщо да изчезне.

Всяко насилие е противоестествено - то по един или друг начин противоречи на основния космически закон за хармонията и АХИМСА е човешкия израз на този закон…

Без да вникнем в механизмите на насилието не можем да познаем истински и състоянието на ненасилие. Ахимса е състояние, в което липсва всякакво насилие. Тя не е просто понятие или сбор от синоними, а преживяно състояние. И ако това разбиране ни липсва, всичко по-нататък ще се превърне във формално овладяване на нещо, което наричаме Йога!

Да се върнем към определението: “Яма… е регулиране на основата на доброволно подтискане…” Ясно е, че колкото и човек да е красноречив, е трудно да изрази с думи дадено нещо. Но когато някой се опитва да представи НЕНАСИЛИЕТО, като “доброволно подтискане”, т. е. като НАСИЛИЕ, това в наи-добрия случай говори за механична употреба на думите и за липсата на представа за истинското им значение. А ако има представа - тогава абсурдът е още по-голям. Не може с насилие, макар и доброволно, да постигнеш ненасилие. Това е абсурд, освен ако разбирането на някого не е дотам деформирано, че да приема насилие и ненасилие за едно и също нещо.

Освен това, ахимса не служи за “ограничаване на егоцентризма”, защото ако си постигнал това състояние, ти няма какво да ограничаваш. Ахимса е състояние, в което няма его, то се разтапя, а ако има - значи не си в ахимса. Самото его на човека е форма на насилие. Проблемът за егоцентризма е не той да бъде “ограничен”, а да се освободиш от него. Дали ще успееш да го ограничиш много или малко - това не ти решава проблема. Несъществено е. Важното е проблемът да бъде разбран. С осъзнаването му, върви и освобождаването от негоПълната липса на его е резултат от тотална осъзнатост. Идеята егото да бъде “ограничено” говори само за ограничено осъзнаване на проблема.

Ахимса е първата и последна крачка в Йога. Всичко останало ти помага да я направиш. Във всички елементи на яма и нияма, във всички пътеки на Йога, Ахимса име генерално значение, тя е границата, която разделя и определя нещата като Йога и неЙога, защото от едната страна е насилието с неговите хиляди лица - от другата е Ахимса, която е алхимична реакция, способна да ни промени ТОТАЛНО.

Вярно е, че и без да разбере Ахимса, човек може да се промени в положителна посока - да се стегне, да бъде здрав, да се чувства доволен, дори щастлив, да доживее до дълбока старост - но това ще бъде само човъркане на мазилката. Да разбереш - това означава да преживееш състоянието Ахимса. Не да чоплиш мазилката, а да събориш цялата стена. Стената на твоята егочерупка. А това значи да умреш и да се родиш отново в рамките на този живот. Да умреш и да възкръснеш. Тук! И сега! Отново!

Ако не разбереш това, значи си се разминал с Йога, колкото и големи да са претенциите ти.

Да разбереш насилието -значи да разбереш и ненасилието. А това съвсем не е толкова лесно, колкото може да изглежда.

Днес постоянно се говори за насилие. Радио, телевизия, преса, разговори. Голяма част от тях е посветена на насилията. Анализират се причините… Последствия от насилията… Да, ние живеем в океан от насилия. Няма защо да се заблуждаваме - насилието е много сложно явление, то далеч надхвърля границите на делничното ни познание за него…

В Йога можеш да навлезеш по различен начин, чрез различни техники, но те всички стигат до една единствена врата, през която трябва да минеш, за да стигнеш до състоянието Йога.

ЙОГА Е СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА.

И тази врата се отваря с един единствен ключ - ключът се казва Ахимса. Без него можеш да пробваш всякакви шперцове, можеш дори и да си въобразиш или да сънуваш, че си влязъл, но ще си останеш отвън, в антрето!

В Йога има хиляди техники и хиляди техни разновидности. Всички те, наред със съпътстващите резултати имат и една основна цел - да те направят осъзнат, осъзнат преди всичко за НАСИЛИЕТО В ТЕБ! Още по-точно казано, да осъзнаваш насилията в себе си. Колкото повече нюанси на насилието откриваш в себе си, толкова повече ще разбираш какво значи Ахимса. Схванеш ли веднъж, ПРАКТИЧЕСКИ, разликата между насилие и Ахимса, ти си в правилна посока. В началото ще бъде само мигновен проблясък и ще изчезне, но не се отчайвай. Следващия път проблясъкът ще бъде по-продължителен. Не се страхувай от тъмнината, радвай се на светлината. Тя ще става все повече. Това ще промени живота ти. И знаеш ли защо? Защото ефектът на осъзнаването е като ядрена реакция. Той се мултиплицира! Ще започнеш да осъзнаваш все по-дълбоко и по-дълбоко скритите форми на насилие в теб. А заедно с осъзнаването идва и освобождаването, защото насилието няма енергията на естествената ти природа. То е продукт на твоя и на колективния несъзнателен ум. Насилието НЕ Е ЕСТЕСТВЕНО явление и ако някой проповядва противното, то едва ли е само от глупост. Много по-вероятно е да е продиктувано от алчност, от омраза, от лични или колективни интереси.

На времето Сталин е проповядвал, че учените (неговите учени, разбира се) били установили, че четири пети от хората на Земята се раждат ЗЛИ и трябва да бъдат възпитавани и контролирани. От три пъти познайте кои са едната пета добри?! –Разбира се, Той, неговата партия и верните му последователи! И за какви изводи може да му развърже ръцете подобна констатация?

Войни. Масов геноцид!

А идеите на Хитлер?… .. Все чудовища, добрали се до властта.

Може да е банално, но ще повторя - много по-лесно е да се научиш на техники, отколкото на правилно отношение. Техниките могат да се прочетат или да се видят. Не е проблем. Много по-трудно е да си изградиш правилно отношение. Това е причината на Изток толкова много да се държи на личния контакт с учителя. Защото техниката се учи, но отношението не може да се прочете, то може само да се усети. С присъствието си учителят те издърпва и може да ти спести години лутане из техниките. А техника без правилно отношение е куха форма без съдържание.

Правилното отношение е отношение на ненасилие. Една от най-разпространените грешки е йога да се тълкува само като система за добро психофизическо здраве, което пътем казано, съвсем не е малко.

Но ако тя се изчерпваше само с това, тя не би била нещо повече от пилатейс, аеробика, фитнес и пр. Да се свежда значението й единствено до това, е все едно да имаш Ролс-Ройс, с който да ходиш… само до края на улицата, за да си изхвърляш боклука в кофата за смет.

Основният смисъл е да постигнеш РАЗШИРЯВАЩО СЕ СЪЗНАНИЕ: -не просто разширено, а постоянно разширяващо се съзнание, защото тръгнеш ли веднъж, ще установиш че то няма предел, няма граници..

• да усетиш насилието в себе си,

• да осъзнаеш неговия ПРОИЗХОД

• да усетиш докъде свършва насилието и откъде започва Ахимса

• да осъзнаваш и най-фините разлики между насилие и усилие

Това е пътя на йога - първо повишава чувствителността, а тя на свой ред развива ОСЪЗНАТОСТТА. Ние можем да осъзнаем само това, което сме почувствували. Колкото си по-чувствителен, толкова си по-осъзнат!

И не се опитвай да философстваш предварително, че в живота не може без насилия - първо опитай! Да опиташ - това значи, системно всеки ден да отделяш минимум по един-два часа време за осъзната практика. И да се наблюдаваш! За по-бързо разпознаване насилията са класифицирани, но имайте впредвид, че те никога не са в химически чист вид, винаги са смесени в дози и пропорции. Но важното е да започнете.

По степен на осъзнатост, те са съзнателни и несъзнателни.

По произход – външни и вътрешни

По стойност – абсолютни и относителни

По проявление - в зависимост от телата:

• физическо насилие

• емоционално насилие

• интелектуално насилие

• психотронично насилие

В духовното, космическото и нирваничното тяло не съществува насилие.

СЪЗНАТЕЛНИ и НЕСЪЗНАТЕЛНИ насилия

Човечеството е потънало до шия в насилия, който осъзнава - обиди, удари, кражби, побои, убийства и войни. Страдания и смърт. Няма човек, който да не ги вижда. За насилието се говори и пише все повече и повече. Търсят се и корените на насилието - биологични, психологични, битови, социални, идеологически, верски, расови - всички те в дадено отношение обясняват едно или друго престъпление, едно или друго насилие - над човек, над група хора, над цял народ или раса. Набелязват се мерки против насилията, но статистиката, ако е свободна и честна, не оставя много място за оптимизъм. Резултатите от последното столетие в сравнение с предните векове са още по-ужасяващи - милиони изгорени в газови камери, милиони измъчвани и избити заради друга вяра или идеология, а някои - просто така!

Сринаха се мит след мит: Митът, че Христос или Мохамед ще направят хората по-добри, че хората ще се обичат като братя, митът за човешкото лице на комунизма, където Сталин изби над 30 милиона от собствения си народ и накрая мита, че високият стандарт ще направи човека по-човечен

Проблемът за насилието е ГЛОБАЛЕН, защото всичко, на което сме станали свидетели или потърпевши е само върхът на айсберга. Той е само една малка част от цялото. Видимата част е следствие на невидимата. Видимата част е резултат на несъзнателните форми на насилия в нас и върху нас. Те представляват огромна част от нашия вътрешен свят и по един или друг начин ПРЕДОПРЕДЕЛЯТ нашите чувства, мисли, отклонения и поведение към нас самите, към другите и към света като цяло.

Колкото и да не ни е приятно, трябва от време на време да се връщаме на факта, че нашата осъзнатост е оскъдно малка - осъзнаваме 1-2% от всичко, което става в нас и около нас. И това не е поради глупост, а от еволюционна ограниченост. Но това не означава, че осъзнатостта не може да бъде разширявана и задълбочавана. Нещо повече. Всеки човек може и трябва да развива съзнателността си, защото всеки има в мозъка си отговора на загадката, но не всеки се опитва да го прочете. Все едно, че имаш в джоба си книга - само трябва да я отвориш и да я прочетеш. Наред с много други неща, Йога ти помага да “прочетеш” себе си. Така, че освен известните, т. е. осъзнати форми на насилия, трябва да знаеш, че има още стотици неизвестни и най-важното неосъзнати форми на насилие, които буквално ни зомбират. От изключително значение е да осъзнаем неосъзнатите насилия! Защото ние имаме власт само над това, което сме осъзнали; това, което не сме осъзнали- има власт над нас.

По произход насилията биват ВЪНШНИ и ВЪТРЕШНИ.

Външните са причинени от източник вън от нас, ( на свой ред те също се делят на външни осъзнати насилия и вътрешни неосъзнати насилия).

Едва ли има смисъл да давам примери за външни осъзнати насилия - някой ви удря, ограбва, обижда. Вие знаете откъде ви е дошло. Тук нещата са ясни и без много думи, но ако чувстваш някаква подтиснатост, апатия, без да си наясно откъде ти идва? И след един-два дни си даваш сметка, т. е. чак тогава осъзнаеш, че колегата ти е подхвърлил нещо, което ти не си осъзнал веднага, но то те е засегнало много дълбоко, тогава се касае за външно и неосъзнато насилие, което след известно време може да стане и осъзнато. Но може и да не стане. И в по-голям процент от случаите става точно така. Като прибавим, че върху и в човека въздействат едновременно не едно и две, а много повече форми на насилия, картината става много сложна.

Давам съвсем кратки и банални примери, които само да илюстрират един или друг вид насилие. Убеден съм, че всеки който реши да ги изследва, ще открие много повече от това, което може да се опише. Материал - дал бог - има в изобилие.

Пример за вътрешно осъзнато насилие - главоболие. След баня с мокра коса сте излезли на студа. И сте настинали. И сте хремави…

Но може да ви боли главата и от провалена амбиция или от пропаднала надежда, за която не си давате сметка Тук причината е вътрешна и неосъзната. Като казвам вътрешна, това е също относително, защото амбицията или надеждата най-вероятно по някакъв начин са свързани с нещо ВЪНШНО. Затова тези понятия не бива да се абсолютизират.

По стойност насилията са АБСОЛЮТНИ И ОТНОСИТЕЛНИ.

Като пример за абсолютно насилие върху здравето е радиацията след катастрофата в Чернобил. Пораженията са върху всички били в близост до централата - мъже, жени, деца, старци. Да, има някакви минимални разлики - едни рухват по-бързо, други по-бавно в зависимост от физическото здраве и разстоянието от централата, но въздействието поразява всички. Да, Хирошима и Нагадзаки са един от най-зловещите примери и за абсолютно насилие върху хората. В книга, посветена на най-големите бедствия на Земята - земетресения, вулкани, цунами, торнадо, наводнения, студове, убийствени суши, чумни и холерни епидемии се описват приблизителния брой жертви. Цифрата е шокираща, но още по-шокиращо е друг един факт. Жертвите от природни бедствия са нищожно малък процент - 3, 7%. Другите са жертви на войните, т. е. на негово величество човека! Излиза, че за човека най-голямото бедствие е самият той! Можеш да избягаш от наводнение или торнадо, но как да избягаш от самия себе си?…

Тютюнопушенето… Ако стоят в едно помещение пушач и непушач и за двамата тютюневият дим е абсолютно вреден, но пушачът го приема за себе си като относително безвреден, понеже е свикнал с него. За непушача той е абсолютно вреден, дробовете му са чисти и той го усеща по съвсем различен начин.

Тук се сещам за едно научно предаване по телевизията: Японски учени наблюдават движението на вдишания и издишания въздух на един пушач с помощта на вещество, което оцветява дима от цигарите и се следи със специална техника дима от изпушването на една цигара - вън на терасата, за да не трови близките си - жена и две деца на 6 и 4 години. След това той се прибра вътре. Това, което се наблюдаваше беше невероятно впечатляващо. Оцветеният въздух излизаше на вълни от устата на бащата и само след няколко минути дробовете на майката и децата започнаха да се пълнят със същия оцветен дим, който при обикновените цигари е невидим.

Извода от проследяване на динамиката на дима беше: Въздуха, който се издиша след изпушване на една цигара е изключително вреден в продължение на 4 часа, като в първите два е канцерогенен и за непушачите!

На практика излиза, че не цяла кутия, а само 12 цигари, пушени през интервал от два часа и то не вътре, а вън на тераса са достатъчни за да убиваме тези, за които твърдим, че най-много обичаме!…

Четвъртата класификация е според това в кое от четирите тела се проявява насилието. Отново да си припомним - насилието е сложно явление. Изолирано въздействие само върху едно тяло не съществува, тъй като те се пронизват едно в друго, но по принцип насилието възниква първо в едно от телата, а после се предава и на останалите.

Примера, който ще дам е много показателен - насилието върху физическото тяло е и неосъзнато и осъзнато, и външно и вътрешно, и абсолютно и относително. Класификацията е само схема, която ще помогне да се ориентираме по-добре, но тя е само СХЕМА, карта на действителността, а не самата действителност. Действителността е много по-сложна от всяка схема, тя не може да бъде описана изцяло, но добрата новина е, че може да бъде ПОЧУВСТВАНА, а следователно и ОСЪЗНАТА. А ние можем да управляваме само това, което осъзнаваме.

Знам, че някои неща вече ги казах, но аз говоря, не за да ви развличам, а по възможност да ви бъда полезен. Не разказвам криминален роман, в който интригата трябва да ви държи в напрежение до края. Напротив, бързам да ви кажа първо най-важните неща. Осъзнавам, че повтарям някой неща и сигурно пак ще го направя, но това е напълно съзнателно. Това което споделям, не е литература, а опит в концентриран вид да предам изводите за нещо, което касае всеки човек на тази земя. И така,

Първото тяло - физическото е добре известно на всеки. В него се проявяват всички форми на физическо насилие.

Но можете ли да кажете, коя е ВОДЕЩАТА ФОРМА на този тип насилие? – Удар? Срязване? Счупване на кост? Изгаряне? Тежка болест? Опитахте ли да познаете? Чувам различни отговори - Не, не, не е и това! Попитах не коя болка е най-силната, а кое е водещо насилие? Не, не е и това!

Знаете ли, ще ви призная нещо. И то е - не съм и очаквал да познаете! Защо? Защото отговорът е толкова абсурден, колкото и самият живот.

Когато сътрудник на физика Нилс Бор споделил с него една своя, нова идея, Бор отсякъл: “Не е достатъчно абсурдна, за да бъде вярна!”

Е, това, което сега ще ви кажа е повече от абсурдно!

На първо място в класацията на физическите форми на насилия е… дишането! Да, правилно ме чухте. Не, не само пушенето, а преди всичко ДИШАНЕТО. Дишането на съвременния човек. Начина, по който той диша. Моля, запазете спокойствие и тишина.

Извода за това е колкото парадоксален, толкова и закономерен.

Екип от американски учени от института Глен Роуз - химици, физици, биолози и археолози след 30 години продължителни изследвания на огромни разломи в земната кора, които позволяват да се наблюдават образуването на пластове от най-отдалечените периоди до сега, направили редица открития. Обобщавайки всичките резултати в крайния си доклад те стигнали до следният окончателен извод: От образуването си до сега земната кора и атмосферата са се променяли много пъти, но преди 6800-7000 години атмосферата на Земята се е променила драстично. И особено два нейни ОСНОВНИ параметъра. Първият: Преди промяната АТМОСФЕРНОТО НАЛЯГАНЕ е било два пъти по-голямо от днешното, по-точно 2, 18. Вторият - КИСЛОРОДА е бил 25% при 0, 25% въглероден двуокис. Кислородът във въздуха е бил с 4% по-висок от сега!

За тесните специалисти доказателствата се изразяват в сложни химически формули и понятия. Изводът им, че преди седем хиляди години атмосферата е била една, а след това се е променила за тях е безспорен факт, записан в стотици метри пластове на земната кора. Но какво може да покаже на неспециалиста, че това е така?

Едно от най-ярките доказателства е летящият теранозавър. Един от тях е намерен в Тексас с размер 15, 60 метра с опънати криле. Те не биха могли да летят в сега съществуващата атмосфера, а само в атмосфера с по-висока плътност, т. е. каквато е била тогава. В аеродинамиката има специфична формула, по която може да се изчисли при каква плътност на въздуха, маса и скорост на летателния апарат той може да лети. Освен това, колкото един самолет е по-близко до морското равнище, където въздухът е по-плъттен, толкова по-лесно излита.

И обратно: Много повече енергия му е необходима да излети от летище с голяма надморска височина. Възстановявайки по компютърен път данните на теранозавъра - маса, тегло, скорост, която може да развие, авиоспециалисти установили, че при съществуващото налягане на въздуха сега те не биха могли да летят..Те не биха могли да излетят дори на брега на морето.

Освен налягането, има още един решаващ фактор. При сега съществуващите условия, теранозаврите не биха полетели и по друга причина – това е бедния на кислород въздух - само 21%, дори нещо повече, не само те, но и останалите динозаври не биха могли изобщо да съществуват. Защо? В сравнение с масата им, обемът на белия им дроб е бил нищожно малък. Да си спомним от учебника по палеоархеология, че някой от тях, включително и сеизмозавъра, са се извисявали на височина до 21 метра, а общо от опашката до муцуната са достигнали 52 метра!

За да могат да съществуват с такъв малък бял дроб е било необходимо много по-високо атмосферно налягане от сегашното, което да “шприцова” въздух с обогатен кислород. При сегашното налягане и количество кислород във въздуха те просто не биха могли да дишат, щяха да умрат от задушаване. А за летене да не говорим…

Учени от НАСА създават хипербарична камера, която симулира условията на биосферата с установените параметри - атмосферно налягане 2, 18 и 25% при 0, 25% СО2. Един от опитите установил, че при тези условия хемоглобиновата клетка на кръвта се насища с максимален брой кислородни молекули. На практика това означава, че една дълбока порезна рана се затваря за по-малко от 24 часа. При сегашните “нормални” параметри това отнема около 14 дни…

И така, според антропологичните изследвания формирането на човека е започнало преди около три милиона години. Някои от последните открития сочат още по-далечно време, 13-15 милиона. На Земята са ставали хиляди катаклизми, наводнения, земетресения, ледникови периоди. Съдържанието на кислорода и атмосферното налягане са варирали в много малки граници, но никога не са били така драстични, както през последните седем хилядолетия.. . Този факт не подлежи на никакво съмнение, но последствията от него се тълкуват различно. Според едни анализатори промените в атмосферата са оказали положително въздействие върху развитието на човека.. Физическата промяна е довела и до промяна в биохимията на човешкия мозък. Намаленото налягане, пониженото количество кислород и повишаването на СО2 довеждат до образуване, задържане и натрупване на химически продукти в главния мозък, които от своя страна предизвикват повишена възбудимост в големите полукълба.. А от там и до повишаване изобщо на активността на мисленето на човека. Някой учените считат, че това не е единствената, но ОСНОВНАТА причина за бурното развитие на човешката цивилизация. Усложнява се мисленето – усложняват се и действията. В резултат на това се зараждат и развиват както конкретни знания и умения, така и религиозни и философски идеи, а заедно с тях медицина, математика, физика, астрономия… Започва възхода на човешкия ум, като последното столетие бележи връх в научните и технически открития. Той е века на най-големите постижения.

Втората група анализатори подкрепят изводите на колегите си, но считат, че тази промяна в биохимията на мозъка има и друго лице. Направили диаграма на цивилизацията не от седем, а от две хиляди години насам, но и това е достатъчно да бъде проследена динамиката на развитие.

Кривите са две – едната е на човешките открития, на човешкия възход, другата е на междуличностните конфликти, войни, т. е. насилия.

От началото на новото летоброене двете линии вървят почти успоредно на хоризонталата като много плавно се повдигат нагоре. Достигайки до 19 в. кривите определено започват да се повдигат, от началото на 20 в. и двете линии тръгват стремглаво нагоре.

Последният век е най-плодороден на идеи и постижения в науката и изкуствата, но и най-насилствен, най-жестокото столетие. В двете световни войни са убити над петдесет милиона души! Насилието нараства неимоверно много и продължава да расте. Изходът от това е известен, но дано не се състои, защото това ще е края на тази цивилизация…

Излиза, че заедно с меда, върви и отровата. Това всъщност не е кой знае какво откритие. Никога една промяна не е само положителна или само отрицателна.

В началото идеята за веригата: променени физически параметри (налягане и О2) Þ променят дишането Þ то променя биохимията на мозъка Þ тя променя мисленето, респективно и поведението, изглеждаше абсурдна… Но дали е наистина толкова абсурдна?

Какво е въздействието на изпита чаша алкохол? - Промяна в мозъчната биохимия.

Какво е въздействието на пушене на трева? - Пак промяна в мозъчната биохимия. Дишането на лепило? - Пак същото.

А и други примери – вдишването на различни аромати. Ароматотерапията. Различни аромати те довеждат до различни състояния – отпуснатост, бодрост, сексуална възбуда. Как въздействат? - По същия начин. Променят биохимията на мозъка. Сега тази идея изобщо не звучи абсурдно. А и като си спомним някои съвети от народния фолклор: “Когато си много ядосан дишай дълбоко, задръж въздуха и брой до 10 и издишай. Направи така 10 пъти и чак тогава действай!” Народният гений е доловил връзката между дишане и поведение. Тя е повече от очевидна и е доказано по много начини, че дишането влияе върху насилието. По-трудно е да асимилираш, че начина по който дишаш е вече форма на изпреварващо насилие, тоест че начинът, по който дишаш, е вече НАСИЛИЕ.

Трудността да разберем едно нещо идва от невъзможността да го СРАВНИМ с друго нещо. За това вече споменах когато стана дума за рационалното познание.

Защо лесно можем да се съгласим, че даден аромат ни действа по един или друг начин? Защото вдишването на даден аромат е интервал от нашия живот. Защото можем да сравняваме различни преживявания - преди, по време на вдишване и след това. Когато сравняваме отделните състояния, ние всъщност сравняваме отделните интервали от ВРЕМЕ. Тези интервали са част от нашия живот.

А защо е трудно, дори невъзможно да разберем, че начина по който дишаме не е естествен, че той е насилие над природата ни?

Защото не можем да го СРАВНИМ с друго преживяване. От близо седем хилядолетия, ние се раждаме, растем, учим, работим, създаваме потомство и умираме в една среда, която считаме за естествена. Защото по отношение на кислорода и атмосферното налягане ние нямаме друга база за сравнение. Ние не разполагаме с такива огромни интервали от време. Защото по протежение на 7000 години, целият живот на човек от 70-80 години представлява един кратък интервал от това време. Ако хипотетично сега има човек на възраст 8000 години, той може да каже -– “Да, има разлика в дишането ми от преди и сега. Първите хиляда години дишането ми беше едно, но последните седем хилядолетия се промени. Преди беше много дълбоко и ме изпълваше със здраве и сила, а сега е повърхностно и непълноценно”

А както стана на дума, човешкото тяло се е формирало не за седем или осем хилядолетия, а в продължение на милиони години. Милиони години човек е дишал много по-леко( по-високо налягане на въздуха) и повече кислород, и едва последните хилядолетия това се е променило.

В примера с ароматите – интервалите, са част от живота ни, във втория случай – целият ни живот е кратък интервал. Един нищожно малък интервал, сравнен със СЕДЕМ ХИЛЯДОЛЕТИЯ!

В гените на нашето тяло се пази записа на неговата история. Запис не само на нашето индивидуално тяло, а на човешкото ни тяло въобще. Запис на нашата природа. Нашият ум не може да си спомни това, но в гените ни е записано всичко.

Ние нямаме пряка опитност, но тя може да се придобие по друг начин. Как?

Променяйки начина си на дишане! Не, не става дума всеки да си купи барокамера и да седи в нея. Това е несериозно, а и вероятно малко ще ви затрудни финансово. Въпреки, че във военноморска болница в град Варна предлагат и такава услуга на богати бизнесмени –десетдневен курс за подмладяване. Престой по един час дневно в барокамера…

И така, първо да направим един малък експеримент. Стиснете устни, не дишайте през устата, с пръстите на ръката притиснете ноздрите, като оставите много малка възможност да вдишвате и да издишвате. Въздухът да се прецежда с усилие, едва, едва. Дишайте така 5-6 минути. Аз ще си дам малка почивка на гласа…

Достатъчно! Как се чувствувате?

Неприятно!

ПодтискаНщо!

Да, благодаря! Ако продължите повече време, ще ви стане още понеприятно и подтискащо. Защо ви помолих за този опит?

Съветвам ви у дома да му посветите половин час. Така ще установите няколко неща.

Първо – ограничаването на дишането действа подтискащо.

Второ – вече сте направили разлика между това и “нормалното” си в кавички дишане. Защо казвам нормално в кавички. Ами, защото, начинът по който диша съвременният човек, не е нормален. Той диша с една десета от дробовете си. С една десета! Когато дишахте със силно намалена пропускливост на ноздрите, вие дишахте с 1/50-60 от дробовете си.! Когато се научите да дишате пък с пълни гърди, тогава ще почувствате сегашното си “нормално” дишане по същия начин, както сега се чувствате със стиснат нос.

И така. Как да променим начина си на дишане? – Успокойте се!

Няма да откриваме Америка! Йога го е открила преди хилядолетия и го е завещала на човечеството. Нарича се пранаяма – контрол над дишането. Всъщност пълното йогийско дишане е ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на ЕСТЕСТВЕНОТО дишане на човек, дишане, което той е имал, но в последствие e загубил. Ето, че притчата за загубения рай от Адам и Ева намери още едно тълкование.

Какво представлява пълното йогийско дишане? То се състои от четири фази: вдишване, задържане на дъха, издишане, задържане без въздух и отново. Наричат я още и квадратна пранаяма, защото се състои от тези четири етапа.

Изисква се пранаяма да се изпълнява сред природата или в проветрени помещения, т. е. въздухът да е свеж, чист.

Да проследим отново дишането. Преди да поемем въздух издишваме максимално количество въздух, включително и застоялия в долната част на дробовете. Правим кратка пауза.

Бавно вдишваме през носа Поза - седнал, с изправен гръб. Първо напълваме долната част на дробовете- това е коремно дишане, после средната – ребрено дишане и накрая горните – това е ключично дишане. Поемане оптимално количество въздух.

Задържаме въздуха и правим “троен ключ” – стягаме седалищните мускули и свинктера, стягаме коремната преса и трето, свиваме брадата към гърдите. И така задържаме колкото ни е приятно.

Бавно издишаме.

Задържане без въздух.

Това е. Повече подробности по време на практическите занимания.

Да се върнем на фаза 2 – задържане на въздуха. Какво става в нея. Първо, преди да пристъпим към квадратната пранаяма, правим интензивна пранаяма с бързо вдишване и издишване, в резултат на което дробовете се вентилират, продухват стария въздух и се насищат с МНОГО ПОВЕЧЕ КИСЛОРОД от обичайното дишане, т. е. повишаваме процентите на вдишания кислород.

Второ – при задържане на дъха и изпълняване на тройния ключ със стягане отдолу и отгоре, се получава ефекта на спринцовка с две бутала – отгоре и отдолу. Ако имате такава стъклена тръба с две срещуположни бутала и започнете да ги приближавате, налягането на въздуха вътре ще се увеличи много. Това става и в дробовете Вътрешно парциалното налягане се увеличава и това води до повишено налягане и “шприцоване” на кислорода в кръвта. Постига се ПОВИШЕН КИСЛОРОД и ПОВИШЕНО НАЛЯГАНЕ в дробовете, т. е. това, което е било нормалното дишане на човека.

След няколкомесечна редовна практика вие сами ще усещате потребност да нормализирате дишането си чрез пранаяма. За въздействието върху психо-физическото ви състояние няма да говоря. Оставям на вас да си направите изводите. И тогава сами ще прецените дали обичайното дишане на човека е НАСИЛИЕ върху физическото тяло. А и не само върху него. Имайки предвид, че дишането “пронизва” всички етажи на нашата природа, то играе и главна роля и за тяхното състояние.

От всички видове насилия НЕПЪЛНОТО ДИШАНЕ е ФАКТОР №1. Непълното дишане свири първа цигулка в оркестъра на насилието.

А сега сигурно няма да се изненадате като ви кажа още нещо. В различни институти по Йога в Индия – Бомбай, Рашикеш и Делхи и в САЩ и в Канада са провеждани изследвания върху напреднали йоги в състояние на релаксация, медитация, самадхи, продължителен пост, практикувайки асани и пранаяма. Целта е да се установи динамиката на мозъчните вълни, промените във всички системи, влиянието върху сърцето и белите дробове. От всички изследвания ще се спрем на тези, свързани с ПРАНАЯМА-очистително дишане, последвано от пълно йогийско дишане. Установен бил химическия състав на вдишания и издишания въздух. Оптималното съдържание на вдишвания кислород е било завишено, не обичайния процент 21, а 25%! Налягането, което се е получавало в белите дробове е било в порядъка между 2, 16 и 2, 18р! Не сте изненадани вече, нали! Аз също. Нашата природа все още пази в себе си информация за оптималните условия на живот. Записът на нормалните параметри е все още в гените ни, просто трябва да направим това, което е каза една мъдра жена:

“Първо се прослушай, после се послушай!”

Усети кое е естествено в теб и после го последвай!

Възниква и още един страничен въпрос. Обикновенно се счита, че Йога се е появила преди около пет хиляди години.

Факта, че тя е създала техника на дишане, която е съответствала на естественото дишане на хората от преди седем хилядолетия, преди още да се променят условията - означава, че тя е познавала условията на живот много преди това и след промяната на тези условия е създала техники за възстановяване на естественото дишане.

Което и показва, че Йога е много по-древна от всички известни цивилизации които са съществували… И нейният произход е все още загадка…

Преди да продължа, искам да ви попитам нещо: Как мислите, ако златото се добиваше толкова лесно и беше в такива огромни количества, както въглищата, дали хората щяха да го ценят толкова високо, както сега?

Казвате: Едва ли. И мисля, че сте прави, защото ако златото се подритваше по улиците като буци кал или въглища, едва ли парите щяха да бъдат обезпечавани със злато. За съжаление, това е елементарна човешка психология - човек обикновенно цени високо нещо, което се добива трудно, нещо което е в ограничени количества или нещо друго, което направо липсва.

А какво е в по-голяма си част и отношението ни към собственият ни живот? – Разсипническо.

Пилеем го така, сякаш имаме от него в неограничени количества.

Пилеем го така, сякаш никога няма да свърши.

А какво става когато се разболеем по-сериозно? - Веднага правим преоценка на стойността на живота си.

А ако човек разбере, че му остава да живее само един ден? Дали ще го пилее с глупости – дали ще се вълнува от кариерата си, от банковата си сметка или от любимият си футболен отбор?

Неосъзнатия човек живее неглиже. Той е немарлив както към живота си като цяло, така и към елементите от него.

Задавали ли сте си въпроса, защо един литър уиски струва 50 лева, а един литър чиста, минерална вода струва едва 16 стотинки? Мислите ли, че уискито е по-ценно и струва по-скъпо от водата?

Сигурно вече се досещате накъде бия. Водата не само е по-скъпа и по-ценна от уискито. Тя е просто безценна. Ако водата не съществуваше – ние нямаше да водим този разговор. Нас просто нямаше да ни има. Без вода Животът е невъзможен.

Но тъй като три четвърти от Земята е покрита с вода, отношението ни към нея е такова, каквото щеше да е към златото, ако то беше буци кал – небрежно, немарливо…

По някакво странно съвпадение – а дали е просто съвпадение? – 75%, три четвърти от човешкото тяло също е вода. Или би твябвало да бъде. Защото мъдрата Природа така е конструирала нашите тела – те да фунционират перфектно само когато са в оптимален воден режим…

Защо казах, че човешкото тяло би трябвало да бъде три-четвърти вода?

Ами защото не е. Защото поради обичайната си глупост, човек е немарлив към най-важните неща в живота си. И поддържането на водния баланс е едно от тях.

Защото от раждането до последните дни на староста, човек живее в състояние на ДЕХИДРАТАЦИЯ, на воден недостиг. И това е причина за възникване на огромен брой болести.

Това е известно на Йога хилядолетия. Затова се и препоръчва след ставане и измиване, да се изпива чаша вода –хладка или топла. А общо за цялото денонощие да се приема по два и половина литра вода. Чиста вода. Не слагайте в сметката чай, кафе, безалкохолни напитки, бира, още по-малко вино и ракия. Във всички тях, независимо, че съдържат вода има дехидратанти, вещества които още повече обезводняват организма.

Всичко това е известно и на съвременната медицина. За съжеление, малцина са тези лекари, които за да ви излекуват, вместо скъпи лекарства, ще ви препоръчат да пиете по два и половина литра вода.

Причината, това да не се прави е и в двете страни. Едната е алчността на лекари и аптекари, другата е простотията на по-голямата част от пациентите. На които, ако лекаря препоръча вода вместо скъпи лекарства, те, ако не на глас, поне на ум ще си кажат: “Ега си тъпака, ще ме лекува с вода” И ще отиде при друг лекар, който ще му изпише лекарства.

Когато става дума за съвременната медицина искам да уточня нещо. Чел съм критики на лекари, които отхвърлят всичко, което е извън обсега на съвременните средства за лечение. Както и мнения на други, практикуващи нетрадиционна медицина. На свои ред, те също нямат ласкаво мнение за лекарите…

Моето отношение към медицинската наука е категорично положително. Аз се прекланям пред всеотдайния труд на хилядите известни и неизвестни учени и лекари, допринасящи за здравето на хората. Но правя и разлика между медицинската наука и начина по който, някои нейни отделни представители я прилагат. Прилагат я така, че просто я компрометират. И макар петното да се хвърля върху науката, те всъщност компрометират само себе си.

Днес, ще говоря за второто по големина насилие в човешкото тяло – дехидратацията. И за да не останете с погрешното мнение, че признавам единствено знанията, дадени от Йога, ще разгледаме въпроса за дехидратацията през погледа на съвременната медицина…

Преди години гледах някакъв филм в който турист отседна в последния хотел преди пустинята Сахара. Вечерта се почерпи солидно в бара и изведнъж го осени гениалната идея, да отиде и да пренощува сам в пустинята. Качи се на джипа си и отпраши…

Откриха го едва след седем дни. Беше се заблудил навътре в пустинята – сам, без капка вода. С устни нацепени от жажда. Все още жив, но изсъхнал като мумия…

Когата стане дума за дехидратация, човек най-често може да си представи картина, подобна на филма… и да се успокои, че такова нещо, него не го грози.

Нищо по-погрешно от това.

Според медицинската наука дехидратацията е едно най-честите нарушения. Разрушителният ефект от хроничното обезводняване причинява едни от най-популярните болести:

Гастрит, язви на стомаха и дванадесетопръстника, киселини.

Колит, хиатусна херния.

Болки при ревматоиден артрит, болки във врата и кръста.

Стрес и депресия.

Повишено кръвно налягане.

Високо ниво на холестерол в кръвта.

Наднормено тегло.

Астма. Алергии и още редица други заболявания.

Ще припомня – това не е мнение на някой шаман от африканската джунгла или на леля Мара чистачката, съкратена от училище и преквалифицирала се в екстрасенс. Това е мнение на съвременна медицинска наука…

А сега идва ред на коварния въпрос, който вече ми го зададохте преди малко.

“Ако можем да се лекуваме с вода, дори само тези болести, защо докторите ни изписват скъпи лекарства?”

Разболял се Гарабед, но се страхувал да отиде сам на лекар и за кураж извикал Киркор. Прегледал го доктора, платил му Гарабед 200 лева, взел рецептата и отишли в аптеката. Взел лекарствата, дал още 200 лева и си тръгнали. По пътя спрял до една кофа за боклук, помислил, помислил и хвърлил всичките лекарства.

-Абе, ти да не си полудял? Защо потроши толкова пари – и на доктора, че и на аптекаря? – креснал му Киркор

-Слушай, слушай –казал му Гарабед – На доктора платих, защото и той има разходи и трябва да живее. На аптекаря платих, защото и той има семейство и той трябва да живее… А лекарствата ги хвърлих, защото и на мен ми се живее…

На този въпрос - защо, когато хората могат да се излекуват само с вода, вместо да се тъпчат с лекарства - ще се спра по-късно, но мисля, че вече и вие имате отговор.

Сега да се спрем на някои конкретни факти за водата.

1. Водата има изключително важна роля при разграждането на храната –процеса се нарича хидролиза. За да се усвои храната, големите молекули от нея трябва да се раздробят на по-малки. И това “разцепване” на молекулите става само чрез молекули вода.

Освен това, когато водата преминава през клетъчната мембрана- явлението е познато като осмоза- тя генерира хидро-електрична енергия, която се превръща в енергиен запас и се складира под формата на аденозинтрифосфат или гуанин трифосфат. АТФ и ГТФ са двете “батерии” на живата клетка. С други думи не само храната, но и водата е източник на енергия.

Добива на енергия е активен процес, с други думи за да добие нова енергия, клетката тябва да изразходи част от старата си енергия. Новата енергия, която клетката добива от водата е с много по-малък разход на стара енергия.

Казано по друг начин, дори когато пием само вода, ние се зареждаме с ЕНЕРГИЯ.

1. Водата формира типичната структура, модела и формата на тъканите, служейки за слепващ материал, спояващ клетъчната архитектура. Тя играе ролята на лепило, което поддържа клетъчните мембрани на съседните клетки заедно.

2. Всички продукти, които се произвеждат от нервните клетки, се транспортират по”воден път” до мястото на своето предназначение в нервните окончания.

3. Белтъците и ензимите функционират по-ефикасно, когато са в разтвор с по-нисък вискозитет, тоест, колкото разтвора е по-воден, по-разреден – толкова по-бързо и по-ефикасно е действието им. Както и обратното –при по-голям вискозитет-както е при състояние на дехидратация – ефективността на белтъците и ензимите стават по-неефективни.

Това е, като да отидеш спешно от единия до другия край на дълга улица. Ако по улицата има десетина души, няма да те забавят много и ще пристигнеш бързо, но ако има манифестация и е пълна както улицата, така и по тротоарите – тогава ненинуемо ще се забавиш. Така е и с кръвта и другите течности в тялото – ако кръвта е сгъстена от дехидратация – транспорта на веществата се забавя и е некачествен. Некачествен е, и в двете посоки – както при приемане на новите, така и при изхвърляне на отпадъчните вещества.

1. Новата научна истина, новия модел който вече променя медицинското мислене е: Водата – разтворителят на тялото – регулира всички функции, включително и активността на разтворените в нея вещества.

Диспепсия означава нарушено храносмилане. Диспептичните болки –гастрит, дуоденит, киселини, язва – са най-важните сигнали в човешкия оранизъм. Те са показател за дехидратация и сигнализират, че тялото изпитва жажда. Когато обезводняването е настъпило и тялото “крещи” за вода, нищо друго не е в състояние да я замести. Никакви медикаменти, освен водата, не биха могли да имат добър ефект. Лекарствата са с палиативен, с частичен ефект. Те не са създадени, за да лекуват дегенеративните процеси в човешкото тяло, а за да поддържат функциите му в някакви граници. Те не могат да излекуват болестта, но намаляват страданията на болния. Изключение от това правило са само бактериалните инфекции, лекувани чрез антибиотици.

Какво е мнението на болшинството лекари за едни от най-разпостранените заболявания?: Хипертония – не се лекува

Астма – не се лекува

Алергиите – не се лекуват

Артритите – не се лекуват

Язви на стомаха и дванадесетопръстника – не се лекуват и т. н.

Да, но един от най-известните американски лекари, д-р Ф. Батмангелидж публикува доклад за повече от три хиляди свои пациенти, страдащи от язва и излекувани само с вода.

Причина за появата на язва е действието на солната киселина в нашия стомах.

Сигурно се сещате за лабораторния опит на руския физиолог Павлов – След предварително обезболяване на куче, в прорез на стомаха му, вкарва жабешки крак. След което само му показва месо, без да му го дават. Започва слюноотделане. След три часа вади жабешкото краче и вижда, че то… просто липсва. Разтворило се е… Тогава си е задал въпроса - как киселината която разтваря храната в стомаха, не разяжда самия стомах?

Причината, това да не става, е стомашната лигавица, която секретира слуз.

Слой слуз предпазва стомаха от действието на киселината. Предпазва го, но само когато е достатъчно плътен. Слузта е 98% вода и 2% материал, изграждащ своеобразно скеле, което задържа тази вода. И дебелината на слоя зависи от количеството вода в организма. При дехидратация, когато тя е недостатъчно, слоя изтънява и заедно с храната, солната киселина започва да разяжда и лигавицата на стомаха…

Но ако започнете да пиете необходимото количество вода и съчетаете това с подходяща хранителна диета, скоро и болката и язвата ще изчезнат…

Една турска поговорка гласи: “Добре дошло зло, ако си дошло само”.

Ако имате гастрит или язва, не си въобразявайте, че болката говори за изолирано и локално явление на дехидратация само в региона на стомаха. Във всички случаи тази болка е сигнал за общо обезводняване…

Запека е едно от най-честите и досадни проблеми. Основната причина за запека на корема е всъщност запека в мисленето, но болшинството хора се опитват да си решават проблемите на “парче”. А и фармацията усилено им помага за това. Преди рекламираха “Безалакс”, сега – “Дуфалакс”, утре – нещо ново… Важно е парата да пада. На болните - майната им… Нека се щурат като хулави и да купуват илач, след илач…

А медицинската наука отдавна знае коя е причината за запека. Това са ленивите черва. А за да не са лениви – на организма му трябва мотилин. И не мислете, че това е най-новото лекарство-последния писък на фармацията… Мотилина е хормон, който стимулира перисталтиката на черватата. Но се секретира само при навлизане на достатъчно вода в стомаха. Разбрахте ли? Трябва само достатъчно вода.

И мотилина предизвиква ритмични контракции на червата – от горе до долу.

И когато влизате в тоалетната, очите ви няма да изкачат от орбитите си…

Дебелеенето също се дължи на неправилно разчетени сигнали: Сутрин като станете от сън, какво правите –закусвате. Защо? Защото мислите, че сте гладни.

Защото мислите, че тялото ви има нужда от храна. А вие всъщност сте жадни, но разчитате погрешно собствените си сигнали.

А сметката е много елементарна. Като задача за трети клас. Човек е три-четвърти вода.

Какво е загубил най-много докато спи? -храна или вода? Ами естествено – вода. Същото е и когато работим –губим три-четвърти вода и една четвърт храна. И ако водата и храната, които приемаме са в съотношение 3: 1, просто няма да дебелеем. Но на практика човек се тъпче с храна, а пък за вода… ако остане място.

Веднъж чух един мъж да се хвали, че ако пиел вода корема му щял да се чуди какво е това. Какво да го правиш: кръчмарски манталитет -кръчмарски фолклор.

Така или иначе, съвременната медицинска наука за разлика от някой практикуващи лекари, твърди че горните болести са лечими. Да, за разлика от някой лекари, завършили и облегнали се на дипломите си преди тридесет-четиридесет години, тя има “нахалството” да твърди, че отключваща роля за тези и други заболявания играе ХРОНИЧНАТА ДЕХИДРАТАЦИЯ.

По тази причина и споменатия д-р Батмангелидж в книгата си: “Твоето тяло плаче за вода”, казва: Вие не сте болни, вие сте жадни. Не лекувайте жаждата с лекарства.

И накрая, нещо за стреса.

Предполагам, че повечето от вас знаят, какъв е ефекта от стреса? - При стрес кръвта се сгъстява, тоест тялото се обезводнява, с всички отрицателни последствия върху от това. Разстройва се работата на всички органи и системи. И когато стреса стане хроничен, организма не успява да се възстанови, и той се превръща в дистрес.

При дистрес най-засегнати са нервната и кръвоносна системи и жлезите с вътрешна секреция. Но това което е по-малко извесно е, че за организма, обезводняването е равнозначно на стрес.

Създава се порочен кръг: Стреса предизвиква обезводняване, а на свой ред обезводняването предизвиква стрес.

Добре е, човек да се заседи по-дълго до тази мисъл:

Всеки стрес предизвиква дехидратация и всяка дехидратация-предизвиква стрес.

И какво излиза? – Наред с всички други стресове, стреса от хроничната дехидратация е наш ежедневен спътник. Сякаш другите ни са малко…

Дехидратацията е основна форма на насилие - защото тя е главният разрушителен фактор при стрес.

Друга форма на насилие върху физическото тяло е НАЧИНА по който човек се храни. Обикновено той е сбор от различни навици:

Да ядеш без да си гладен. Просто по навик, не защото си гладен, а защото така е прието – задължителни закуска, обяд и вечеря. Много често това се прави сляпо и неосъзнато.

Понякога човек яде несъзнателно, за да да тушира стреса. Сещам се за опит направен в Япония. Сипват храна на рибки в аквариум. След като се нахранили окончателно, те се спуснали на дъното на аквариума да си почиват. Тогава почукали силно върху стъклото за да стресират рибките и те отново се нахвърлили върху храната. Така направили многократно, добавяли още храна, стресирали рибите и те реагирали по един и същи начин –нахвърляли се отново и отново на храната, въпреки че отдавна са се били заситили. Много хора отреагирват на стреса както реагирали рибките, с почти същото ниво на интелигентност. Или най-малко при стрес започват ожесточено да дъвчат дъвка. Иначе би тябвало да поглъщат храна в промишлено количество.

Преди да отворят кошера с пчели за преглед, пчеларите винаги, ги напушват с дим. Той ги стресира, те се нахвърлят на меда и след като се нахранят, се успокояват и жилят много по-малко пчеларя.

Друга причина е криворазбрано понятие за възпитание. Отиваш някъде на гости, ти не си гладен, а просто за да се видиш и поговориш с приятели, но домакина или домакинята държат на всяка цена да изядеш или поне да ядеш от това, което ти предложат. Иначе ще се обидят. Иначе ти ще се покажеш невъзпитан. И ти се тъпчеш, въпреки че не ти се яде…

Турците, имат интересен обичай. Когато отидеш на гости и сложат масата казват: Боюрунус! ( Заповядай! ) – казват го само веднъж и повече не се връщат на въпроса – Няма: “Ама защо не ядеш? Месцето е съвсем прясно! Не искаш ли още? Има още яхния. Яж, ще ни обидиш и т.н.” Въпросът е приключен. Ти си направил своя избор и те го уважават. Не правят от това трагедия. Противното представлява насилие върху теб, както и това - да не се храниш когато пък си гладен. В тази посока, милиони гладуващи по света са жертва на този тип насилие.

И докато те гладуват, защото просто няма какво да ядат, има една друга категория от глупави и разглезени мамини момичета, с единствената фикс идея да бъдат слаби като манекенки. И те постигат тази заветна слабост – не само в краката, но най-вече в главата.

Преди време доведоха едно момиче, болно от анорексия–на двадесет и шест години. Тежеше 28 килограма! Изглеждаше като ходещ скелет, със закачени на нея дрехи. Майка и ме помоли да поговоря с нея, може би щях да успея да и помогна да се вразуми! - Не успях.

По стандартните представи не беше глупаво момиче. Беше студентка по право, последна година. Когато говорехме даваше всички признаци, че разбира това което обсъждахме и даже се съгласяваше с повечето неща. След третата среща заявяваше, че иска да се храни нормално, но когато по-късно се видяхме с майка и разбрах, че нищо не се е променило. Тя изобщо не е направила и опит да се промени… Все така гладувала по два-три до четири дни. Дори и вода не пиела. А после се нахвъляла върху храната и изяждала храна за десет души… След това заставала пред огледалото. Вглеждала се втренчено и започвала да се бие с юмруци по лицето и да вика: “Мразя се, мразя се”Отивала в тоалетната и си бъркала в гърлото, докато не повърне всичко…

И това се повтаряло от седем години…

Освен физически, тя вече имаше и психически деформации. Беше абсолтна егоистка. Въртеше на малкият си пръст майка си и баща си. От страх да не я загубят удовлетворяваха и всичките и прищявки. Веднъж им обещала, че ако и купят фитнес-уред”Гладиатор”, щяла да започне да се храни нормално и даже да тренира всеки ден. Те са родители със съвсем скромни финансови възможности и буквално изгладували скъпата покупката. Удовлетворили желанието и…След което тя нито веднъж не посегнала към “Гладиатора”. А освен него са удовлетворявали още десетки, стотици безмислени капризи…

Майка и, сподели че много се боят за живота и треперят над нея, но и те вече са на прага на силите си. И не знаят колко още ще издържат…

Когато в прав текс запитах момичето, не му ли е съвестно да манипулира и измъчва родителите си, знаете ли какво ми отговори?:”Те са длъжни! “Точка. Няма значение че заради глупавите си капризи обрича родителите си на болки и тревоги. На мизерия и глад.

Още кънтят в ушите думите и: “Те са длъжни”. - Не, те те обичат, но не са длъжни. Но за съжаление абсолютния егоист се интерисува само абсолютно от себе си…

Има и такъв вариант когато човек не може да каже дали това, което го гложди глад ли е или апетит? Дали е физиологична потребност или внушено желание? Мисля, че всеки човек, дори с минимална способност за самоанализ, може да си отговори сам.

Консумирането, особено САМО НА ГОТВЕНА ХРАНА е също форма на насилие върху нашата физиология. Веднага щом готвената храна влезе в допир с небцето предизвиква явлението наричано хранителна левкоцитоза. Тя се изразява в бързо съсредоточаване на белите кръвни телца по стените на храносмилателната система. Тези войници на имунната ни система отиват в чревните стени, като че ли там трябва да посрещнат и унищожат някаква ИНФЕКЦИЯ. Мобилизацията от фалшивата тревога трае час, час и половина и след това отпада, но при многократно ежедневно повторение тя причинява изтощаване на имунната система и на енергията на организма като цяло. Освен това, заради хранителната левкоцитоза, белите кръвни телца се отклоняват от другите си защитни функции. Особено характерна е разликата в реакцията на имунната система при приемане на готвена и сурова растителна храна – при поемане само на сурови плодове или зеленчуци, организма не реагира с фалшива тревога, не се предизвиква хранителна левкоцитоза.

Сигурно сте забелязали, че когато домашният ни любимец - котка или куче, се разболее не приема никаква храна. Знаете ли защо? При него мъдростта на природата е по-запазена, отколкото при човека. Спирайки да се храни, той дава възможност на имунната система да се съсредоточи изцяло върху болестта, а не да се отклонява и върху приетата храна. Те, животните не са чели дебели книги, просто следват инстинкта си, който е резултат от опит трупан милиони години. Същият ефект на хранителна левкоцитоза се наблюдава и при всяко друго междинно поемане на храна, кафе и пр. Дори дъвченето на дъвка безмислено активира имунната система. Мога да си представя гримасите на производителите на дъвки, а и на всички, които произвеждат и продават термично обработени храни. Но това си е тяхна работа, а в нея влиза и това, да внушават колко е полезен един или друг техен продукт. И за да се превърнете в изпълнители на техните желания, за да ви внушат, че техният продукт е ТВОЕ желание те наливат милиони в реклами, но печелят от това милиарди… Да не се отклонявам, може би ще поговорим по-обстойно и за това, но по-нататък.

Системното поемане на храна след залез слънце също е насилие. Нашите биоритми са в синхрон с денонощния ритъм на Земята, а и на целия Космос. След залез всички ритми постепенно започват да утихват и когато “хвърлиш” към 21-22 часа някоя пържола ти буквално пришпорваш стомаха, жлезите, черния си дроб, бъбреците като уморен вече кон с камшик. И когато това е системно, няма начин да не усетиш, че някой орган започва да дава “заето”. Не е естествено когато на органите им се спи, ти постоянно да ги будиш и цяла нощ да ги товариш с работа. Обикновено се счита, че храненето е поемане на ЕНЕРГИЯ. Това е вярно, но само наполовина. Другата част е, че храненето е свързано и с отдаването на енергия И в зависимост от вида на храната, баланса на енергията може да бъде положителен или отрицателен.

Епиграмата:

Животът е борба –
до обяд с глада,
след обяд със съня!

отразява точно горното. Ако ти поемаш тежка за смилане храна, вместо прилив ще почувстваш отлив на енергия.

Веднъж в залата дойде масивна дама, към 140-150 кг и каза:

- Искам да отслабна, а не мога! Какво да правя?

- Първото условие е да започнете да се храните! Вие гладувате!

- Подигравате ли ми се? – попита тя – Аз ям по шест пъти на ден и не мога да се спра, а вие ми казвате, че гладувам!

- Не се подигравам с никого. Ще се поясня. Храненето се дели на две – външно и вътрешно. Външното включва поемане, смилане на храната, разтваряне и отиването й до стените на клетките, които трябва да се нахранят. Вътрешното хранене е процеса на “издърпване” на храната в клетките. Но този процес е свързан с разход на енергия, т. е. за да получиш енергия трябва да дадеш енергия. А вътрешната енергия се активира с помощта на кислород. Без него между клетките може да има много храна, тя се трупа, човек си дебелее, но е постоянно гладен.. Както е казал Исус, “Вода газиш, жаден ходиш!”. Така че, за да не гладуваш, ти трябва кислород т. е. дълбоко дишане. Нарочно не говоря за прана, това за теб може да не значи нищо, говоря за кислород. За да има горене трябва кислород, за да изгарят излишните килограми – също. Да имаш повече енергия означава да имаш не повече храна в стомаха, а повече кислород в кръвта.

Суровоядството не предизвиква реакция на хранителна левкоцитоза. Суровоядството не те ограбва енергийно. Точно обратното, за усвояването на плодове, зеленчуци, ядки, покълнали семена, организмът отделя много по-малко енергия отколкото получава. Понякога абсолютизирането на чутото води и до комични ситуации.

Веднъж говорих за това, че независимо от многообразието на храната, в крайна сметка ние ядем ЕНЕРГИЯ и че нивото на енергия в суровите храни е най-високо. Какво значи това? Да вземем един атом. Ако, примерно, в най-външната орбита се движат шест електрона, казваме, че той се намира в най-високо енергийно състояние. Но ако под влияние на променени условия електрон от най-външната орбита отдаде квант от енергията си, той пада на по-долна орбита - на по-ниско енергетично ниво, т. е. общата енергия на атома спада. Същото става и с една ябълка, тя има най-много енергия веднага след като се откъсне. След това енергията й спада. Ако я изпечем във фурна нейната енергия остава съвсем малко…

Преди години, когато пак говорех по този въпрос, имаше двама ентусиазирани слушатели, които винаги стояха на първия ред в залата. На следващата сбирка обаче те липсваха. На по-следващата се появиха, но ми се видяха доста посърнали. На въпроса къде се изгубиха единият от тях намръщено ми отвърна:

Ти сбърка. Миналия път като обясняваше за енергийното ниво на ябълката, ти допусна една грешка - пропусна да кажеш, че най-високото ниво не е веднага като я откъснеш, а още на самото дърво.

И за да не се губи никаква енергия ние с Рашо решихме да ядем грозде направо от асмата, без да го късаме и без да го пипаме с ръце. За да не губим и фотон енергия… Пък то, гроздето било пръскано. И после като тръгна една”енергия”… не е за разправяне. Още ме болят коленете от клечене…

Алкохолът. Той също е насилие над бедното ти тяло. Той не е естествена храна. Аргументът, че в човешкия организъм се произвежда алкохол и че той се нуждае от него е много хилав, защото той не се нуждае нито от такъв алкохол, който се пие, нито от такова количество. Този аргумент само повтаря максимата, че за всяко идиотско деяние може да се намери философско оправдание. Да, повтарям максимата, защото и дивотиите се повтарят. А който иска нека да отвори учебника по биология и да прочете за цикъла на Кребс - за да се убеди сам. Там изобщо не става дума нито за такъв алкохол, нито за “промишлени” количества от него. Друг интересен факт, че освен от търговци, много усърдно и лекари препоръчват на болни “няколко чаши вино” или “само” 100 гр. ракия. Било много полезно! Тяхната препоръка няма изобщо покритие с дебелите книги, които са изучавали. Техната препоръка не се дължи на медицинска опитност, а на подсъзнателно желание да оправдаят собствените си предпочитания. (Едвам се въздържам да нарека “предпочитанията им” с една по-обидна квалификация). Много интересен факт: лекар, който обича да си пийва вино, препоръчва с лечебна и профилактична цел вино, този, който си пада по твърдия алкохол, препоръчва него.

Други форми на самонасилие.

ХРОНИЧНО НЕДОСПИВАНЕ, късното лягане след 22-23 часа, а също прекалено ранното ставане. Всички тези фактори разбиват не само съня, но цялата нервна и еднокринна система.

Едно от средствата за разпити на затворници е да го лишават от сън непрекъснато в продължение на 4-5 денонощия. Способността за самоконтрол рухва. Но и без да са затворници, в много хора които работят нощни смени се забелязва отклонения в адекватността на реакциите им - стават вяли или по-раздразнителни, неточни, разсеяни. Можеш да лъжеш себе си, че като работиш нощна смяна ще получиш повече пари, но не можеш да излъжеш и заобиколиш природните закони. Още по-малко и да ги подчиниш на твоите интереси. “Единственият начин да управляваме Природата, е като се подчиняваме на законите й!” - казва Густав Ридлинг, един от проповедниците( в най-красивия смисъл на думата), на естествения начин на живот.

Във връзка с промяната на лятното и зимно часово време, която е под претекст за икономии на ток, френски лекари са изпратили доклад до Европейския парламент, в който остро критикуват смяната на часовото време. Един от най-силните им аргументи: Недоспиването у децата сутрин води до хормонални смущения, които повличат след себе си още негативни последствия – раздразнителност, разсеяност, лоша концентрация, влошено храносмилане и много по-висока степен на заболеваемост. Те пишат: “Животът и здравето на нашите деца са ни по-скъпи от всякаква икономия, а да не говорим, че в случая тя е почти фиктивна.”

Да, едва ли има човек, на когото не се е налагало да будува цяла нощ или да става сутрин по тъмно. Въпросът не е в това - никой не може да си осигури абсолютен режим – лягане в 22 и ставане в 6 ч. А и не е необходимо. Ние сме хора, не сме роботи. Въпросът е да осъзнаем хроничното недоспиване като форма на НАСИЛИЕ и да си дадем възможност за възстановяване. Възможностите на човек да се адаптира към всякакви условия са големи, но не са безкрайни. А и по правило насилията не ни притискат поединично, а обикновено са в “букет”.

ПУШЕНЕТО.

Колкото и да ми е банално трябва да го кажа, че и то е форма на насилие.

Повече от очевидно е, че цигарения дим не е естествена атмосфера за дишане. То дава отражение на всички нива в човека. Тези промени стават бавно и се забелязват много трудно, затова и той ( или тя) си мисли, че пушенето не му влияе. Всъщност, между

ДИШАНЕТО, УМА и ПУШЕНЕТО ИМА МНОГО ТЯСНА ВРЪЗКА. Преди да продължа с темата ще припомня едно от основните определения за Йога – “Йога е спиране на ума”. На пръв поглед е абсурдно- защо й е на Йога да спира ума? Нали умът е този, който различава човека от животното. Животното има рефлекси - човекът има разУМ! От какъв зор да го прави? Оказва се, че зор (нужда, необходимост, потребност – изберете, което ви харесва) има. И той не е просто голям! Той е най-големия!

Всичко в природата е ритъм. Всичко е подчинено на един или друг ритъм. От микро- до макроКосмоса. Ден – нощ, зима – лято, пролет – есен, мрак и светлина, студ и топлина, активност – пасивност, всичко се движи в някакъв ритъм. От най-малките частици на материята, които периодично сменят полярността си и се превръщат в “плюс”, а после в “минус”, до движенията на планети и галактики, които пулсират в огромната Вселена. И в цялата тази Вселена съществува едно АРИТМИТИЧНО явление, нещо, което има колебания, но няма своя обратен полюс. Това е човешкия ум! Той е аритмитично явление. Той е постоянно в някаква форма на активност. Непрекъснато. Той постоянно работи, постоянно е включен. Той не познава изключването. Колебанията не са изключване, те са само модификации на ума! Дори и в най-дълбоките фази на съня умът е в някаква форма на активност. Той не умее да изключва, а само преминава от една форма на активност към друга. И почти всеки човек смята това за НОРМАЛНО и ЕСТЕСТВЕНО! НЕ Е!

Представете си въжеиграч над пропаст, който ходи по въжето и може да се накланя САМО на едната страна, без да има възможност да балансира на другата. Колкото и да е ловък в един момент ще полети надолу, защото е загубил възможността да се уравновесява. Така е и с човешкия ум. Той не осъзнава потребността си да “изключва”, т. е. да се уравновесява Но тази потребност съществува и за човешкия ум. Потребността от ритъм е универсална потребност. Ритъмът е основна характеристика на всяка съществуваща система – биологична, техническа, космическа…

Колкото една система е по-ритмична, толкова е по-устойчива във времето и пространството!

Не е ли учудващ факта, че ако възрастта е и мъдрост, то с годините човек би трябвало да се научи по-пълно да се наслаждава и да се радва на живота, съзнателността ни към всичко да се увеличава, но фактически става обратното. Той се затваря, капсулира се. Той се превръща в неврастеник, с разбита нервна система в недоволен мърморко. Пълен с огорчение, завист и злоба към хората, и в крайна сметка към целия свят. Да, причините са много – загуба на здраве, старост, липса на обич, липса на пари, липса на цел в живота… Списъка може още да се продължи. Но основната причина е, че човека е загубил равновесието на ума си. Като казвам загубил, имам предвид, че той никога не го е имал това равновесие, а само се е опитвал с различни средства да балансира, да си дръпне шалтера, макар и за малко време, за да се отърве от лудостта на собствения си ум.

И с какво да си помогне? Как човек може сам да си спира “тока”? -

Когато несъзнателно посяга към най-достъпните средства – алкохол, наркотици и най-разпространеното – цигарите. Как става това? И защо пушенето се радва на такава огромна популярност?

От една страна умът на всеки човек има периодична необходимост от изключване, за да възстановява вътрешното си равновесие. От друга страна умът, мисленето ни, е пряко свързано с ДИШАНЕТО. С други думи, на всяко наше психическо състояние на ума, съответства определен “рисунък” на дишане. По един начин дишаме когато спим, по друг когато сме ядосани, по трети когато работим. Нещо повече, ако дишането се регистрира с фина апаратура, както се регистрират и мозъчните вълни, се вижда че дори в два отделни момента не само като сме будни, но и от съня - дишането е различно. То е уникално като отпечатъците на пръстите с тази разлика, че те не се менят, докато дишането е уникално за всеки момент. ВСЯКО СЪСТОЯНИЕ НА УМА се съпровожда със специфичен рисунък на ДИШАНЕ!

Един ден бащата на Иванчо се върнал много по-рано от работа. И едва не сварил жена си с любовника и. В бързината тя го мушнала под леглото. Бащата влязъл и седнал точно на семейното ложе. Иванчо знаел за забежките на майка си но си траел, защото чичкото всеки път му давал по пет лева да си купува бонбони. Този път не успял да му даде подкупа, а пък Иванчо помислил че нарочно се е направил на ударен. Отишъл до леглото, навел и извикал: Не дишаш, а, не дишаш? А как само дишаше преди малко?

Обичайното дишане се състои от две фази – вдишване и издишване. Дишането ни е в постоянно движение, мисленето – също.

Непрекъснатата активност на ума е свързана и с непрекъсната активност на дишането. Те са като сиамски близнаци, като скачени съдове – промяната в едното, предизвиква промяна и в другото.

От друга страна, основното дишане в Йога е така наречената “квадратната” пранаяма. Дишане, състоящо се от четири фази: вдишване, задържане на въздуха, издишване, задържане без въздух. Вече говорихме за този специфичен начин на дишане. Но да разгледаме по-подробно този тип дишане и влиянието му върху поведението на ума.

Вдишване: Когато вдишваме, дробовете се изпълват с въздух, т. е. “дишането” ни се движи, а заедно с него и умът ни. Ритъма и скоростта се определят от психическото ни състояние. При стрес, напрежение, дишането е бързо и трескаво, при сън съвсем друго.

Задържане, СПИРАНЕ на ДИШАНЕТО. Спре ли дишането, спира и умът. Изключването не става изведнъж и непрекъснато. В началото то наподобява ефекта на ABS спирачките при автомобилите – много бързо и за много кратко време включва и изключва. След по-продължителна практика от порядъка на 6-8 месеца паузите на спиране на ума се увеличават, изключването става много по-осезаемо.

Издишване –при издишване движи се дишането, отново се движи и умът.

Задържане без въздух. Умът отново изключва, но за по-кратко време от задържане на дишането с въздух.

В началото трудно ще осъзнаеш спирането, изключването на ума, но за разлика от това, ЕФЕКТА се усеща веднага. Чувство на облекчение. И колкото по-продължително време го правиш, толкова повече го усещаш. Това може да го прави ВСЕКИ. Противопоказания няма. Само задържайте въздуха дотолкова, доколкото ви е приятно. За препоръчване е да го правите сред природата, но и тук можете да го усетите…

Разбира се, резултатите при един сериозно практикувщ йога са далеч над средното ниво, но аз съм тук не за да ви респектирам с постиженията на отделни хора, а да ви покажа, че това е общодостъпно за всеки. И не само, че е общодостъпно, но и че е основна, но неосъзната потребност на всеки човек.

При дишането “квадратна пранаяма” умът влиза в НОРМАЛЕН режим на работа. Включване и изключване се редуват. Колкото е по натоварен ума при включване, толкова по-дълъг период от изключване е необходим, за да се възстанови равновесието. Когато се практикува съзнателно по-дълго време и се получи изключване от порядъка на 30-40 минути, това е медитация. Тя е особено състояние на мозъка и която после увеличава ефективността на ума ви. Но не за медитация искам да ви говоря сега.

Да се върнем към пушенето. Съществуват много причини един младеж или девойка да пропушат: Най-често изтъкваните са подражание, несигурност в себе си, желание да изглеждаш по-голям и зрял, от притеснителност – не знаеш къде да си денеш ръцете в компания, защото всички около теб го правят и т. н.

ОСНОВНАТА, но и НЕОСЪЗНАТА причина за пушенето е в това, че с негова помощ човек несъзнателно изключва ума си. При краткотрайното задържане на дима се получава и краткотрайно изключване и успокояване, но това е за сметка на безмислено тровене.

Пушачите са йоги, но йоги с обратен знак! Ако един пушач в продължение на 20 минути само имитира пушене, т. е. задържа дъха си, сам ще усети кое го успокоява – цигарата или начина на дишане. Няма пушач, който поне веднъж в живота си да не е стигнал до идеята, че трябва да се откаже от пушенето. И ги спира. Но след време пак започва. А на въпроса “Защо?” най-честият отговор е: “Ядосах се за еди какво си и докато се усетя запалих отново”. Вярно е, но дали си задава въпроса за връзката между пушенето и ядосването, т. е между пушенето и стреса, напрежението? Очевидно не.

Отрицателните емоции претоварват “инсталацията” и умът ви има нужда да изключи поне за кратко. И на помощ идва отново старият навик. Всъщност помощта идва не от цигарите, а от задържането на дишането.

Робуването на талка наречените пороци трябва да бъде видяно в една нова светлина, от един нов ъгъл.

Първо: Пагубната зависимост от тях превръща ЧОВЕКА в РОБ Колкото и да е стряскаща тази констатация, всички претенции на пушачи, алкохолици, наркомани, че са “свободни хора”, са смешни и несериозни.

Роб ли си дори само на един навик, ти си просто роб. Без значение колко високо мнение имаш за себе си. Без значение колко и какви висши образования имаш. Щом си роб дори на едно нещо – ти си просто роб. Няма значение какво си мислиш за себе си и какви претенции имаш че си. Дали ще бъдеш роб на някой или на нещо – това е вече само подробност. Същественото е, че ти не си свободен човек.

В “белите” държави, пушачите ги броят за хора втора категория. А алкохолиците –изобщо не ги смятат за нормални хора.

Щокиращо е, но ако не можеш и един ден без алкохол или цигари… си просто жалък роб на жалки навици. Не ти управляваш живота си, а твоите навици те управляват. Ти си тяхна марионетка…

Ако човечеството има шанса да оцелее, след 100 или 200 години, ще гледа с недоумение на тъпата ни упоритост методично да се самоубиваме с цигари, алкохол или наркотици. Ще гледа може би със същото недоумение, с което ние гледаме към средновековната Инквизиция, изгорила и обесила хиляди хора буквално за глупости. Не, не съм прав. Недоумението им ще бъде още по-голямо, защото инквизицията е измъчвала други хора, а сега инквизицията е доброволна, тя е в самите хора.

Второ: Така заклеймяваните пороци – тютюнопоушене, алкохолизъм, наркомания, са всъщност средства, бебешки биберони за временно адаптиране или направо бягство от напреженнието! Бягство и страх от проблемите Начин, ако може да се скриеш от самия себе си. Не можеш! Обречен си да се влачиш със самия себе си до края на дните си.

Пороците не са нещо лошо. Те са просто едни глупави средства. Глупави, защото не ти решават проблемите, а ти създават допълнителни проблеми, които често стават по-големи от първите. Да, по-добре е да ти кажат, че си ПОРОЧЕН, отколкото, че си ГЛУПАК. Но това не променя нещата. Фактът си остава факт, както и да го тълкуваш. Един древен грък бе казал:

Човек не умира,
той се самоубива…

Основния извод:

Причината човек да пуши се корени в основната потребност да спира дъха си и с това да уравновесява ума си. Убеден съм, че това твърдение ще стане обект на сериозни атаки. Защо?

Истинското разбиране на този проблем и популяризирането на това разбиране ще окаже влияние върху консумацията на цигари в целия свят, т. е. върху печалбите на преизводителите. Изобщо не си правя илюзията, че това ще мине безнаказано. Палитрата от средства за задушаване на подобен род идеи варират от подкупване на специалисти от различни области, които да “докажат” несъстоятелността на този извод до груба физическа разправа. Милиардите долари, с които разполагат могат да им осигурят всичко. Финансовите интереси са над всичко! Те не се интересуват от това, че милиони пушачи умират от рак на белия дроб, те не се интересуват от такова “дребно” нещо като страданията на хората, защото всъщност

СТРАДАНИЯТА са ОСНОВЕН ПОМИНЪК на ТАЗИ ЦИВИЛИЗАЦИЯ.

Страданието, респективно насилието, защото страданието е насилие върху здравето на човека, както и на свой ред насилието предизвиква страдания. Ако човечеството осъзнае МАЩАБИТЕ на този факт и промени отношението и поведението си, това ще доведе до рухване на наи-големите търговски империи, производители на насилия и страдания.

Какво представляват в същността си?:

Военнопромишлените комплекси бълващи умопомрачителни видове и количества оръжие? Средства за отбрана? Средства за нападение? Както и да бъдат формулирани в крайна сметка оръжията се създават, за да причиняват страдания, насилия и смърт.

Тютюневата промишленост. Милиони умират всяка година, стотици милони биват тровени от никотиновата воня, но печалбите се измерват в милиарди долари или евро.

Алкохолната промишленост– Безброй битови разпри, убито детство, автомобилни и други злополуки, десетки болести причинени от алкохола, но печалбите са толкова огромни, че живота на сто, двеста хиляди или милион хора не струва нищо.

Хазартната промишленост – Всякакви лотарии, бинго, тотоигри и безбройните телевизионни игри – всички те обещават и на млади и на стари да станат богати само с едно щракване на пръсти или най-много с едно телефонно обаждане – развращават и разяждат като раково образование, както ценностната система, така и живота на милиони хора

Хранително-вкусовата промишленост, превърнала се в преобладаващата си част в гастрономическа перверзия, довела до тотално извращаване естествената потребност на глада в принудителната хватка на апетита. Внушени желания. Лъскави опаковки. Химически обработени храни, изкуствени оцветители, изкуствени аромати, химия - повишаваща желанието да се консумира още и още.. И като резултати - проблеми със здравето, а това води до лекарства, лекари и… много пари. За лечение. Който може да си го позволи – добре, който не може – лека му пръст.

Фармацефтична промишленост - в по-голямата си част продуктите и не лекуват, а създават фармакологично зависими хора. На моменти границата и с наркопроизводството почти се размива, а за неговото въздействие и резултати не са необходими никакви думи. Тук само маркирах най-големите индустрии в нашата цивилизация. За същността и резултатите на всяка една от тях има написани десетки книги. ОСЪЗНАВАНЕТО на реалното им въздействие в глобален мащаб ще доведе до съответна икономическа криза, а в случай, че човечеството не намери друг изход, това ще доведе и до рухване на тази цивилизация.

От една страна:

Насилието е основен поминък на тази цивилизация, от друга

идеята за АХИМСА, за тотално ненасилие е опасно за същата тази цивилизация.

АХИМСА Е ЗАПЛАХА ЗА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА, НО И ЕДИНСТВЕНАТА Й ВЪЗМОЖНОСТ ДА ОЦЕЛЕЕ!

След малка пауза ще продължим.

Връщаме се отново на насилията върху физическото тяло. Към тях спадат ПРЕУМОРАТА и… МЪРЗЕЛА. Между тях има много интересна диалектическа връзка. Хроничната преумора е насилие върху тялото. Тя настъпва в резултат на невъзможността на тялото да се възстанови и ако това продължи прекалено дълго, идва един момент, в който човек не желае да прави нищо докато не си почине достатъчно. Времето на възстановяване е различно за всеки. В някой случай това може да прерасне в нежелание за каквото и да е действие, т. е. в мързел. Да, можем да формулираме мързела като отказ от всякаква дейност. Но, ако това продължи, на свой ред мързела се превръща отново в насилие. Човекът е продукт на ритмичната Природа, необходимо му е труд и почивка, установяването само в едното води до насилие над собствената му природа.

НЕПРАВИЛНИТЕ ФИЗИЧЕСКИ ПОЗИ от ранна детска възраст, а и по-късно са също насилие над физическото тяло. Изкривяването на гръбначния стълб съвсем не е безобидно. Притискането на различни нерви, излизащи от гръбначния мозък, водят до смущения в дишане, храносмилане, отделяне. Действа и подтискащо на самочувствието. Независимо какво ще засегне изкривеният гръбначен стълб в крайна сметка се засяга производството и трафика на енергия. Всичко, което правим от мисленето до тежък физически труд е въпрос на ЕНЕРГИЯ. За всяка дейност ние имаме нужда от енергия. Как и за какво ще я използваме е друг въпрос, но преди да правим каквото и да било трябва да разполагаме с енергия. Без физическа енергия, не можеш да водиш дори и духовен живот. Нещо повече - за да водиш духовен живот ти трябва най-много енергия. Да достигнеш до духовността, трябва да имаш достатъчно енергия за предните нива. И дори да ти остане от нея. Тя е като водата във жилищен блок - докато не дойде на по-долните етажи, не може да стигне до последния. Дотогава има само въздух под налягане. Такава е и “духовността” на някои хора. Зад маската на духовността крият липсата си на енергия. Или мързела си. А понякога и двете.

БОЛЕСТИТЕ са също насилие, но много често то засяга не само физическото, но емоционалното и интелектуалното тяло.

Второто тяло на човека е ЕМОЦИОНАЛНОТО. Наричано още ефирно или етерно. Всички отрицателни емоции – страх, лъжи, завист, злоба, егоизъм и др. са форми на насилие върху него. Гледането на филми с насилия - а то почти няма такива без кръв и убийства. Четене и гледане на вестници и телевизия с разкъсани трупове и други ужасни кадри отравят, особено младия човек. Би могло да се възрази, че животът не е розов сериал. Така е. Но когато тенденциозно очите и ушите се атакуват с насилие, това започва да се приема за НОРМА. А това вече е патология.

Когато детето е постоянен свидетел или обект на насилие в семейството, когато става жертва на насилие на улицата или в училище, в него се налага извода: Да, това е живота! И той няма алтернатива!

Ние живеем в океан от насилия!

Резултатът от това е видим за всички. Всеки е или обект или източник на насилия. А най-често и двете. Човечеството се върти в омагьосан кръг на жертви и престъпници и не може да го разкъса. Един кръг, който вече придобива формата на въже, увито около шията на цялото общество.

Насилия в третото, ИНТЕЛЕКТУАЛНОТО тяло.

То включва интелекта, способността за мислене, различаване, сравняване, измерване и категоризиране на предмети и явления. А също и способността за анализ и синтез. Резултат е от образование, култура, възпитание и личен опит.

Кое са насилията върху интелектуалното тяло?

Огромна част от информационния поток – радио-телевизионни предавания, и най-вече рекламите - са скрити или явни форми на насилия върху личността, целящи не толкова с да го информират, колкото да го манипулират с една основна цел – на всяка цена всеки човек да бъде превърнат в техен потребител. За тях ти не си човек, ти си просто потребител. Хората не са олигофрени за да им повтарят една и съща реклама по сто пъти на ден. Всъщност девиза на един от най-голямото гуру на рекламистите– Проктар –гласи: Не смятайте хората за глупаци, но не забравяйте, че те са точно такива”.

Като противоотрова преди години гениалния Радой Ралин писа:

Душата на търговията е рекламата,
а душата на рекламата - измамата

Фашизма на рекламата е по-отвратителен от фашизма на Хитлер и Сталин взети заедно. Зародила се в главата на американеца Албърт Ласкър през 1899 година с цел да разсмива клиентите, рекламата отдавна вече не е смешно явление. Тя не е вече смешна, тя е страшна. Тя подменя основните човешки стойности с измислени вещи. Внушеното желание да притежаваш кола е далеч по-силно от желанието да живееш честно. За нея честността, приятелството, любовта са анахронизъм. Те дори не влизат в нейното полезрение.

Почти всички реклами експлоатират сексуалността, внушават сексуалност на всеки втори кадър. Най-важно е тя да те накара да си купиш последния модел кола, камера, GSM. Всичко друго е на заден план. Оборотът и печалбата са много по-важни от разплаканите очи на едно дете.

В историята си човечеството е имало много периоди на падения и възходи, но никога то не е деградирало до степен – една ВЕЩ да бъде по-значима от един човек.

Преди време един английски философ бе казал: “Овцете изядоха хората”. Сега е още по-страшно, защото вещите изядоха хората, изядоха човещината…

Homo erectus вместо в Homo sapiens се превърна в Homo consumatorikus!

В крайна сметка той ще изяде самия себе си!

РЕЛИГИОЗНАТА, ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА и РЕКЛАМНАТА ПРОМИШЛЕНОСТИ във всички си видове и разцветки продават стоките си според основният си принцип:

НЕЩО срещу НИЩО

т. е. “Парите от вас – илюзиите от нас”

Или казано по-грубо, принципа им е: “Едните зяпат – други лапат!”

Четвъртото тяло: На МЕНТАЛНОТО (психотронично) тяло са присъщи необикновени преживявания.

Хипноза, телепатия, ясновидство са потенциалните възможности на четвъртото тяло. Общуването един човек с друг без значение на време и пространство, способността да се четат мисли на други хора и да им се внушават други мисли. Без каквато и да е друга помощ можеш да посееш семето на определена мисъл, а оттам и на действие в нечия глава!

Четвъртото тяло притежава огромни възможности, обикновенно ние не го развиваме, защото това е тясно свързано както с огромен риск за самите нас, така и възможността за злоупотреба върху друг човек, което съвсем не означава, че върху човечеството не се прилагат насилия и от този вид. По данни на Европейската асоциация по психотроника към 1982 година по света има над 260 засекретени лаборатории по психотроника под юрисдикцията на военните. Повече от половината се намират в бившия вече Съветски Съюз. Официално всяка държава отхвърля наличието на такива лаборатории, но реално хиляди учени правят опити в тази посока.

През 1971 г. в пресата се промъкнаха сведения за мистериозен проект на Англия - “Спирит” (дух). Целта на този проект е да се разберат механизмите на спонтанното внушение от разстояние. Да бъдат овладени тези механизми и да се направят вече не спонтанни, а контролирани опити за внушения от разстояние. Следващият етап предвиждал с помощта на огромни генератори да се облъчва с определено внушение даден населен район. Например 1 до 3 следобяд масово да купуват Кока-кола. И да отчитат коефициента на активност. Звучи като фантастика, нали! Военните не са хора, които се задоволяват само с фантастични идеи, те държат и да ги материализират. И рано или късно постигнат целта си. Защото най-могъщото оръжие е да завладееш ума не само на отделен човек, а на всички хора. Тогава твоята мисъл те я възприемат като тяхна лична мотивация и й се подчиняват. Няма бомби, няма кръв. Безболезнено превръщат хората в роботи. Ако искат могат да ги накарат и да се самоубият. Твоята воля става тяхна воля..Техният избор е всъщност твоето предварително решение. Ужасяващо брилянтно. Пълен контрол над умовете……

И естествено всичко това се опровергава и отхвърля. От всички страни.

Но през 1986 година в Ню Йорк таймс е описан случай. В Ню Йорк, един от огромните супермаркети ежедневно отчитал загуби от открадната и изядена храна от клиенти, които оставяли маркираните опаковки в супера и излизали “чисти” през касите. Зорките очи на персонала и камерите за наблюдение не можели да засекат всички, които си хапвали “на крак”. Единият от собствениците, Джу Хемън, имал приятел инженер с много “откачено”, евристично мислене и се обърнал за съвет и помощ към него. След месец отговора на проблема бил готов. Върху метален диск от свръхтвърда сплав било записано “Аз съм честен. Аз не крада!” Устройството било включено към радиоуредбата на супермаркета, по която се разнасяла музика. Дискът се въртял с висока скорост и думите не се улавяли в съзнанието, но се възприемали подсъзнателно от мозъка. Още първия месец резултатите били поразителни, кражбите спаднали драстично. Малкият процент, който останал се дължал най-вероятно на крадци не владеещи английски език.

На втория месец резултатите се запазили, на третия също.

Преди да съобщят в пресата за новото изобретение, авторът решил да патентова откритието си.

Няколко часа по-късно след като внесъл документацията в патентната служба, бил арестуван от агенти на Националната сигурност. Всички документи били конфискувани. Под клетва и заплаха от затвор подписал декларация да не оглася пред никого откритието си, нито да го възпроизвежда и прилага където и да е.

Но духът от бутилката е бил вече пуснат.

Не е известно дали вторият случай е свързан с първия, но няколко години по-късно във западноевропейска държава, по време на президентските избори, към края на изборния ден кандидатът на комунистическата партия който вече водел в резултата, най-неочаквано и необяснимо за всички се отказва от надпреварата. Умишлено се въздържам да посоча страната и името на кандидата, но ако се разровите в пресата от онова време, ще се сетите за кого става дума. Жокер: По това време в малко западноевропейски страни комунистическите партии бяха толкова силни, че да се явяват и на президентски избори. Причината за отказа на кандидата се оказа сериозен гаф. В няколко района на столицата – от ранна сутрин до късен следобед, с нищожни изключения, са пускани бюлетини само за комунистическата партия. Възможността за подмяна и фалшификация била изключена. Последвал бърз съвет на опозицията и светкавична реакция на съответните служби които разбулват мистерията.

Със специална техника в районите било засечено излъчване от предаватели подобно на тези в американския супермаркет, само че много по-мощни и с други послания. Те, “другарите”, не апелирали направо “гласувайте за кандидата на комунистическата партия”, а се спрели на още по-изтънчен похват. Макар и подсъзнателно, внушението да не бъде директно, а индиректно, защото макар и неосъзнато, директното внушение може да срещне съпротива. Техните послания били насочени към другите двама най-сериозни опоненти. За единия гласяло: “Г-н еди кой си е корумпиран”, а за другия – “морално разложен и комарджия”. Не е трудно да се досетите какъв е бил внушения избор когато остава само един “чист” в кавички кандидат. Станциите били засечени и спрени, а комунистите се измъкнаха тихо по терлици като преждевременно техният кандидат се отказа от надпреварата…

Възможността за насилие съществува до четвъртото тяло, по-нагоре това вече е невъзможно.

Следващите нива не са предмет на нашата тема и само ще ги спомена.

Петото тяло е духовното. То е изпълнено с велико значение. Духовността не е нещо, с което се раждаш. Духовността трябва да се развие.

В петото тяло се разбиват всички ваши ОТЪЖДЕСТВЯВАНИЯ. Тогава за първи път ставате абсолютно спокойни и пусти по ваше желание. В това тяло за първи път можете реално да използвате собствената сила на мисълта. Правилно е да се каже, че до петото тяло мислите ви използват, а след петото тяло вие използвате мислите си. Преди това е неправилно да се казва “Аз мисля”. На петото ниво вие разбирате, че вашите мисли съвсем не са ваши – мислите на околните хора също проникват във вашия ум, но вие не осъзнавате, че тези мисли могат да принадлежат на някой друг.

Мисленето, зародило се на нивото на петото тяло, може да се нарече мъдрост, просветление или разбиране.

На това ниво се проявява собствената интуиция, собственото разбиране. Вие достигате своята същност– ставате самите себе си. Достигате истинското си Аз.

Шестото, космическо тяло е космическата реалност на нашата същност. В нея няма насилие, няма мисли. Има само знание. При него “Аз”-ът изчезва и ти се превръщаш в едно с ВСИЧКО.

В седмото НИРВАНИЧНО тяло не съществува дори и знание, защото няма знаещ, няма и познаваемо. Седмото ниво излиза извън пределите на всякакво знание и познание. На езика на съвременната физика това е последното ниво, нивото на Субстанцията, светът в най-широкия смисъл на думата: единство на свобода и закон, на необходимост и случайност, на определеност и неопределеност, на БИТИЕ и НЕБИТИЕ. Всичко, което е било, е, и ще бъде е продукт на Субстанцията

Всичко е ЕДНО, всичко е СУБСТАНЦИЯ!

Вникването в Насилието като сложен феномен, касае не само живота на отделния човек. Това засяга запазването на живота на цялото човечество.

Вече стана на дума, че ОСНОВЕН ПОМИНЪК на тази цивилизация са страданията и насилията – физически и психически. Най-могъщите индустрии съществуват благодарение на тях - те са източник на насилия в мегапромишлено количество.

Някои от тях –фармацевтичната и хранително-вкусовата са относителни производители на насилие– защото заедно с полезното производство причиняват и много вреди. Така или иначе, взети заедно, те са мнозинство. От друга страна много малка част от човечеството се опитва да се противопостави на мегапроизводството на страдания.

На едно от първите места са лекарите. По-точно, би трябвало. За съжаление между тях има такива, които гледат на пациентите си като на клиенти и ги лекуват на “парче”, за да си осигурят повече пари. За тях страданието има стойност дотолкова доколкото може да бъде осребрено.

За съжаление, дори и тези, които всеотдайно се стремят да помагат на другите, са с ограничени възможности. Ограничени не само от обществото и образованието, но и от тях самите.

Истинското освобождаване е тотално –

то е освобождаване преди всичко от собственият ти ум,

който е най-големия производител на насилие

Насилието е промишлен отпадък на ума.

В промишлено количество!

Остават малцина духовни учители, които по един или друг начин са се опитвали, а понякога са и успявали да помогнат на някого…

Да, картината не е много оптимистична! А и никога не съм твърдял че Е!

Осъзнавайки тази реалност рано или късно всеки се изправя пред съдбоносен кръстопът да направи своя избор: ДА БЪДЕ ПРОВОДНИК НА НАСИЛИЕТО или ПРОВОДНИК на ОСЪЗНАВАНЕТО и ОСВОБОЖДАВАНЕТО от НАСИЛИЕ.

А тези, които остават в страни от този избор и таят надежда, че са “на завет” и ще им се размине, просто рано или късно се превръщат в инертно тесто, което става пасивна жертва на насилието и така само наливат още вода в неговата мелница.

ВЪПРОС:

Как ще тълкувате втората черта от етичните принципи на Йога – САТИЯ:

“Сатия – означава истинност, правдивост, честност, искреност. Практикуващият йога трябва да отстоява истината, да не допуска лъжа, лицемерие и заблуждение. Взаимоотношенията с хората трябва да бъдат искрени и честни. Негов принцип е да изпълнява безусловно поетите обещания и задължения. Правдивостта се отнася не само за думите и делата, а преди всичко за мислите.”

Всичко това звучи прекрасно. Но това са само пожелания. Нима по-слаби са и десетте божи заповеди! И какво от това? Могат ли принципи или закони да променят човека?

Да, законите или принципите под страх от наказание могат да те накарат да се държиш ДОБРЕ, но не могат да те направят ДОБЪР!

Могат да те убедят да изповядаш истината, но не могат да те направят ИСТИНЕН!. Не и докато в теб има насилие, което те деформира. Всичко, за което става дума е осъзнатост и естественост. Да си естествен, значи да си свободен от насилие. Има ли в теб насилие значи си неестествен и тогава понятия като честност, правдивост и пр. се превръщат в кухи фрази. Липсва ли естественост, взаимоотношенията с другите не могат да бъдат искрени и честни, а опиташ ли да ги изобразиш като “искрени и честни” без да си естествен, вместо усмивка се получава гримаса, а ти отново попадаш в капана на самонасилието. Затова когато човек постигне Ахимса, става ЕСТЕСТВЕН и ИСТИНЕН. Не е необходимо дори някой да ти говори за истинност. В библията е казано “Не лъжи!” И какво промени тази Божа заповед? Нима християните са престанали да лъжат, дори от страх пред техния Бог? Нищо подобно! Те дори изопачиха думите на Исус и превърнаха тази религия в една от най-грандиозните лъжи. Та какво общо има религията с Христос. Хитреците са се възползвали от една светла личност, която възпламенила сърцата на хората. И след неговата смърт веднага разпъват търговските си сергии. Това, което правят не е просто лъжа, това е отвратителен цинизъм, облечен в одеждите на религиозността. Представете си, че застанат един до друг Папата и Исус. Какво общо имат!?

Това което е така нареченото християнство е абсолютен фарс. Пародия на вярата. Супербизнес маскиран като вяра… Пълчища от търтей, представящи се за посредници на Бога… И след като Бог е навсякъде и във всичко – кому са нужни тези джамбази на вярата?

И защо Ватикана е забранила да се чете и е запечатала евангелието на Тома с девет печата. А той е единствения човек който е бил ЛИЧНО с Христос? Той е пиел направо от извора. Единствения който е слушал Исус със собствените си уши, а не е препредавал тълкуванията на други. Той е бил жив свидетел на думите и на живота на Исус. Защо папата го е засекретил? Защо? Защото при всяко престъпление свидетелите са излишни. А изопачаването на смисъла на думите на Иисус Христос, е едно от най-грандиозните престъпления.

Аз не знам дали Христос ще се върне, но ако го направи едва ли ще познае тези, които говорят от негово име. Но ТЕ, които проповядат, че един ден Иисус ще се върне, за да спаси душите на праведните, знаят много добре, че ТОЙ няма да се върне! Ако не бяха толкова сигурни, не биха имали куража да превърнат религията в карикатура!

Преди няколко години двата синода в България се хванаха за гушите. Гуши, които пътем казано, съвсем не бяха тънки. Ябълката на раздора се оказа не това, кой синод е легитимен и кой – не, а кой да вземе фабриката за леене на свещи. Миряните бяха изненадани от яростната им борбата за свещоливницата. Объркани от яростта на тези, които до вчера проповядоха благост и смирение…

После се разбра, че след производството на оръжие, наркотици, проституция - леенето на свещи е на четвърто място по печалба Ниска себестойност на материалите, ниски разходи за производство и висока печалба. Освен това държавата не взима и един лев данък. Как при тази далавера да не си скубят брадите и да не размахват пистолети?

Да, а не много отдавна в друг “духовен” спор двама божии служители буквално убиха свой събрат като скачали с крака върху гърдите и корема му… докато издъхне!…

Нито религия, нито закон не могат да накарат някого да бъде човечен, ако той не е осъзнат и не го иска. Религията или закона могат да те принудят да се държиш добре, но никоя религия или закон не могат да те направят добър!

Никакъв морал – християнски, комунистически или на Йога, не е в състояние да промени истински човек, ако липсва реално разбиране на проблема за истината и лъжата.

Всъщност истинският морал не е нито християнски, нито комунистически, нито йогийски или нечий друг – съществува човешки морал, а той е конкретизация на космическия морал. В космически план лъжата, лицемерието, фалша от една страна и любовта и състраданието от друга е

невъзможно да бъдат скрити или имитирани.

В биополето на всеки човек се виждат РЕАЛНИТЕ качества, мисли, чувства. Биополето е материалния носител на реалния ни морал. Истинският ни морал е реален физически фактор. Ние сме отговорни за нашето биополе, неговото качество влияе върху всеки и върху всичко в Космоса.

Преди да продължим да говорим повече за биополето ще разгледаме така наречения във физиката йерархично-дифузен модел. Той има отношение не само към понятието сатия и всички останали елементи на Йога. Той има отношение към разбирането на човека и света като цяло!

Това което виждате е конус разделен на етажи. В тази фигура непрекъснатите линии означават различни етажи от материята, а пунктираните - наличието на неизвестен брой междинни етажи. Върхът е последното ниво на организацията на дадения обект.

1, 2, 3… n-2, n-1 означават последователните етажи. Нулата -“0”, най-долу е е Субстанцията. Всеки етаж има свои специфични тела, енергии, сили, взаимодействия, закони, мащаби и време и пространство, скорости, честоти и др. Между, и в етажите има множество разлики, но и множество изоморфизми (подобия, съответствия). Общата закономерност която трябва да се отбележи е следната:

Все по-долните етажи имат все по-финна структура,

по-големи честоти и скорости, по-полева природа

и все по-слаби пространствено-времеви ограничения.

1

2

3

4

0

Моделът на конуса обхваща ПЪЛНАТА СТРУКТУРА на кой да е обект от Вселената - човек, дърво, планета… Много важно свойство на пълната структура е следното: Във всеки по-долен етаж се проявяват все по-пълно и силно ПОЛЕВИТЕ свойства на материята. Етажите от атомите надолу вече не са ограничени от геометричните граници на атомно-молекулната структура! Чрез все по-ниските си етажи, обектът взаимодейства с все по-голямо пространство около себе си. Така реално той се РАЗШИРЯВА и чрез това става част от все по-голяма система. На нулево равнище, на равнището на субстанцията обектът е “запълнил” целия свят. На това ниво понятията “част” и “цяло” се обезмислят, защото всичко е едно цяло От това се налага следния парадоксален извод, че:

Колкото повече навлизаме в обекта –

толкова повече излизаме навън!

Онова, което разкриваме все по-навътре в обекта все повече се определя, от онова, което е “по-далеч” от обекта. Това е начина, по който се реализира целостта и неделимостта на всеки обект и на целия свят. Важното е да се разбере, че този модел е модел на всеки обект, на ВСЯКО НЕЩО в света и на самия свят като единно цяло.

Този модел има силата на философска обобщеност - той не познава изключения!!!

И така, каква е общата характеристика на биополето?

Всички живи същества имат две големи компоненти в структурата си: ВЕЩЕСТВЕНА - атоми, молекули, клетки, тъкани и органи и ПОЛЕВА - елементарни частици, субелементарни частици и свързаните с тях полета. Биополето от своя страна има две групи части: с позната физическа природа и с такава, която е още непозната. Биополето носи информация за ВСИЧКО, което става във и с човека - физиката, психиката, мисленето, съзнанието. Това обезмисля всяка ЛЪЖА, защото ние сме като радиостанции, които предават една и съща информация, но по много канали и ако излъжем - а това става с думи или действия, то по останалите канали си тече ИСТИНСКАТА информация и противоречията рано или късно се засичат от другия човек или от другите хора въобще.

Неврофизиолозите са установили, че при лъжа се създават две силни доминантни на възбуда - едната от истината, която човек знае, другата от лъжата, която казва на другите. Усилията да се погасят взаимно водят до големи вътрешно енергийни напрежения, загуби и разстройства на възбудно-задържаните процеси в мозъчната кора, а от там дават отражение и върху здравето.

Така, че когато ЛЪЖЕШ не е необходино Бог или другите да те наказват някога в бъдеще време, ти се наказваш сам. Тук и сега. И не можеш да се скриеш никъде!

Биополето е непосредствен материален носител на психиката, на ума и на СЪЗНАНИЕТО - и всичко, което следва от това. То излиза извън границите на тялото. Съзнанието може да се разпространява до безкрайност и да си взаимодейства със съответните полета и биополета в целия Космос. Това се осъществява на базата на РЕЗОНАНСА. Резонансът е основна форма на взаимодействие. Казано иначе, две системи могат да влязят във връзка само, ако са настроени на една и съща честота. Като пример: За да слушате радио”Хоризонт” трябва да настроите вашия радиоприемник на честотата на “Хоризонт”. Другите радиостанции също излъчват, но вие влизате във връзка само с радио “Хоризонт”, защото сте една и съща резонансна честота.

Биополето изпълнява комуникативни функции - в човека и между него и средата. То има и защитни функции - спрямо другите полета и биополета.

Чрез биополето хората си взаимодействат помежду си непрекъснато и образуват единното биополе на човечеството. Чрез него, ние хората, сме много по-тясно свързани, отколкото чрез външно видимите си взаимодействия.

За да разберем структурата на биополето, необходимо е да помним, че материята има етажна структура. Биополето обхваща “етажите” от елементарните частици надолу до СУБСТАНЦИЯТА, която е на “дъното”.

Със слизането надолу корпоскулярните свойства на материята намаляват, а вълновите нарастват, честотите също растат, скоростите на разпостранение нарастват до безкрайност (вече е преодоляна догмата, че най-голяма е граничната скорост на светлината във вакуум). Изобщо пространството и времето стават все по-относителни. На ниво субстанция, престават да работят понятията - пространство, време, разстояние, скорост - а това са твърде необичайни за нашето мислене и опит неща. На равнище субстанция всеки обект, в това число и човека, включва в себе си целия свят, търпи неговите въздействия и му въздейства обратно!!!

Всяка наша постъпка, мисъл, чувство се материализират в съответните структури на нашето биополе. А чрез биополето което напуска тялото ни, то достига полетата и биополетата на обектите и хората, за които се отнася, като им въздейства според своя характер.

Проблемът за човешкия морал, е проблем на нашите отговорности. Отговорности, породени от реалните ни взаимодействия с цялото Битие.

Чрез биополето си човекът е ОТВОРЕНА и ОТГОВОРНА система неделима от целия свят.

ВЪПРОС: 3. Астея - Означава да не се посяга на чуждото, да не се краде. Присвояването на чуждото е несъвместимо с морала на йогите

След всичко, казано за биополето, ако човек го е прозрял, е повече от ясно, че е напълно безмислено не само да лъже, но и да краде, защото това е преди всичко НАСИЛИЕ първо върху нас самите и едва подир това и върху другите. Ако ти постигнеш Ахимса, няма да лъжеш или крадеш, защото вече си осъзнал, че това е форма на насилие. Ахимса е пробния камък, който разделя правилното от неправилно мислене и действие.

Освен това, независимо в каква среда и къде се ражда, всеки човек се ражда с усета за добро и зло, за правилно и неправилно. Колкото и да се различават хората по възпитание, образование или липса на такива, дълбоко в себе си всеки носи усета си за добро и зло. Защо иначе и най-закоравелият престъпник гледа да скрие престъплението си? Страх от наказание? Но откъде идва този страх? - От съзнанието, че е направил нещо лошо. Иначе не би се чувствал виновен и не би се страхувал да го хванат. Каквато и да е мотивацията за едно престъпление, всеки който го извършва има съзнание за това, което е сторил - ДОБРО или ЛОШО е! И ако е добро, защо да се крие?

Мярката е във всеки от нас! И от нас зависи дали ще се вслушаме в гласа на насилието, или в този на Ахимса! Изборът е наш! Отговорността - също!

ВЪПРОС: 4. Брахмачария-“Това е самодисциплина на половата дейност, въздържане от полова злоупотреба. Нравствените норми за регулиране на половата дейност се ръководят от една страна от ахимса и сатия, от друга зависят от правото и морала на обществено моногамните отношения. Този принцип поставя половите отношения на високо нравствено ниво. Човек трябва да избере един другар за цял живот и да му остане верен при всички обстоятелства

По въпросите за брахмачария има много различни становища, но основното е мъжът да има само една жена и жената - само един мъж. Брахмачария не е фанатично и насилствено подтискане на половата активност, както някой тълкуват този принцип, а предполага въздържане от полово разточителство. Половата дейност трябва да е свързана с естествено възникналата по хормонален тип биологична потребност.”

Какво да ви кажа за това което току що ми прочетохте?

Въпреки общо взето правилното преписване от други източници, определението е помпозно, пълно с противоречия и в крайна сметка лишено от дълбок смисъл. Прилича на фрагмент от партиен доклад от недалечнато ни минало.

Ами ако този “другар, които е избран за цял живот” през 2-3 вечери пребива жена си било от ревност, било от проклетия или просто така. Или е алкохолик? Или пък е комарджия, проиграл на комар всичко, дори и покъщината? Жена му пак ли трябва да му остане вярна при всички обстоятелства? Що за садо-мазохизъм е това? Морала ли трябва да служи на хората или хората да му служат?

Първото противоречие:

Как може брахмачария да се определя хем от Ахимса и сатия, от ненасилието и истината, хем от правото, т. е. законите и морала на обществото?

Ако е до закони, то човечеството се е наслушало на закони от десетте божи заповеди до най-прясно изкованите. И какво от това? С какво РЕАЛНО те са променили човека? Това, че от страх някой не ги нарушават още не значи, че хората са се променили. Да, законът ти забранява да крадеш или убиваш. И ако те хванат, те наказвват. Така и трябва да бъде. Но как ще приложиш закони в една толкова деликатна сфера като любовта и секса между двама души? И възможно ли е изобщо такова нещо? А също така, ако има истинска любов - има ли нужда законът и моралът да я управляват? Въпроси, въпроси… Ако съществува истинска любов между мъж и жена, то принципът на Ахимса е налице. Няма нужда от това да се прилага и този на сатия - ако обичаш, ти не би могъл да лъжеш другия, а ако го лъжеш, значи не го обичаш. Сама по себе си любовта е достатъчна, тя няма нужда от патерици като закони и морал, а ако има значи не е любов, значи мъжът или жената са си въобразили, че обичат другия.

Когато двама се обичат и решат да се оженят, те обикновено сключват брак, за да “живеят заедно докато смъртта ги раздели” и т. н. Познато, нали? И коя е тази институция, която може да им гарантира, че любовта им ще трае цял живот? Искам да се изразя много ясно. Не съм против сключването на брак, въпреки че днес става все по-популярно да се събират и създават деца без да се разписват в гражданското. Става дума не да се подхвърлят пожелателни помпозни фрази, а да разберем в крайна сметка при какви условия реално се осъществява БРАХМАЧАРИЯ.

Брахмачария означава не само въздържане от полова злоупотреба, тя по принцип означава въздържане от всякакви злоупотреби, но за да не се разсейваме, сега се насочваме само към интимната сфера между двама души, защото съгласете се, че за това са необходими двама. Е, има и един фолкпевец, който толкова се харесва, че ако имало начин щял да се ожени за себе си. Но това са патологии, те не ни интересуват. Опитваме се да разберем нещо по-друго: Възможно ли е човек да си “избере един другар за цял живот и да му остане верен при всички обстоятелства”? Необходимо ли е? И ако го направи на всяка цена, каква цена ще плати за това?

Да си представим свенливи младеж и девойка. След едногодишна дружба се разписват в гражданското. Отначало цветя и рози - писе, маце, гълъбче, цветя, ръце в ръце, очи в очи, но минават година- две, появява се детето, започват грижите, безсънните нощи. Постепенно разстоянието между двамата почва да се увеличава. Бащата все по-често закъснява от работа. Дъх на алкохол. Мирис на чужд парфюм. Скандали. Първият шамар, последван от още скандали и още шамари. Да, почти като в третокласен сценарий за филм. За съжаление сценарий, който в различни варианти се разиграва в много домове. Без зрители. Но пред свидетели - детето или вече децата. И кой от тях си дава сметка за потрошената им психика?

Следва временно помиряване на двете страни, зариване на томахавката на войната, вричане, че това е за последно - чашката, изневярата, хазарта, че от утре ще стана друг човек и естествено пълното помиряване става в леглото. Пък и “съпружеските задължения” (каква грозна дума) трябва да се изпълняват и от двете страни. И ето ти го - бракът в действие!

Бракът като институция! Бракът като форма на узаконена проституция!

Тя го прави, за да го задържи, той го прави, за да й покаже, че се е завърнал завинаги при нея до… следващия скандал. И старата лента се повтаря досадно тъпо отново и отново…

Проституцията като явление е много по-разпространена от видимото: Примерната съпруга, която вече не обича мъжа си, независимо по какви причини, но прави секс с него си е форма на проституция, а не както обикновено се казва

“изпълнение на съпружеските задължения”. Същото важи и за съпруга. И това е много по-съществено от това “да се въздържаш от полова злоупотреба”. И какво точно значи полова злоупотреба? Коя е мярката?

Ако двама души се обичат и искат и се любят всеки ден, това злоупотреба ли е? Ако друга двойка не могат вече да се понасят, но след алкохолен запой го правят по веднъж в месеца - те брахмачари ли са?

Без любов, сексът се превръща в нещо грозно и самоцелно, дори да е веднъж в годината.

И мярката не е в главата или между краката - мярката е в сърцето.

Брахмачария, разбрана неправилно се превръща в НАСИЛИЕ. Обичаш ли истински ти естествено се ограничаваш само с човека когото обичаш, но в никакъв случай това не го приемаш като ограничение. Това е просто твоя естествен избор. Другото е НАСИЛИЕ, каквито и оценки да ти дава обществото.

Сексуалната енергия е най-мощната и първична енергия. В буквален смисъл, тя е причината за появата ни на този свят. Тя може да бъде подтискана, но не и обуздана. И всяко продължително подтискане, рано или късно избива в извращения.

Ще ви разкажа една тъжна история, която за съжаление е и съвсем истинска.

Преди много години имах познат, който считаше, че практикува Йога. На практика той дори не подлагаше на съмнение правилността на разбирането си за Йога. Беше ходил в Индия. Беше се срещал с известни учители по Йога. Един ден оповести, че от три години спазва пълна брахмачария - от три години не се е докосвал до жена си, в смисъл, че е прекратил всякакви сексуални контакти. Тогава беше на 45 години и въпреки, че го каза така, между другото, за нас прозвуча много респектиращо. Според тогавашните ми разбирания да овладееш сексуалната си енергия, беше едно от върховите постижения. Сега, като си мисля, след толкова години, не ми се струва чак толкова върхово, защото много съпрузи, които дори не са и чували за Йога, след тъй наречената “умора в брака” от скука, от безразличие или досада към другия изпадат в състояние на “брахмачария”. Те просто загубват интереса към другия. Когато любовта си отиде (ако изобщо е било любов) отива си и секса. Но така или иначе, това изобщо не е брахмачария.

И тогава, един ден, като гръм от ясно небе, проплакаха по телефона наши общи приятели. Бяха в шок. Оказа се, че господин “брахмачария” е… посегнал и опипвал осемнадесетгодишната им дъщеря. Повторният шок дойде два дни по-късно, когато по-малката дъщеря на 16 години признала, че още преди година, когато той дошъл в тях, тя била сама, и току що влязла в банята. Той влязъл при нея и започнал да я опипва, но после я досрамяло да каже… А и родителите им го приемаха като техен роден брат…

За съжаление това беше поредния пример, при това доста отвратителен, че с насилие над себе си и най-благородните намерения се превръщат в нещо много грозно.

“Пътят към ада е послан с добри намерения” - гласи една мъдрост.

Знам, че съществува риск някой да каже: “Аха, значи това са те, йогите.” Да, риск има, но поведението на този “брахмачария” няма нищо общо с духа на Йога. Рано или късно всяка имитация се саморазобличава.

Родителите на двете момичета, които дотогава практикуваха Йога и просто го боготворяха, изгориха всичките си книги по Йога и обърнаха гръб на всичко, защото човекът, който ги нарани, за тях бе олицетворение не само на Йога, а и на Учителя!

Сега, след толкова години си мисля, че ако този човек, нямаше такова голямо его, ако не беше се взел толкова на сериозно, че е “израстнал духовно”, ако имаше не дори истинско разбиране за Йога като Учение, а само да беше наблюдавал собствената си природа, щеше да бъде напълно достатъчно да не се сгромоляса от пиедестала, на който той и другите го бяха качили. Ако не беше се вживял, ако не беше се ОТЪЖДЕСТВИЛ с образа на постигналия брахмачария, дори ако си беше позволил взаимна връзка с друга жена, едва ли щеше да бъде упрекнат толкова строго. Но той държеше да изглежда в очите на другите СЪВЪРШЕНИЯ. И се срина тотално. На неговата съвест ще тежат и тия, които се отказаха от Пътя заради неговата постъпка…

Брахмачария се превежда като “въздържане”, но смисълът не може да се предаде точно, защото смятаме ли, че се въздържаме от нещо, това означава волево усилие, значи, че една част от нас не го прави, но друга част го иска. Това е шизофренична ситуация. Истинското въздържание не се постига, то се случва. И ти изобщо нямаш чувството, че се въздържаш.

Да сравним брахмачария със слабостта към чашката. Ти се бориш против алкохола и си казваш: “Аз се въздържам да пия.” Една част от теб го иска, но другата не ти позволява. И това наричаш въздържание, но вътре в теб се води борба без победител.

Но, ако става дума не за алкохол, а за сярна киселина, можеш ли да твърдиш, че ти се пие, но ти героически “се въздържаш”? Не, нали? Ти просто нямаш отношение към нея - нито ти се пие, нито се въздържаш.

Истинското въздържание е липса на отношение към двойката противоположности - да пия или да не пия. Да изневеря ли или да не изневеря на любимата или любимия.

И проблемът е, че истинска брахмачария между двама се установява само когато и двамата се обичат истински. И тъй като това се случва много, много рядко, то и истинската брахмачария е изключително рядко явление.

Защо е така? Защото истинската любов е възможна само, ако мъжът и жената не само се харесват, но преди всичко са духовно израстнали. Защото.

Всички хора ПОРАСТВАТ, но малцина ИЗРАСТВАТ.

Порастването е биологичен факт - израстването е духовен феномен. То изисква години лични усилия за разширяване на съзнанието. То не е даденост като гените.

Като оставим настрана лекомислените и случайни сексуални връзки между мъжа и жената са възможни три нива на общуване.

Влюбването е първото ниво. Един афоризъм гласи:

“Мъжът и жената се:

запознават за три минути,

влюбват се след три часа,

обичат се три месеца,

женят се след три години

и тридесет години едвам се понасят.”

Влюбването е повърхностно. То е по-скоро резултат от харесване на физиката - глас, очи, тяло, лице, отколкото на нещо по-дълбоко, въпреки че те са убедени, че се касае за нещо много по-сериозно. Ако влюбеността издържи повече от няколко седмици или месеци, тя има всички шансове да прерастне в ЛЮБОВ. И когато това се случи между тях, те считат, че това е възможно най-високия връх. Но кой знае защо постепенно с годините отношенията се променят. По-умните казват: “Е, това е любовта - рано или късно и тя се износва.” Разочарованията от другия настъпват, защото всеки от тях е превърнал другия в екран, на който прожектира собствените си илюзии. Но рано или късно и най-дългият филм свършва. И започва борбата да напъхаш другия в калъпа на твоята илюзия за него. И твърдиш, че тя те е излъгала и се е представила за друг човек, а сега… На свой ред и тя твърди същото… Всеки се е вторачил и обвинява другия без да му мигне окото, без да му мине през ума, че дефектът е в неговите илюзии…

Една от многото причини за разриви е, че никой от двамата не полага грижи за духовното си развитие. Друг афоризъм изведен от Втория закон на термодинамиката гласи: “За да се разпадне един брак, не е необходимо да правиш нещо - достатъчно е нищо да не правиш.”

Под духовно развитие се разбира постоянно физическо, емоционално, интелектуално и духовно обогатяване. Това е безкраен ТВОРЧЕСКИ процес.

Ако човек не се развива той става скучен за самия себе си, а какво остава за другите?! И не става дума да се прави на шут или на интересен, а за реално обогатяване!

Какво става, ако единият от “партнъорите” (това е една много неподходяща дума, сякаш става дума за белот, а не за любов), та ако единият от тях е именно човек, тръгнал по Пътя на Духа, а другият се тътри в коловоза на битовите ценности, какво се получава? Отначало на втория ще му бъде интересно, но след време, ако не му “светне” отвътре, ако искрата от другия не го подпали, ще се появи досада от различията с другия. И рано или късно - разрива. Със или без развод. Това са подробности, макар и не без значение.

Много често, ако по време на брака единият се промени и започне да се занимава с духовното си усъвършенстване, негативната реакция не само на другия, но и на околните няма да закъснее. Болшинството хора мразят различните от тях - каквото и да твърдят на думи. Особено, ако това различие им припомня за собствената им ленност и инертност. Много по-лесно понасят хора с пороци по-големи от техните, отколкото хора без пороци. Това им боде очите и те реагират като бик на червено, кога по-открито, кога по-прикрито, но винаги отрицателно. А ако се случи да адмирират такъв човек, това е просто маневра да приспят пробудената си съвест. Хората предпочитат да се възхищават на добродетели, но не и да ги следват. Да ги следваш се изисква не само одобрението ти, но и лични усилия. Кoгато изкажеш одобрение, показваш разбиране и великодушие към другия, ти в повечето случаи показваш разбиране и великодушие, за да се издигнеш в собствените си очи. Защо иначе отлагаш промяната си за по-нататък, защо не започнеш веднага щом смяташ, че си ОСЪЗНАЛ необходимостта да се промениш? Защото между мисълта за осъзнатост и самата осъзнатост има огромна разлика. Ако ти например пушиш и твърдиш, че ОСЪЗНАВАШ какво ПРАВИШ, че знаеш че това е вредно, но въпреки това ПРОДЪЛЖАВАШ, това не е ОСЪЗНАВАНЕ, а само мисъл за осъзнаване, това е илюзия за осъзнатост. Мисълта не е ОСЪЗНАТОСТ, тя е мимикрия на осъзнатост!

Пример? Примери колкото щеш! Ако някой ти каже: “Хвърли се от петнадесететажен блок!”, ще го направиш ли? Едва ли ще кажеш, както казваш за цигарите: “Ще се хвърлям още малко и от понеделник ще спра!” Няма да скочиш, защото дълбоко в себе си действително осъзнаваш тази опасност. Това не е само мисъл за осъзнатост. Има огромна разлика между истинска осъзнатост и псевдоосъзнатост. И разликата е в действието. В ДЕЙСТВИЕТО, а не в МИСЪЛТА.

Може да ти хрумне и такова възражение: Не скачаш не от осъзнатост, а от инстинкт за самосъхранение. Но какво е инстинкта за самосъхранение? Това е реакция за запазване и съхранение на живота, която в крайна сметка е еволюционно придобита осъзнатост за ценността на живота. Осъзнатост на клетъчно равнище. Осъзнатост, която наричаме инстинкт. Осъзнатост, която е израз на космическия принцип за ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ, призвана да съхранява живота като космическо явление. Осъзнатост, която е станала автоматична и се задейства без да дава отчет на такова рехаво нещо като човешкия ум и неговите производни - мислите му.

Мисълта за осъзнатост, не е истинска осъзнатост, така както и сянката на човека, не е самия човек.

Можеш ли да твърдиш, че когато казваш “осъзнавам” винаги в действителност осъзнаваш опасността от цигарите или алкохола или наркотиците, така както осъзнаваш опасността да паднеш от 60-70- метра височина?

Истинската осъзнатост ВИНАГИ поражда действие!

Не само мисли и думи - а действия.

Истинската осъзнатост е винаги действена, тя е винаги в креативна, в творческа посока. И не само по отношение съхраняването на живота като гола биология.

Истинската осъзнатост при човека води до духовната му реализация.

Второто ниво на общуване е това, което милиони наричат любов, но тя не е последното. Последното се случва толкова рядко, че за хората тя е като митичната птица Феникс - много говорят за нея, но никой не я е виждал. Това е нивото на обичта. Това е нивото, в което обичаш другия, не само като мъж или жена, а като цяло човешко същество. Това не е любовта, на която са посветени холяди книги и филми. Това е рядко цвете, което може да разцъфти само, ако и мъжът и жената са Буди. Тя може да се случи само на ИЗРАСТНАЛИ личности. Не порастнали, а израстнали. На хора е тотална осъзнатост. И ако в най-високия връх на любовта стигнеш до изживяването, че при сливане загубваш представа къде свършва тялото на единия и откъде започва на другия, че сте две души в едно тяло, то в обичта разбирате, че сте ЕДНА душа в две тела. И тогава се случва и БРАХМАЧАРИЯ. Но не и преди това. Тогава, нито ти или тя имате чувството, че се “въздържате”.

Брахмачари не е между въздържание и невъздържание в така наречената “златна среда”, а над тях!

И всякакви усилия да имитираш брахмачари, ще те направят фалшиф и жалък, защото ти ще се насилваш без да разбираш същността на проблема. А насилието ще те отдалечи и деформира още повече. Ключът е Осъзнатостта. Колкото повече ставаш осъзнат, толкова повече се отваряш към света, към другите и рано или късно по закона на синхронността ще срещнеш ДРУГИЯ. И когато това се случи ще познаеш и ОБИЧТА и БРАХМАЧАРИЯ.

ВЪПРОС:

Апариграха - “Означава буквално неприемане на подаръци, но се тълкува и като неприемане на ненужни материални неща, като непроявяване на завист, алчност, егоизъм. Йогите живеят скромно, не ламтят за титли, кариера и пари, не се стремят да се обграждат с предмети на лукса. Според тях човек трябва да притежава само това, което му е необходимо, за да води скромен, но пълноценен и съдържателен живот.”

Несъмнено горните препоръки са изключително необходими, за да се потопиш в атмосферата на Йога, но само изброяването им далеч не е достатъчно за действителното разбиране на проблема и неговото решаване. Знанието, че едни черти са отрицателните или положителните не е причина за тяхното премахване или култивиране, то е само следствие. Истинската причина за премахването на отрицателните и култивиране на положителните е дълбокото осъзнаване. Осъзнаване принципа на Ахимса.

Защото и завистта, и егоизма, и алчността са форми на насилие в теб самия и докато не осъзнаеш това, докато не се освободиш от насилието в теб, не можеш да се освободиш и от тях. Един древногръцки мъдрец е казал: “Човекът е единственото животно, което се спъва два пъти в един и същ камък.”

Не два пъти, а десетки пъти човек се спъва на един и същ камък. Защо се получава така? Защото човек си въобразява, че щом знае кое е правилно и кое не – работата е много елементарна- и той все едно вече е решил дадения проблем. Една илюзия, която му коства много скъпо - постоянно да страда и да се разминава с реалния живот.

Умът не може да премахне насилието.

Той може само да го констатира!

Но гола констатация,

не премахва деформация!

Дали човек ще води “скромен и пълноценен живот” не зависи от броя и вида на вещите около него, а от ОТНОШЕНИЕТО му към тях. Ако той смята, че притежава нещо, без значение дали е магарешка каручка или небостъргач, значи живее в илюзии и страх да не го загуби. Реално ние не притежаваме нищо - само можем да ползваме временно едно или друго нещо, но ние не можем да притежаваме. С празни ръце идваме и с празни си отиваме от този свят. Същественото не е в това какво е минало през ръцете и стомаха ни, а какво сме дали от сърцето си на другите. Дали сме имали сърце или само мускул-помпа?

Какъв живот ще водим това зависи от ценностната ни система. И ако искаш да разбереш каква в твоята ценностна система, вземи лист и молив и напиши всичко най-важно за теб - работа, любов, пари, приятели, секс, уиски. После ги номерирай – кое е на първо, кое е на второ място и т. н. Направи го много пъти, защото местата на някои от тях ще се разменят, някои ще отпаднат, други нови ще се появят. Когато решиш твърдо, че това е твоята ценностна стълбичка, за всяка точка си задай въпросите – “Защо? Защо съм я избрал?” И какво РЕАЛНО правя по тази точка? Търси отговорите докато ги получиш. Те са там, те са в теб! И въпреки хилядите, дори милионите варианти, нещата се свеждат до две групи – или си в групата на съзидателните, креативни хора, които слагат на първите места любовта и творчеството или си от вторите – от огромната маса на консуматорите, тези които не се хранят, а лапат, тези които изпитват погнуса от думата труд, тези за които смисълът на живота се заключава в лапане – на храна и питиета, пари, предмети. И като стана дума за пари се сещам че битува мнението, че “многото пари били деформирали човека” Проблемът не е в количеството на парите. Проблема е в самия човек, защото:

Многото пари не деформират човека,

а само показват деформациите му.

Така или иначе, но всеки човек попада в една от двете групи –или в тази в която на първо място е сътворението, или в другата - на озверелите консуматори.

Колкото и да е чудно, че в света първите са малцинство, именно на тях се дължи съществуването на човешкото в човека. Така, че всеки е свободен да избере и да бъде или творец или Homo Konsumatorikus! /снимка на сатир. пластика/

Пълноценният и съдържателен живот не може да бъде само резултат от интелектуалното следване на принципа апариграха. Той е следствие на посоката на твоя живот. Ако основните ти ценности са любовта и творчеството, то като закономерност животът ти ще бъде пълноценен и съдържателен, а това означава също, че ти живееш в Ахимса, защото истинската любов и истинското творчество са несъвместими с насилието както към другите, така и към себе си.