Имам един въпрос: Чела съм доста много за Йога, но още не мога да се ориентирам - един казва, че е наука, друг - изкуство, трети - философия, а четвърти твърди, че е религия. Къде е истината? Каква е структурата на Йога? Само осем степени ли са или има и други степени? Колко видове Йога има и коя е най-подходящата за западния човек, включително и тук, в България?

По-бавно и по-спокойно, моля! Въпросът е сложен, а отговорът е твърде обемен. Всъщност, вие задавате не един, а четири въпроса, затова ще ги разгледаме един по един. Има два начина да ви отговоря - кратко или по-обстойно, но трябва да знаете, че има риск. С кратките обяснения има риск да ви объркам, с дългите – риска е да ви объркам още повече. Въпреки това, аз ще предпочета втория начин, защото докато едно нещо не се обърка максимално, не може и да се оправи.

Преди да започна нека уточня нещо изключително важно, което трябва да се знае. Без ясно осъзнаване на това уточнение е невъзможно истинско разбиране, а то е: какъвто и да е отговорът ми, ти не ще можеш да го разбереш поради няколко основни причини:

Първо – След като толкова много сте чели за йога, предполагам сте се убедили, че тя има много предимства – достъпна е за всеки човек на Земята, независимо от цвят на кожата, вероизповедание, пол, професия, възраст, материално или социално положение… Така е. Но наред със всичките си предимства, Йога има и един огромен недостатък, недостатък който за повечето хора се оказва непреодолим. И той е, че тя не може да бъде разбрана истински само с ума. И това е основния препъникамък в нея, защото **Йога не е теория, а лично преживяване. ** Тя е преживяване на цялата ти същност - тяло, интелект и дух. Само когато се потопиш тотално в нея, можеш да получиш истинско разбиране за Йога. Дотогава имаш само теория, знание, а това е почти нищо. Все едно да прочетеш наръчник за управление на самолет и да си въобразиш, че вече можеш и да летиш. За да полетиш се изискват продължителни тренировки на тялото и ума, години обучение, за да се превърне това в реалност. Дидактическия тон не е за предпочитане, но от друга страна много хора си въобразяват, че щом знаят нещо за Йога на теория, това е напълно достатъчно да си въобразяват, че са и разбрали Йога. Затова предпочитам да охладя ентусиазма, вместо да поощрявам самонадеяността им. Първото може да ви огорчи, но в действителност много по-рисковано е второто, защото самонадеяността само подхранва егото и заблудите на ума.

Второ – По принцип е много е трудно да чуеш това, което другият казва, защото обикновено ума на човек се опитва да прави няколко неща наведнъж. Той хем слуша, хем възразява или одобрява това, което чува било на ум или на глас, с което повече слуша себе си, а не говорещия и само си въобразява, че го е чул. Или пък уж слуша, но в същия момент наблюдава кой минава по улицата, или как е облечена жената срещу нея или него. Или как е гримирана… Изобщо целия процес на слушане е мимикрия на концентрация…

Знаете каква е причината за развитие на ораторското изкуство в Елада и Рим? Тогава все още не е съществувала така популярната днес професия – адвокат- и всеки гражданин е трябвало да умее публично сам да защитава интересите си. И независимо дали е искал да защити достойнството или имота си от посегателството на друг или да заграби чужда земя, крайният резултат зависел от красноречието с което убеждавал съдиите в своята правота.

Затова и великият римски оратор Цицерон приемал ученици, да ги обучава в красноречие. Разбира се, срещу солидно заплащане. Пристига един младеж- самонадеян и бъбрив, син на сенатор и пита колко ще му струва обучението. Цицерон отвърнал:

-Две хиляди талера.

-Но защо? На другите вземаш по хиляда, а от мене искаш две хиляди?

-Защото освен да говориш, трябва да те науча и да слушаш. А второто е много по-трудно - отсякъл оратора.

Психолозите са установили, че колкото е по-голямо егото на човек, той толкова по-трудно чува другите. Може да слуша, но да не чува. Егото не му позволява. Подсъзнателно и съзнателно егото му казва, не може другият да е по-важен, по-знаещ и по-умен от него или от нея.

Подхвърли на някой “Я какъв си надебелял (отслабнал, остарял и пр. варианти)! “, той може да се обиди, но може и да не се засегне чак толкова. Все пак всеки ден поглежда физиономията си в огледалото и въпреки самоилюзиите трудно ще пренебрегне очевидните факти. Е, няма да подскочи от радост, но някак си ще го преглътне, защото както и да се тълкува той самият, фактът си е факт. Но я му кажи: “Ти, не можеш да разбереш, защото първо трябва да го преживееш. Просто е невъзможно преди това! “ и егото му ще скочи до тавана: “Кой, АЗ ли не разбирам?!”

И колкото е по-високо в обществената йерархия, толкова повече ще се засегне. Да ти кажат, че не разбираш - това е все едно да ти кажат, че си глупав, че нямаш достатъчно ум, или както му казва народа – нямаш достатъчно акъл. А сатирикът му е дал и определение: “Акъл - това, което аз имам в излишък и страшно много не достига на другите”. Причината да се обижда е, че човек се отъждествява със себе си в различна степен: по-малко с тялото, но абсолютно с ума си. Най-често казваш моето тяло, моята ръка, моите крака, но за ума си казваш - това съм АЗ.

За способността на човек едновременно да слуша и да говори, някой може да възрази, че Наполеон Бонапарт е правил не две, а повече неща наведнъж – слушал е един, отговарял на втория, на трети диктувал, а той самият е пишел писмо на четвърти човек.

Оказа се, че това е мит - науката е категорична - в един миг, човешкият ум може да прави само едно нещо. В природата няма две абсолютно равни неща, същото важи както за физиологията така и за психологията на човешкия мозък. В един миг може да съществува само една доминираща мисъл, само една доминантна на възбуда в мозъчната кора. Всички останали зони в мозъка са с по-малка сила на възбуденост от тази на доминиращата зона. Същата закономерност съществува и в в изкуството. Всяка картина си има един доминиращ център, оттам надолу всичко се степенува по сила на въздействие - линии, цветове, петна, форми и в това няма нищо ново, просто всеобщите принципи на живота се отразяват и в изкуството. Така е и в мозъка - не могат да съществуват две еднакви по сила и време възбудени зони в един и същи миг.

Дарбата на Наполеон е факт, но истината е, че тази дарба се е изразявала в голямата скорост, с която той е превключвал от една дейност към друга. Именно тази висока скорост е създавала впечатлението за едновременност, но учените са категорични -това е само впечатление. Касае се за високоскоростна дарба на мозъка, да оперира за единица време с няколко доминанти, така че за страничния наблюдател остава впечатлението за такава едновременност. Не е. А и германците имат поговорка: “Ако искаш да направиш много неща, прави едновременно… само едно нещо! “ Всички други опити се отразяват на качеството на това, което вършиш…

Ако си добронамерена, превърни се в попивателна на това, което ще чуеш, не бързай да коментираш, не създавай шум в главата си. Допусни го в себе си, винаги ще имаш възможност да го отхвърлиш, да го опровергаеш. Но не го прави предварително. Не и преди да практикуваш Йога поне една година. Казано по друг начин опитай се да разбереш не само думите, но и посланията зад тях, защото при цялото си богатство човешкият език има сериозни ограничения. Ако той можеше да изрази всичко, останалите изкуства нямаше да съществуват - музика, живопис, скулптура, архитектура. А те са тук, защото могат да изразят нещо, което не е по силите дори на перото на Шекспир…

Бъди притихнала, потопи се в думите като в дълбините на океана и може би чрез тях ще се докоснеш и до… тишината. И като начало това е достатъчно да усетиш, че отвъд думите съществува още нещо, много по-голямо от всичко, което знаеш досега… Но не бързай с изводите, дай си време, защото от арогантността на егото ще загуби само този, който му слугува…

Ще направя още едно отклонение, всъщност ще правя още много отклонения, но помни, никога няма да изпусна посоката.. Отклоненията няма да те забавят, те ще ти помогнат да стигнеш по-бързо. Да, звучи парадоксално, но живота е пълен с парадокси, самият той е един огромен парадокс, една мистерия…

Ще ви разкажа историята за големия арабски лекар и философ Авицена. Цялото му име е Абу Али Ибн Хусайн Ибн Авицена. Той бил изключително надарено дете. На единадесет години написал първия си трактат по медицина, на тринадесет по математика, на петнадесет години по астрономия, на шестнадесет по философия. Освен това съчинявал прекрасна поезия, свирел божествено на няколко инструмента. Бил най-голяма гордост не само на двореца, но и на целия Багдат. Халифът го обичал като роден син. Никой в страната не можел да се равнява с него по знания и мъдрост. Той станал най-младия мъдрец живял някога по тези земи. Когато навършил двадесет и две години, халифът го повикал и с благ тон попитал:

-Кажи, какво искаш да ти подаря за рожденния ти ден - скъпоценни камъни, жени от моя харем, да ти построя дворец? Готов съм да ти подаря дори любимия си бял жребец. Само кажи!

-Хиляди пъти съм бил благодарен за щедростта ти към мен - рекъл Авицена - от дете тя не е преставала да се излива върху мен, но аз имам много по-скромна молба. Изчетох и изучих всичко, което имаше в цял Багдат - всички древни и нови ръкописи, моля те, дай ми благословията си! Искам да отида в другите емирства, искам да изуча и техните ръкописи! Има още толкова неща, които не знам, а аз съм жаден единствено за знания. Другите неща са без значение за мен!

Замълчал халифът. Буреносен облак заседнал между веждите му, скочил гневен и гласът му прогърмял:

-Обичам те като роден син, но никъде няма да ходиш! Ти си моята гордост, ти си гордостта на нашия народ. Ти си най-голямата перла в моята корона. Не те пускам никъде! Престъпиш ли думата ми, ще подпаля всяко емирство, което ти даде подслон. Такава е волята на Аллах! Казах! “

Много се натъжил Авицена, но това не променило решението му и една вечер тайно предрешен като бедняк яхнал магаре, той напуснал града.

Когато пристигнал в съседното емирство, халифът го приел сърдечно, но и много разтревожен:

-Два дни преди да пристигнеш твоят халиф е разпратил вестоносци по четирите посоки да предупредят, че който те приюти, емирството му ще бъде изравнено със земята. А той е много по-силен от всичките си съседи, взети заедно. Затова те моля, вземи храна, вода, колкото желаеш и напусни нашите земи.

Пътувал Авицена от град на град, но историята се повтаряла - никой не посмял да го приеме. Накрая се озовал в едно много далечно емирство. Още доксто влязъл при тамошния владетел той го посрещнал с думите:

-Знам кой си! Знам защо си тръгнал и защо никой не те приема! Но за разлика от другите владетели, аз не се страхувам от твоя господар - ако той има петстотин бойни слона, аз имам хиляда и петстотин, ако той има двадесетхилядна армия, моята е стохилядна. Така, че ако иска нека да заповяда! Но ти, за да останеш тук, в моето царство има само едно условие - първо трябва да си премерим силите.

-Но аз не умея да се бия -възразил Авицена.

Халифът се засмял и рекъл:

-Само варварите се бият. Аз ти говоря за друга сила, силата на мъдростта. Ще дискутираме по всички въпроси на битието. Съдии ще бъдат четиридесет души, най-мъдрите мъже на моята страна. Ако ме победиш, оставаш, ако те победя, напуснеш града веднага!

-Съгласен съм - кимнал Авицена.

На другата сутрин диспута започнал. В една огромна зала, върху персийски килими и възглавници седели белобради мъдреци и внимателно слушали и халифа, и Авицена. А те, застанали един срещу друг говорели и спорели по всички въпроси на битието - за Бог, за медицина, за математика, за астрономия, за поезия, за музика, за философия, за живота, за смъртта…

Говорели, говорели… Говорели непрекъснато в продължение на три денонощия. На четвъртия ден сутринта емирът казал: “Е, мисля, че това е всичко. Нека съветът се произнесе! “

Събрали се белите глави и започнали да се съвещават. Емирът и Авицена седнали на другия край на залата в очакване. Чакали, чакали… минало обяд, взело да се свечерява. Тогава техният владетел ги извикал и казал:

-Виждам и разбирам, че сте затруднени да отсъдите кой е по-добрия, по-знаещия, и по-мъдрия! Затова… аз ще отсъдя!

Като чули това, мъдреците заклатили скептично глави. Как може да се очаква някой да отсъди безпристрасно, когато той самият е една от страните в спора? И то в спор, в който е заложна на карта не само неговата мъдрост, но и авторитета му на халиф! Помислили - това е мига в който той ще се провали –и като мъдрец, и като техен владетел..

Но тогава халифа произнесъл знаменитата фраза: “Това, което аз знаех - Авицена… ми го обясни! Добре дошъл в моя дом!…”

Това е станало през единадесети век след новата ера, но традицията да се водят такива диспути е много древна, тя се е зародила близо 1700 години преди Авицена. Започнала е още по времето на Гуатама Буда,.

По това време е имало още осем велики мъдреци от неговия мащаб и един от тях се е казвал Нагарджуна. Той обикалял от мъдрец на мъдрец и водел дълги спорове по всички съществуващи науки и изкуства, по всички въпроси на Битието. С основание са го считали за най-умния мъж на Индия. След всеки двубой всички съдии, без изключение признавали превъзходството му. Когато победил абсолютно всички и решил да се прибира в двореца си, един от учениците му казал:

-Чухме, че на три дни път от тук, в Бихар, имало някакъв мъдрец. Викат му Гуатама Буда. Не знам дали си заслужава усилията да ходим до там, но ако решиш…

-И тъй и тъй стигнахме чак дотук, нека да го прослушам и него, макар че едва ли ще ме изненада с нещо, което да не знам - отвърнал Нагарджуна.

След три дни, заедно с петте си хиляди ученици и последователи, с целия си блясък и великолепие Нагарджуна застанал пред Буда…

Легендата говори, че когато те се срещнали, цялата природа притихнала. Вятърът… спрял да духа, птичките…. да пеят, щурците… да свирят… Настанала абсолютна тишина….Буда седял неподвижно, с леко притворени очи, а Нагарджуна - прав пред него. Обичаят изисквал домакина пръв да приветства госта, но Буда оставал безмълвен…

Слънцето греело жежко, но никой и нищо не трепвало. Минало час, минали два, минали три… Най-после, Буда погледнал към госта и започнал… да се смее с цяло гърло.

-Защо се смееш? - попитал Нагарджуна.

-Защото ти си един голям глупак, който мисли, че знае всичко, но всъщност не знае нищо!

Нагарджуна трепнал като ударен с бич. Никой досега не бил дръзвал да го обиди, още повече пред всичките му ученици. Овладял се и казал:

-Да! Точно затова съм тук. Да проверим кой от нас двамата е глупака. И свидетели ще бъдат твоите и моите ученици. Може да започваме веднага!

-Това, което искаш, е невъзможно! - вече сериозен отсякал Буда.

-Защо, да не се уплаши? - с ирония вметнал госта.

-Не, не съм се уплашил, но за да имаш право да спориш с мен, трябва да платиш определена цена!

Нагарджуна бил не само много умен, но и много богат мъж. Извадил от дрехите си кесия със злато и я хвърлил в краката на Буда. Буда дори не я погледнал.

-Ако ти е малко - кажи, ще ти дам още - язвително подхвърлил Нагарджуна.

-Не. Ти искаш много лесно да се отървеш. Цената, която трябва да платиш е много по-голяма… Ако желаеш да спорим, първо трябва да останеш тук, в продължение на една година. В пълно мълчание… Това е цената…. После ще отговоря на всичките ти въпроси. Ще имаш ли този кураж или ще си ходиш?

Настанала дълга, мъчителна пауза. Нагарджуна мислил, мислил, обърнал се към учениците си и казал:

Отивайте си по домовете. Който иска да дойде след една година.

Аз оставам тук. Ще платя облога и после ще видя!…

Изминала цяла година. На същия ден, в който Нагарджуна пристигнал, Буда се обърнал към учениците си:

-Тук, между вас, има един човек, на който обещах да спорим и да отговоря на всичките му въпроси. Казва се Нагарджуна.

Монасите започнали да се оглеждат, а заедно с тях се оглеждал и Нагарджуна. Тогава Буда го посочил с пръст:

-Не се оглеждай, ти си Нагарджуна! Слушам те! Задай си въпросите!

От очите на Нагарджуна потекли сълзи:

-Нямам да те питам нищо, защото разбрах всичко. ИСТИНАТА е ОТВЪД ДУМИТЕ!!!

Прости ми гордостта!…

Обикновено човек пренебрегва следния фундаментален факт. В случай, че изобщо му е познат: От информацията, която постъпва в нашия мозък и това, което става в него, нашия ум осъзнава 1-2%. Едва 1-2% - добре е да се запомни тази цифра.

Под информация се разбира не само чуто, видяно от радио, телевизия, вестници, общуване, а изобщо всички въздействия във и върху нас от околния свят. Ние осъзнаваме една нищожна част от нашето битие. И щом осъзнаваме в ума си само 1-2% от всичко, как можем да твърдим, че разбираме дадено нещо. И дали когато кажеш “разбирам”, наистина си разбрал?

Тригодишната Мая пита:

-Мамо, какво е това любов?

-Първо се запознахме с татко ти в университета, започнахме да излизаме. Разбрахме, че не можем един без друг. Оженихме се. А после се роди и ти. И сега освен татко ти обичам и теб. Това е любов. Разбра ли?

-Да, мамо, разбрах! - кима Мая.

-Абе, ще разбереш наистина, но след 15-16 години, когато ти пламне главицата - измърморва майката и я прегръща.

Това е. Докато не пламнеш, считай, че не си разбрал. Дотогава само знаеш. Същото е и с Йога. Може да ти звучи абстрактно, но тя е непосредствено общуване на цялата ти същност с Битието. Ти се разтваряш в Битието и Битието се разтваря в теб. Йога е нещо, в което трябва да се превърнеш, нещо, което преживяваш тотално. Преживяването е не само в ума, а в цялата ти същност. Асани, пранаяма, медитация са видимата страна, те са техники за потъване навътре в теб, но същността на преживаното не може да бъде описано. То е извън думите. С него не можеш да се похвалиш пред приятели или да го показваш като нов тоалет. Но това не означава, че то не оставя следи. Ако преживяването е фалшиво, ако си се самосугестирала - умът умее много добре да имитира, той е най-великия клоун - с теб нищо няма да се случи. Но ако преживяването е автентично, вътре в теб ще стане трансформация - дори в началото няма да разбереш ясно откъде ти е дошло и как се е случило, защото станалото лежи извън границите на твоето досегашно разбиране. И не се притеснявай, не полудяваш. Дори точно обратното. В теб се появява една кристална яснота към всичко, към което се насочиш. Започваш да ставаш естествен и нормален по начин, за който не си си помислил дори. Ще започнеш да приличаш все повече и повече на… себе си. И да се отдалечаваш от калъпите на моделите, от матрицата, в които те е вкарало обществото!

Не се страхувай! Продължавай практиката ежедневно! Няма какво да губиш, защото реално това, което си имал не струва нищо. Не спирай докато не откриеш и станеш това, което Природата е заложила в теб. Открий смисъла на собствения си живот. А когато го откриеш, не спирай, а продължи с още по-голяма страст напред и нагоре! Към светлината на духа! И помни, че този смисъл е скрит дълбоко и извън двата процента, с които боравиш в ежедневието!…

И така. Преди да отговоря на въпросите ти е добре да осъзнаеш - защо ги задаваш?

Имам основания за този контравъпрос.

В продължение на повече от три десетилетия съм говорил и отговарям на въпросите на стотици хора. Разбрах, че в повечето случаи интересът им към Йога е твърде повърхностен (причините за това са много, на някои ще се спрем по-нататък). Искрено питащите и търсещите са били малцина. Те и сега продължават по пътя на Йога, но болшинството просто си питат ей така, едва ли да си убият времето.

Когато говоря така, моля те, не се засягай! Аз говоря на всички, не само на теб. И изобщо не си правя илюзията, че всички са искрено търсещи.

И така, причините някой да пита могат да бъдат три:

Първата - питаш, защото ти е интересно и забавно, а и Йога е екзотична тема за разговор. Можеш да впечатлиш компанията, с която си пиеш кафето, а също и да блеснеш със самоцелна ерудиция подобно на римския император Нерон, който страдал от манията, че освен велик император е и велик поет. Човек не само на меча но и на духа. Страшно много обичал да впечатлява обкръжението си. Денем се отбивал в библиотеката и четял откъси от Илиада или Одисея като си взимал разни бележки. А вечерта по време на пируването, за да блесне с цялото си великолепие почуквал с ножа по златния си бокал за тишина и с тържествен тон започвал:

-Е-е, скъпи гости, вие които се тъпчете с месото от моята трапеза и се наливате с вино от моята изба, случайно да си знаете историята, случайно да сте чели “Илиада” и “Одисея?

И след хоровото “Ама, разбира се! “ следвал и коварния въпрос на Нерон:

-Добре-е! Тогава ми кажете, когато Одисей е минавал край острова на сирените, те каква точно песен са пеели? Какви са думите на песентта?

Залата онемявала. Целия епос е изпълнен с толкова драматични моменти, че на такава незначителна подробност, едва ли някой би и обърнал внимание. След като ги поставил натясно Нерон потривал самодоволно ръце с кикотене и с чувство на превъзходство им я рецитирал.

На следващата вечер - друг въпрос: “Коя е майката на Хекуба, как се казва? “Ха сега? Знае се, че Хекуба е майката на Парис, но пък името на нейната майка?! Кой да го помни?

И така всяка вечер докато един от приближените “загрял” номера с библиотеката и тайно започнал да следи Нерон. Излезе императорът от библиотеката и той- хоп след него. Дава бакшиш на библиотекаря и го пита: “К’во чете днес императора? “

Вечерта - същият сценарий: Нерон пита, другите мълчат. Мълчат, ама един вдига ръка. И не само я вдига, ами и отговаря, при това - точно.

Един път, втори път, на третия Нерон пък “загрял”. Сгънал библиотекаря и той изпял кой хитрец му чете ръкописите след него.

И за наказание на многознайника заповядал…. да му отрежат главата с циничното “Да не правел и друг път така. “

Явно желанието да впечатляваме другите не е от вчера, та ако рзбереш, че това е причината за твоето любопитство - не си губи времето с Йога! По-добре си купи някой жълт вестник - ще ти свърши повече работа.

Втората причина - питаш не за да научиш нещо, а за да провериш дали другия знае. Изпитваш го, един вид. Ако ти каже това, което и ти мислиш - добре, значи е прав. Но ако каже нещо, с което ти не си съгласна - значи той греши.

А на теб и през ум не ти минава да се усъмниш в собствената ти непогрешимост.

И в двата случая тя (той) уж питат, но всъщност изпитват, за да кажат после с чувство на превъзходство: “Абе, прослушах го тоя, е, бива (или не бива - в зависимост от горните варианти).

Този тип питащи, защото те са само питащи, не са истински търсещи са безкрайно далеч от идеята, че другият срещу тях може да им каже нещо, с което да се обогатят. Може да са чули онзи философ, който е казал: “Ако аз имам една ябълка и ти имаш една ябълка и ги разменим, ще имаме пак по една ябълка. Но ако ти имаш една идея и аз имам друга идея и ги разменим, тогава и двамата ще имаме по две идеи… “

Да, може да са го чули, но думите са минали покрай ушите им. По неписано правило втория тип питащи се считат за толкова ерудирани, че просто няма какво повече да научат от другите. И си задават въпросите, ей така, за развлечение. Те считат, къде съзнателно, къде подсъзнателно, че е невъзможно някой или нещо да ги обогати, че са толкова препълнени със знание, че за повече няма място.

Навремето един такъв “хиперинтелектуалец” казал на писателя Богомил Райнов - хем да му направи комплимент, хем да се покаже, че е много ерудиран:

-Абе, имайки предвид кой е баща ти и в каква среда си расъл, ти си направо преситен от култура!

Но писателят парирал ласкателството:

-Не съм съгласен с теб! Ако някой наистина мисли така за себе си, това съвсем не значи че е стигнал тавана на възможностите си и че се е препълнил с култура. Просто означава, че вместимостта му е малка.

Истината е, че никой не може да стигне този таван. Дори, ако става въпрос само за фактологическа интелигентност. Съществува не една, а десет вида интелигентност и фактологическата е само една от тях и то съвсем не е най-важната, но за това - по-нататък. Възможностите за запаметяване на информация са огромни. Още преди време учените установили, че в един кубически сантиметър от човешкия мозък може да се побере, бившата вече, цяла Ленинградска библиотека. А тя е една от най-богатите в света - състои се от стотици хиляди томове…

Може би само този факт би бил достатъчен за някой самонадеян всезнайко да слезе от пиедестала, на който сам се е възкачил. Но кой знае…

Третата причина да се задават въпроси е, че човек усеща в себе си една празнина, една огромна празнина, която иска да бъде обяснена. Една глуха болка не само в тялото, а и в онова смътно понятие, наричано душа. И ти започваш да питаш, започваш да търсиш. Но трябва и да експериментираш. Упорито. Иначе рискуваш с целия си умствен багаж да стоиш в преддверието на твоя живот и никога да не влезеш вътре. Питането има смисъл, търсенето има смисъл, само ако има продължение в практикуването. Продължавай да си задаваш въпроси, но търси отговорите чрез практиката. Отговорите на другите могат да те насочат, но няма да ти свършат кой знае каква работа. Без практика, без личен опит - въпросите се обезсмислят. Иначе си губиш времето, т. е. ЖИВОТА. И колкото по-рано осъзнаеш безценността на времето, толкова по-добре, защото колкото и да го разтягаш, то е ограничено.

Обикновено човек отделя най-много време за най-маловажните неща, по-малко за значимите, а най-малко за най-важните или пък въобще не му остава време за тях.

Да, ние пропускаме много неща в живота си - животът е низ от пропуснати възможности, но няма по-голяма лична трагедия от тази да пропуснеш ТВОЯ живот. Да се разминеш със живота си! Защото милиони хора се раждат и умират, живеейки нечий друг живот, натрапен им от родители, учители, общество. Болката от пропуснатия ти живот е несравнима с нищо друго. В един момент осъзнаваш, че твоят живот е бил винаги до теб, но ти си го пропуснал, сънувайки и живеейки живота на някой друг… Станало е защото си пропуснал… най-главното - да познаеш себе си. Не само като тяло, но и като психика и дух, защото ти си инструмент за познание не само на света, но и на себе си Не е възможно да имаш правилна представа за света, ако нямаш правилна представа за себе си. Всички грешки се наказват със страдания. Разминаването на нашите представи с реалността се заплащат много скъпо. Себепознанието не е интелектуален гевезелък за лентяи, а първостепенна необходимост за всеки човек роден на тази Земя. Себепознанието и страданието са в тясна зависимост - колкото по-малко е себепознанието, толкова повече е страданието. И обратно. Но да опознаваш себе си, не става ей така, между другото, докато си пиеш кафето и си разменяте клюки с приятели. Това е продължителен процес, може и да се отчаеш, но ще ти кажа - това е безкраен процес, но важното е не, че не можеш никога да стигнеш върха - много по-важно е да започнеш. В началото е и болезнено, защото се разделяш с много илюзии за себе си и за света. Това е път при който резултатът е право пропорционален на усилията. Но друг, истински път просто НЯМА. И не мисли, че е толкова лесно да се разделиш с илюзиите си. Хората са мързеливи и постоянно търсят начини да се самозалъгват… За всичко… Може би хората от света на рекламата имат право след като са издигнали като основен лозунг, циничния девиз на мистър Проктър: “Не вземайте хората за глупаци, но не забравяйте, че те са точно такива! “

Наскоро на пазара пуснаха реклама на електрически колани за сваляне на коремните тлъстини. Слагаш си колана, четеш, почиваш, караш кола - през това време мазнините се топят. И като се погледнеш - станал си Аполон! Дали наистина хората са глупави или искат да повярват, че това е възможно, при това безнаказано?

Нека допуснем, че козметичния ефект е факт. И какво се е променило в човека - освен липсата на 3-4 кг сланини? Нищо. Абсолютно нищо! Той си е все същия глупак, но е една дупка на колана по-навътре. Но не е само това. Външното стимулиране с електрически. ток съкращава мускулите и те се стягат, но какво става с моторния център в мозъка? Защо когато рекламират колана не казват, че продължителната му употреба води не само до стягане на корема, но и до атрофия на двигателния център в мозъка? Защото всяко дублиращо въздействие отвън, подтиска работата на съответния център вътре в мозъка. В биологията царува един железен закон, който не познава изключение: Орган или център, който не функционира - атрофира.

Когато препоръчваме такива лесни методи, кого лъжем - другите или себе си? А това е само един от многото рекламирани лесни пътища да си “помогнем”. А те са хиляди. И всички ви обещават леко и без усилия, страхотни резултати. Ние можем да бъдем лъгани само по наше желание. Запомни го! Защото ние искаме да ни лъжат, за да оправдаем нашия мързел.

Движението по ПЪТЯ далеч не се изчерпва само с грижи за килограмите. Усилията, които трябва да се полагат са преди всичко усилия от духовно естество - без издигане на духа, всякакви други резултати са частични и самоцелни. Като казвам усилия от духовно естество, това може да ти звучи много общо и абстрактно, но ти се въоръжи с търпение, по-нататък всичко ще бъде конкретизирано…

И така: Йога наука ли е?

Всяко поколение допринася за развитието или застоя на човешката цивилизация. Банален факт е, че в болшинството съвременници се таи едно дълбоко пренебрежение към познанията, способностите и възгледите на предните поколения. Пренебрежение, често стигащо до високомерие. И много пъти то е оправдано, защото опита и новите знания на съвремието често опровергават догмите и заблудите на миналото. В това се състои и диалектиката на развитието. Разрушавайки старото, да се взема от него най-доброто и с негова помощ да се изграждат новите представи за света. Теоритично този подход не подлежи на съмнение, но въпросът е дали пренебрежението е винаги оправдано? Изключения има и те не са нито малобройни, нито маловажни. И не е зле по-често и по-внимателно да насочваме надолу вирнатите си носове.

В близък план се сещам за мой съученик от осми клас, който четеше много и всякаква литература. Ерудит, който впечатляваше не само учениците, но и учителите. Беше младеж с голяма фактологическа култура, но и с още по-голямо самочувствие. Стилът му изобилставаше както с непознати за повечето от нас научни и специални понятия, така и с гаменски изрази и поведение. Често говореше - повече на себе си, отколкото на другите, наричаше го “разсъждения на глас”, защото смяташе, че няма какво да му кажат другите, че не само ние, но и предните поколения са наивници и глупаци или “заблудени овце”. Беше абсолютен балон. Веднъж не устоях и го попитах, какво мисли за Аристотел или за Платон, за Сократ, както и за други философи, живели хилядолетия преди нас. И счита ли, че този факт ни дава право на нас, а и на него включително да си въобразяваме, че сме нещо повече от тях? И щом живеем в двадесети век - ние, върха на сладоледа ли сме? И ако е така, защо този свят заприличва все повече на ад и прогнозите да се промени не са много обнадеждаващи? Той мълча около минута, фиксира ме по обичайния си начин с леко присвити очи, като най-вероятно съобразяваше дали си струва да си отваря устата за такъв тъп въпрос, но явно беше в добро настроение и затова с покровителствен тон ми обясни, че “цялата тази каша се дължала на миналото, но съвременния човек с модерното си мислене до 15-20 години ще промени коренно нещата, още повече, че според линията на комунистическата партия 1980 година е година, в която ще влезем в комунизма. “

Е, това беше през 1967година. Изминаха повече от тридесет години - оптимистичните му прогнози не се сбъднаха, а някой дори се влошиха.

Всъщност това негово схващане не беше нито ново, нито кой знае колко оригинално. Не друг, а стожера на комунизма Карл Маркс е автор и на двете високопарни фрази. С първата охарактеризира древните философи като “наивните деца на мъдростта”, сякаш става дума за незрели, недорасли хора, за група олигофренчета, а не човешки създания, които и сега респектират не само средностатистическия гражданин, но и предните фронтове на науката и философията, с прозренията си за света. Не е етично да се спори с покойник, но е трудно да не се забележи, че Маркс явно не е познавал в дълбочина философите на древността, още по-малко е познавал философите и мъдреците на Изтока. Или егото му е било астрономически голямо. А може би и двете. Вероятно е бил много по-погълнат от това да краде идеи от Хегел и Фоербах, от Сен Симон и Шарл Фурие, да ги омесва в тюрлюгювеч и да ги представи като качествено нова философия, отколкото да се задълбочава в древните философи. Освен това, незрял и детински е бил не техният, а неговият ум - в противен случай щеше да прозре, че това, което е проповядал и искал да постигне е обречено на провал, защото трансформацията на обществото е възможна само чрез личната трансформация на всеки човек. И никоя идеология не може да замени личните усилия на индивида, стремежа му към просветление и осъзнаване.

А що се отнася до другата му фраза: “Досега философите само обясняваха света, задачата е той да бъде и променен”. Комунистите така го промениха, че за малко не затриха цялото човечество. Милиони хора бяха пратени насилствено в отвъдното в името на комунистическия експеримент.

Все пак, не е късно! На Земята има складирано оръжие, способно да взриви планетата 300 пъти! Да, задачата е светът да бъде променен! Страхотна промяна! Провалът не се дължи на лоши намерения, дължи се на сбърканата посока. И не е вярно, че до Маркс не е имало опити за промяна. Всяка религия или идеология се е стремяла към това, но крайният резултат е бил винаги един и същ - ПРОВАЛ. Това очаква и така наречената демокрация. По фасадата настъпват промени, тя става все по-лъскава, по-луксозна - но отдолу си е все същата. Умственото късогледство е резултат от духовното късогледство. Това, че човек стъпи на луната, не е основание да се пренебрегват духовните постижения на древните. Техните познания, погледнато непредубедено, могат да се окажат значително по-задълбочени от съвременните ни знания.

А като стана дума за Луната, не друг, а Едгар Мичел - един от първите астронавти стъпили на Луната, след завръщането си на Земята, бил попитан от Лари Кинг: “От шест милиарда население, вие сте един от малцината избранници на човешката раса. Какво ще правите оттук нататък? “ Отговорът на астронавта прозвучал доста изненадващо: “Ще основа институт за изучаване на човешкия мозък. На този етап от развитието на човека, това е много по-важно и съдбоносно от ходенето на Луната или на коя да е планета.! Много по-необходимо от всичко друго е да прозрем и разберем себе си! Древната максима “Човече, опознай себе си и ти ще опознаеш Вселената” има много, много по-дълбоки измерения, които трудно, дори бих казал е невъзможно да бъдат от един повърхностен човек! “

Всъщност късогледството на съвременния човек по отношение мъдростта на древните е напълно обяснима. След като възприемаме мъдростта на бащите и дядовците си със снизхождение, не е трудно да отгатнем какво е отношението ни към нещо, възникнало преди хилядолетия, нещо наричано Йога. Отново въпросът -Йога наука ли е?

Когато в науката един факт се повтаря многократно и закономерно, той се приема като научно доказан факт. Науката борави с факти. Ако приемем, че анатомията, физиология, психология, философия са науки, а те са - то Йога също е наука, с допълнението, че в някои отношения надхвърля съвременните си сестри. И не само тях. Йога е наука за Цялото - наука за човека, за връзките, за отношенията вътре в него, между човека и другите същества, между човека и Вселената. Преди повече от три десетилетия започнах да търся отговора на въпроса - Какво е Йога? Какво обхваща? В България е имало единични хора, занимавали се с Йога още в началото на века, но в нашето поколение Йога навлезе чрез цирка през 1965 г. - д-р Жое Клемандоре. Той пръв фокусира вниманието върху “чудесата” на Йога. Последва го Махариши Дев Мурти. Оскъдна и идеологически окастрена литература представяше Йога като “екзотична психо-физическа гимнастика”, а за мнозина тя и до днес е циркаджилък, факиризъм. Тези отговори не ме удовлетвориха. Започнах сам да си търся отговорите. Осъзнах нещо много особено, че още от първите си контакти с НЕЯ, аз по необясним начин знаех, че тя е неизмеримо повече от всичко, за което бе представена. Тя съдържаше всичко, известно и още повече неизвестно. Нямах представа откъде идваше това усещане, но за мен това беше интуитивно знание, което не подлежеше на съмнение. Усещах го до последната си фибра на тялото. И за да си отговаря и обесня рационално на многото въпроси в мен, се обърнах към науката и логиката, но най-вече към практиката. На лист написах: Какво е Йога? Какво съдържа?

Първо - тя включва познания по анатомия и физиология.

Второ - тя е и психология.

Трето - списъкът започна да набъбва - психотерапия, хипноза, диетология - хранене, суровоядство, лечебен глад, фитотерапия, хелиобиология, макробиотика, астрономия, философия, ритмология, киматика, магнитотерапия, игло (пресуро) терапия…, но над всичко - Космическа ЕТИКА!

Списъкът започна да набъбва, накрая прозрях, че обхваща ВСИЧКО!

Самата дума “йога” има много значения, но основните са “връзка”, “съединяване”, “цялостност, единство “. В последствие стигнах до извода, че няма понятие или определение, което да обхване пълния смисъл на Йога, тъй като тя лежи извън сферата на всички думи и понятия. Това съвсем не означава че трябва да се откажем от усилията да формулираме една или друга нейна особеност.

От трудността да се обхване йога произлизат и множество от неправилните и частични тълкувания - за един е екзотична физкултура, за друг само психо-физическа система за добро здраве, за трети - път към духовно самоусъвършенстване, за четвърти - средство против умора. В повечето има уловено зрънце от истината, но тя не се изчерпва само с тях.

Всъщност, като понятие ЙОГА е тъждествена на древните понятия ДАО, БРАХМАН, ТО, БОГ, АБСОЛЮТ или на съвременното понятие СУБСТАНЦИЯ или ПОСЛЕДНА РЕАЛНОСТ. Субстанцията съдържа в себе си всичко, което е било, което е и което ще бъде. Тя е нещо което съдържа в себе си - както Битието така и Небитието. За нейната същност не може да се даде точно определение, но все пак най-сполучливата ДЕФИНИЦИЯ за СУБСТАНЦИЯТА е, че тя е - НЕДЕФИРУЕМА!

Същото важи и за Йога: В целостта си тя е недефинируема! Тя не може да бъде обхваната изцяло от нито едно рационално определение, но има един много съществен момент в Йога. Това е наличието на методи, с които практикуващият може сам да ПРЕЖИВЕЕ тази ПОСЛЕДНА РЕАЛНОСТ, това е преживяване което далеч надхвърля и най-смелите ни знания и представи за реалността. Преживяваване което в по-голямата си част няма нищо общо дори и с последните знания от предният фронт на модерната наука. Преживяване което не е предизвикано нито от наркотици, нито от болно въображение, нито от това, че “човек не си взема редовно хапчетата”. Преживяване, което което лежи извън възможността да бъде описано не само от човек с двеста думи в речника, а и от хора с много по-голям речников запас. Като че ли е по-лесно да бъде нарисувано от някой, който никога не е пипал четка, или изсвирено на цигулка от човек, който никога не се е докосвал до музикален инструмент, отколкото да бъде разказано с думи. Това не е кокетиране с мистичното, то си е просто мистично преживяване. След известна практика то е преживяване достъпно за всеки човек. Недостатъка е, че не можеш да вземеш никой със себе си и да го изведеш, така както водиш приятелката си на кино или на дискотека. Когато го преживееш за първи път ти идва да тръгнеш на пръсти, чувстваш се много специален и искаш едва ли не, всички да го забележат, но това чувство отминава много бързо и на негово място се появява и те облива такова смирение и благодарност… Смирение… защото за първи път в живота си, не просто осъзнаваш, а преживяваш реалното съотношение между твоя мащаб и мащабите на съществуването. Благодарност… защото си имал шанса да ти случи именно на теб!…

Но да се върнем към една от страните на Йога - познанието на анатомията и физиологията на човека. Според Йога нашето тяло е изтъкано от 72 000 нади (тръбички), в които циркулира жизнена енергия - ПРАНА. Противоречието между Запада и Изтока е, че западните учени считат, че това са нерви, но Изтока твърди, че това е мрежа от полеви тип енергия. Колкото по-добре функционират тези нади, толкова човека е по-здрав. При повечето хора голям брой от тези канали са затворени и като следствие, енергията не може да циркулира правилно и тъй като праната е основния двигател на живота, това води не само до психофизически нарушения, но и до нарушаване на човешкия дух. Освен това, за да функционира нормално, човека трябва да хармонизира в себе си положителната и отрицателна енергия, чиийто баланс е в динамично равновесие. И този баланс трябва съзнателно да се търси и поддържа.

Под линия: правя следното уточнение: Има излезли стотици книги по Йога. В повечето от тях много добре и подробно са описани основните техники за дишане, асани, хранене, хигиена, концентрация, медитация и самадхи. Аз нямам за цел да дублирам и преразказвам техниките. Целта ми е да говоря, не толкова за техниките, колкото за Духа на Йога. В една част от книгите, макар и периферно Духа на Йога е застъпен, а в по-голямата част направо липсва. Йога е сведена до голи техники. Представена по този начин тя е много, много далеч от истината. Затова повтарям - търсете Духа на Йога! На техники можете много лесно да се научите, но да усетиш духа…

1948 г. Художествена академия. По коридора окачени картини на абсолвенти - дипломните им работи. Студентите очакват “присъдите” от проф. Илия Бешков. Той минава от картина на картина. Гледа мълчаливо. Не коментира нищо. Само от време навреме приближава съвсем близо до някоя от картините и духа: х-у-у-у…. Един, втори, трети път. Всички мълчат, но един колега не издържа и пита:

-Професоре, защо духате?

-Защо ли? Вижте тази картина, дето я духнах! Композиция има ли? - Има. Перспектива има ли? –Има! Сюжет има ли? - Има! Колорит има ли? - Има. Всичко си има…. ама душа няма! Затова им духам, поне малко душа да им дам.!

Понятието хатха Йога означава хармонизиране на всички процеси в човека катоЦяло. “Ха”-Слънце, плюс, положително. “Тха” е Луна, минус, отрицателно. Хатха дишане е дишане което уравновесява всички процеси.

Това схващане съществува и в Китай, изразено в монадата “Ян” и “Ин” - мъжко и женско, плюс и минус, външно и вътрешно, топло - студено, ден - нощ и т. н. То представлява схематична илюстрация на всички двойки противоположности в света, които са в диалектическа връзка помежду си. Съществуването на едното предполага съществуването на другото. Те се отричат и се привличат. Едновременно.

Надите, т. е. каналите, по които се движи енергията според Йога, всъщност съответстват на меридианите по които се движат положителните и отрицателните енергии - картирани в китайската медицина още преди хилядолетия.

В началото на 50-те години на миналия век в опита си да обяснят въздействието на иглотерапията. Западната медицина високомерно отхвърля твърденията “за някаква си енергия”, която се движи по “някакви си канали”. Приеха, че става дума за въздействие върху нервите и нервните окончания. По тази логика на всяка акупунктурна точка трябва да съответства нерв. Хистологичните изследвания, проведени по-късно, включително и от акад. Портнов - един от най-големите авторитети в тази област, опровергаха тази теория. Оказа се, че около 60% от точките съвпадат с нервни окончания, а останалите 40% не кореспондират с такива. Остава загадка, как без наличието на нерви тези точки въздействат. От друга страна, като капак китайските специалисти направиха скандално изявление за водещата роля на висшата нервна система. Те й отредиха скромното второ място, твърдейки, че преди нея има друга система, която осъществява връзките на организма с околния свят и че това е система от полеви тип. Знае се, че материята освен вещева, има и полева форма, но полевата не може да бъде открита с напипване, нито с аутопсия, което съвсем не доказва, че тя липсва.

Споровете рискуваха да се проточат до безкрайност, но с помощта на модерната физика много от загадките на Изтока бяха преоткрити и обективизирани. Така наречената “студена плазма” (биополе, митогенетично излъчване, аура, сансенергия и др. аналогични понятия), която излъчва всеки жив организъм, бе заснета на специална фотоплака.

Още през далечната 1939 г. ренгеновите техници - семейство Кирлиан направили интересно откритие. Във високочестотно поле заснели биолъчението, аурата на растения. На току що откъснат лист светлината около него е ярко-бяло-жълта с височина около 2 см. След 12 часа излъчваните цветове са по-тъмни, а височината им е спаднала на около сантиметър. След 36 часа - светлината почти не се долавя - листото е мъртво.

Заснети са и последователни състояния на заек. Когато е спокоен, аурата преобладава в светло-синьо с височина 2-2, 5 см. При стрес излъчването се променя в гамата на тъмно-виолет и се увеличава три-четири пъти.

Започва Втората световна война и откритието остава в сянка. Сещат се за него през 1956 година и подновяват разработването му в бившия Съветски Съюз, САЩ, Унгария и други страни. По-късно наричат метода “Кирлиан-ефект”. По този метод заснемат филм с оратор, който говори. Вижда се как аурата му постоянно се мени в зависимост от емоциите, а респективно и от мислите му…

Друг интересен факт е също, че когато човек е ядосан, лицето му почервенява, но обикновено казваме: “Той позеленя от яд “ Защо? Когато човек е много ядосан излъчването около главата му става тъмно-зелено! И някой друг, чийто мозък е бил в по-особен режим на работа е забелязал това. Още едно преоткритие на древното твърдение, че нашите мисли се виждат!

Още нещо много интригуващо. В близък план аурата на ръката е неравномерна. В по-голямата част тя е с размери 2-3 см, но в някои участъци има пикове, високи 6-7 см. И ето нова загадка. Отговорът дошъл не от друга лаборатория, а пак от… Китай. Специалисти по традиционна медицина потвърдили, че пиковите места на аурата съответстват на точките за иглотерапия. През тях влиза и излиза енергията “чи” (а в Йога - прана). Пътищата, по които тече енергията (меридиани, нади) отдавна са картирани и не представляват сензация за Изтока

И тъй, и тъй съм почнал да разтягам отговора, ще ви разкажа още нещо за иглотерапията. Спомням си определението за професор - това е “човек, на който като му зададеш въпрос и започне да отговаря, забравяш вече какво си го питал”. Уверявам ви, аз няма да забравя…

Искам да напомня на тези, които се съмняват и отхвърлят всичко, идващо от древността, да обръщат от време навреме съмнението си и към собственото си чувство за непогрешимост. Факта, че преди пет хилядолетия човечеството не е работело с компютри, не ни дава основание да считаме себе си за “чисти арийци”, а тях за туземци.

Според китайските хроники началото на иглотерапията е поставена 2500 г. пр. н. ера, когато “от небето кацнала огнена колесница с Хуан-Ди”. В превод Хуан-Ди означава Небесния Баща. Той научил хората да вършат много полезни неща, а най-големия дар - оставил две огромни книги, всяка състояща се от по шест тома, със знания знания по иглотерапия. Това е легендата.

По-същественото е друго. За 4500 г. иглотерапията не е претърпяла съществени промени. Тя е била дадена в завършен вид. Оттогава са открити малък брой нови точки, открити са и други методи за въздействие върху тях - електротерапия, лазеротерапия, магнитотерапия и пр., но принципът на лечение си е останал същия.

И досега още никой учен не е обяснил парадокса, как в онова далечно време, когато според нашия философ Кънчо Кънев, хората са живеели още в “първобитния комунизъм”- то се оказа, че и друг комунизъм няма- е била възможна появата на знания несъответстващи и далеч надхвърлящи нивото и културата на съществуващото обществото и възможностите на дадената епоха?

Е, някои като приеха китайските хроники за измислица, измислиха своя “научна” марксистка версия и станаха за смях сред специалистите.

Според вече бивш съветски титан на мисълта иглотерапията възникнала случайно и била открита по емперичен път. В общи линии версията е следната: “Селянинът Чу-Ли си копаел градината. Хем копае, хем една глава го цепи -две не вижда от болка. И не щеш ли, по невнимание - храс - и се ударя с мотиката по големия пръст на крака, при което главата му минала мигновенно. Така открил връзката между някаква точка на крака и главоболието…

Звучи логично, но логично не винаги означава вярно. Той може да разкаже тази история на внучето си, но е доста нахално да я пласира на възрастни, дори и пред името му се мъдри едно “академик” еди-кой си.

Само си представете! Само си представете какво бъхтене е паднало с мотиката. Бам - тук, бам - там и откриваш над 700 точки. И меридианите. И още 170 точки само в ухото. Там сигурно е бъхтел с малка мотичка. И методите - пак с мотиката, и рецептите - също…

Поредната илюстрация - за отказа на съвременния човек да признае пред себе си, а защо не и пред другите, че просто не знае как и откъде са дошли тези знания, но вместо това - високомерно желание да пласира своята версия на всяка цена…

Наред със знанията, които ти дава Йога, тя ти дава и конкретни познания - как да експериментираш със себе си и при какви положени усилия, какви ще бъдат резултатите.. Патанджали я нарича “математика на вътрешното аз” - при точно определени усилия постигаш точно определени резултати. Резултатите са правопропорционални на усилията. Дали Йога е наука? Математиката наука ли е? Можеш ли да събереш две и две и да получиш 15? Същото е и при Йога - резултатът от усилията е строго закономерен, той зависи не просто от усилията, а от усилия насочени в правилна посока или както казва Патанджали: Практикувай Йога с абхиаса и вайрагия **Абхиаса означава постоянни усилия, без прекъсване и с благоговейна отдаденост, а вайрагия - безпристрастност. **

Постоянни усилия - как да ги разбираме?:

На въпроса: Какво означава постоянни усилия и колко часа трябва да се практикува йога? Отговора е - 24 часа в денонощието! Това не означава, че24 часа трябва да правиш пранаяма, асани и медитация. Това означава, че си йога, не само докато практикуваш два или три часа, а през цялото денонощие! Ти се храниш като йога. Ти работиш като йога. Ти почиваш като йога. Ти мислиш като йога. Ти се държиш като йога. Накратко, ти пребиваваш в СЪСТОЯНИЕТО йога денонощно. Ти не просто живееш като йога – ти СИ йога!!! Надявам се, че схващате разликата.

Това е тотална трансформация на съзнанието. Тя не е като професията която работиш. Отиваш в офиса и работиш. Там си осем часа адвокат. Играеш тази роля. Връщайки се у дома - там си родител, това е друга роля. Отиваш при родителите си - там си в ролята на син. Йога не е роля, тя е същност. Разликата ще я разбереш след продължителна практика без прекъсване - ако усилията са постоянни, то прекъсването е невъзможно, но с оглед на важността Патанджали подчертава още веднъж “без прекъсване”. **Прекъсваш ли тоталната си нагласа на Йога, значи не полагаш и постоянни усилия. ** Това е обратна връзка. Ако полагаш постоянни усилия, ти не я прекъсваш, но ако си прекъснал, значи усилията ти не са постоянни.

“Благоговейна отдаденост” - трудно е да бъде обяснено това състояние. Тя не е насочена към някаква религия. Благоговейната отдаденост не е към конкретен обект. Да, в началото може да изпиташ такава отдаденост първо към учителя си, но по-късно чувството обхваща все повече и повече обекти от света, докато накрая започваш да изпитваш една дълбока благодарност не само към учителя, родители, приятели, познати, а към цялото Битие. Тази благоговейност идва не от главата, а от сърцето. Тя не може да се практикува, тя се случва. И когато това стане, се чувстваш целия обвит от любов… Отново си обичано дете, но вече в утробата на Битието!

“Вайрагия” - е състояние на безпристрастност – но не е състояние на безразличие. Йога означава цялостно отношение към света. Да си Йога означава да имаш отношение, а не безразличие. Безразличието е преждевременна смърт. Това са две различни неща, но много често биват смесвани.

Вайрагия - това е да си безпристрастен към колебанията на делника, да вървиш неотклонно по избрания път, независимо от хилядите проблеми, които искат да те разкъсват на малки парчета. Знаете ли как изглежда човек в състояние на вайрагия? Виждала ли сте танк? В него има един малък уред, казва се жироскоп. Когато танкистът прихване целта, тя може да е на 10 км, но за да улучи, танкът трябва да се приближи примерно на три километра. И той тръгва през реки, наклони, пресечени райони, нагоре - надолу, наляво - надясно, но през цялото време дулото на танка сочи непрекъснато към целта. Образно казано захване ли веднъж жироскопа целта, дори танка да се обърне с веригите нагоре, дулото винаги ще сочи към целта. Не ми допада, че използвам танка за пример, но вайрагия означава именно това - захване ли “жироскопът” ти целта, никога да не я изпускаш, независимо от пресечения район на делничните грижи…

Йога изкуство ли е?

В афоризма: “Няма Йога за всички, има Йога за всеки” е кондензиран творческия подход, който трябва да се прилага при практикуване на Йога. Всичко което правиш трябва да е съобразено с твоите индивидуални възможности. Не бива да се пренася механично нищо от един човек на друг. Ако за теб е подходяща една техника, за другия не е. Всеки е индивидуален, всеки човек е една вселена. Изучи максимален брой техники, за да откриеш кои са “твоите” и не само да ги ОТКРИЕШ, но и да ги ОТКРИВАШ постоянно, защото ние не само се отличаваме един от друг, ние всеки ден сме различни от самите себе си. Всеки ден имаме различни потребности. Ако днес цял ден цепиш дърва или бъркаш бетон… ще имаш нужда от повече релаксация, ще имаш нужда да стоиш продължително време в рало, пашимонтана, да бъдеш повече в статични пози, но ако по цял ден си зад бюрото, ще имаш повече потребност от динамични движения. Това е толкова елементарно, та дори е неудобно да се подчертава. Аз не подценявам вашата интелигентност. Казвам го, защото съм срещал автори, които твърдят, че за да практикуваш Йога “не трябва много да спиш и да си да почиваш, но и не трябва да работиш прекалено много”. Добре, но кой е критерия? Кой може да ти каже ти ще почиваш 8 часа, а ще работиш 10 часа. Всичко е много индивидуално, не може да се прилагат формули, ти трябва да си буден за своите потребности. Всеки ден. Отново и отново. Затова не само “няма Йога за всички, а има Йога за всеки човек”, но и за всеки човек йога е различна ВСЕКИ ДЕН! на Ежедневното творческото прилагане Йога я превръща във всекидневно изкуство. Изкуство, създаващо не само картини и скулптури, а изкуство за сътворяване на самия себе си. А това е най-трудната за създаване творба, изискваща изключително повече чувствителност, съзнателност и постоянство от създаването на всеки друг шедьовър…

В друг план съществува и друга връзка между Йога и изкуствата. Практикувайки продължително време йога събужда творческите способности на всеки човек, независимо дали той (тя) знаят за това въздействие или не. Този извод на първо място дойде от личния ми опит. Един “сън” на 24 години промени живота ми тотално. Казвам “сън” в кавички, защото това не беше просто сън, а послание, което обърна живота ми на 1800 и за което съм безкрайно благодарен на Йога. Друг път ще разкажа за това, по-важното е, че с течение на времето попадах и на други подобни случаи. Една част от практикуващите започваха да рисуват, други да пишат поезия или проза, трети започнаха да виждат неща от бъдещето, които след седмици или месеци се реализираха….. В четвърти се разкриха лечителски способности, ( но те нямат нищо общо с булевардните екстрасенси)… И ви уверявам, че тези хора не бяха “мръднали”.

Никъде в йога-литературата не съм срещал информация за това. Но сега, след толкова години, зная, че въздействието на Йога върху събуждането на творческите сили на човек не е случаен инцидент, а закономерен процес.

Кое е общото за всички творци –независимо в коя област се изявяват? Да, разликите между тях са хиляди и слава богу, че ги има, но има и нещо по което те всички си приличат. Сравнени с повечето хора, творците притежават една изострена чувствителност, една болезнена чувствителност, към слово, звуци, цветове, форми, обеми, към реални или мисловни конструкции… И това предопределя посоката на тяхното творчество –проза, поезия, музика, живопис, скулптура, изобретения… Една част от творците притежават изострена чувствителност към всичко изброено… Още приживе. Микеланджело бил нарекан с прозвището-“ Титана с четири души”–той бил не само гениален скулптур, но и не по малко гениален живописец, архитект и поет….

Да имаш изострена чувствителност е първото условие за твореца, но за да се реализираш и като такъв са нужни огромни усилия. Усилия да “облечеш “чувството си в слово, форма или звук…

Йога събужда чувствителността ти, но ти решаваш какво ще правиш с нея!

Дали Йога е изкуство?

Определено, да!

Дори нещо повече, Йога е изкуство, чрез което можеш да пробудиш в себе си всички останали изкуства!

Философия ли е Йога?

Когато чуят думата философия, доста хора я приемат с неприязън. Една от причините е че те основно свързват философията единствено с досадната марксистко-ленинска философия с която ни тъпчеха или по-точно се опитваха да ни тъпчат главите както в училище, така и в университетите. И за мнозина философията е досадно и тъпо занимание. И всеки който започне да разсъждава философски върху даден проблем, неибежно му се слага и табелата – “дървен философ” Така, заедно с водата от коритото, се изхвърля и бебето.

За други, разговори и разсъждения за нещо което не може да се пипне, види ухапе, да се ритне или да се купи са празно философстване, като последното винаги се изговаря с явна или по-скрита подигравка. Този тип хора най-често просто мразят да мислят, защото сериозното мислене изисква и сериозни усилия. А каква полза има да се хабиш за нещо, от което нямаш никаква “далавера”? Или както е казал Сидни Смит: “Човек може да живее без въздух –няколко минути, без вода – няколко дни, без храна - няколко седмици, а без мислене – цял живот”

Наистина ли философията е нещо абсолютно безполезно за ежедневният ни живот? С какво се занимава тя?

Философията изучава и разкрива основните закони на света и обществото. Тя води човек от частното към общото, от конкретното към абстрактното. Тя се занимава както с обекта, така и със субекта т. е. с човека който изучава света. Безусловно от философията има огромна полза, тя не трябва да се отхвърля –защото от това губи не философията, а човека който я пренебрегва. Това което трябва да се има впредвид – независимо, че тя е наука за общото, за цялото, тя си има и своите ограничения. И тези ограничения трябва да се познават….

Основният инструмент за извеждане на съответните изводи е разума на човека. т. е. неговото РАЦИОНАЛНО мислене, нещо което той е издигнал в култ като единствен начин да прозре света. Нека се самопровокираме и си зададем следния въпрос: Дали рационалното мислене е най-доброто достижение на човек и дали е само добро? На пръв поглед въпроса може да изглежда безмислен, но да видим имаме ли основание да си го задаваме все пак?

Според философията рационалното знание се извлича от опита, който получаваме с предмети, явления и отношения от всекидневния ни живот. Рационалното знание е сферата на интелекта. Инструментите на интелекта с които той работи са - РАЗЛИЧАВАНЕ, ОТДЕЛЯНЕ, СРАВНЯВАНЕ, ИЗМЕРВАНЕ и КАТЕГОРИЗИРАНЕ. Как работи интелекта?

За да опознаем едно нещо, първото условие е да го РАЗЛИЧИМ от другите неща, да го различим от останалият свят, с което всъщност го и ОТДЕЛЯМЕ от останалия свят. След като вече сме го различили и отделили, тоест това нещо е привлякло нашето внимание, нашия разум започва да го СРАВНЯВА с другите неща( предмети, елементи, явления, процеси и т. н. ). После започваме да го ИЗМЕРВАМЕ (височина, дължина, широчина, маса, тегло, скорост, обем и т. н..) и накрая го слагаме в съответната графа т. е. го КАТЕГОРИЗИРАМЕ

По този начин нашия разум създава един цял свят от мисловни различавания, различавания които можем да проумеем, само като ги съпоставяме едни с други, тоест като ги противопоставяме. Така ума изгражда цял свят от противоположности, които могат да съществуват само в релация, само във връзка едно с друго. Например, нашия ум не може да разбере какво означава бяло, ако няма изградена вече представа какво е черно, както и представа за останалите цветове. За да познаваме едно нещо ние трябва да го противопоставим на друго нещо. Същото е и с числата –ако някой ти каже нула, ти не би го разбрал за какво ти говори ако нямаш представа за другите числа -1, 2, 3, 4, 5….и т. н.

Колкото и някои да мразят абстрактното мислене на философията, има нещо, което е много важно е да се осъзнае. А това е, че независимо дали им е приятно или не, основна черта на рационалното знание при всеки човек е АБСТРАКЦИЯТА. Независимо дали го осъзнава или не – нашият разум работи само с абстракции.

Абстракцията е основна черта на рационалното знание, тъй като при сравняване и класификация на неизмеримото разнообразие от форми, структури и явления от заобикалящия ни свят, разума не взема предвид всички черти, а само някои от тях, които счита за значими. Така той конструира една СХЕМА на реалността, в която нещата с които разума борави са ограничени до основните им очертания.

Рационалното знание е система от абстрактни понятия и символи, които се характеризират с линейна, ПОСЛЕДОВАТЕЛНА структура, която е типична за нашето мислене и реч. Когато говорим, ние не можем да изразим всичко в един миг, а излагаме мисълта си последователно, във времето. В езика ни, тази линейна структура се разпознава и по използването на азбуки, които служат за предаване на мислите във формата на дълги редици от букви.

От друга страна е Реалността - естественият, истинският свят, с безкрайно- то си многообразие и сложност. Това е един многоизмерен свят, в който няма прави линии и напълно правилни форми. В този свят нещата протичат не последователно, а ЕДНОВРЕМЕННО. Това един свят, в който както доказа физиката, дори празното пространство е изкривено.

Ясно е, че абстрактната ни система на рационалното мислене не може никога да опише и да разбере напълно тази реалност.

Извода: **Всяко рационално знание е неизбежно и ограничено! **

За повечето от нас е трудно да осъзнаваме НЕПРЕСТАННО ОГРАНИЧЕНИЯТА И ОТНОСИТЕЛНОСТТА НА ПОНЯТИЙНОТО МИСЛЕНЕ. Нашата ПРЕДСТАВА за реалността е много по-лесна за разбиране, отколкото самата реалност. **Ние сме склонни да ги смесваме и да приемаме понятията и символите на реалността за самата Реалност. **

Една от главните цели на Изтока, започнал в ерата на Махабхарата е да ни изведе от това заблуждение. Йога е развила методи за пряко преживяване и осъзнаване на реалността. Това е друг тип познание, което надхвърля не само рационалното мислене, но и сетивните възприятия.

Източните мистици продължават да държат на това, че ПОСЛЕДНАТА РЕАЛНОСТ никога не може да бъде обект на логическо следствие или показно знание. Тя не може да бъде описана с думи, тъй като е извън сферата на интелекта и разума, от които пък произлизат думите и понятията ни.

Лаодзъ, който нарича тази последна реалност ДАО, твърди следното:

“Дао, което може да бъде изказано

не е вечното Дао. “

Едновременно с това АБСОЛЮТНОТО познание е изцяло НЕРАЦИОНАЛНО познание за реалността, познание, което възниква в едно необикновенно състояние на съзнанието, наречено медитативно или мистично състояние.

В Йога, а и в Изтока въобще, съществува невероятно многообразие от техники, ритуали и форми, които в най-широкия смисъл на думата са форми за медитация.

Основната цел на тези техники е да се накара умът да замълчи и да се превключи от рационално към интуитивно съзнание. В много форми на медитация умът се изключва като първо се концентрира върху една единствена точка, върху дишането, звук от мантра или изображение на мандала. И в един момент се случва скока в. .непознатото.

При медитация мозъкът постепенно започва да се изпразва от всякакви мисли и понятия и така се подготвя за продължително функциониране с интуитивната си страна. Йога като философия надхвърля необичайно много стандартната ни представа за философия. Нейна цел е не само да научим основните закони на света, но и нещо много повече - практикуващият Йога да ги опознае ЛИЧНО

**Прилика и разлика между философа и йога: **

**И двамата схващат света като цяло, **

**На йога го преживява и ЛИЧНО. **

**Прилика и разлика между поета и йога: **

**Поета преживява света като се отъждествява с НЕЩО. **

**Йога го преживява без да се отъждествява с НИЩО. **

Йога религия ли е?

Отговаряйки на всеки въпрос се изправям пред проблема за компромиса - какво и колко точно да кажа, че хем да бъда изчерпателен от една страна, хем от друга, да не ви обременявам с прекалени подробности. Имам ясното съзнание, че по всеки от повдигнатите въпроси може да се напише не книга, а книги, но засега ще се старая да събера отговорите на всички зададени въпроси в по-стегната форма. А пък и кой ли е успял да се изкаже докрай?!

И така, Йога религия ли е?

Понятието “религия” е интересна дума. Тя се състои от представката “ре”, която означава назад, отново, обратно, минало, повторно и “логос” – всеобща закономерност, слово, разум, наука.

Първи Хераклит употребява понятието “логос” - като наука за всеобщите закони на Вселената.

В първоначалния си вид понятието”ре-логос”, “ре-лигия” означава познание на всеобщите закони; познание за всичко, което е станало, става и ще става във времето;

По-късно, както и много други понятия, неговият първоначалния смисъл е променен и се прелива в понятието “набожност”. Затова, каже ли се за някой, че е религиозен, се разбира човек, изповядащ някаква религия, вярващ в бог.

Едно и също ли е да си религиозен и да си набожен? Да си набожен, независимо на кой бог се кланяш е много лесно. В общи линии изискванията са “да вярваш в Словото” и да се молиш на съответния бог. Общо взето, нищо ново под слънцето - познатото човешко хитруване съчетано с алчност. С малко усилие да спечелиш големия джакпот. С всекидневни молитви за 5-10 минути да си осигуриш вечен живот. Някои, които ходеха на държавна работа, изповядваха Андрешковската мъдрост: “Ние ги лъжем, че работим - те ни лъжат, че ни плащат. “ Същото е и с духовните пастори - миряните ги лъжат, че вярват в Бог, те пък лъжат миряните, че Бог им вярва или че изобщо го има. Това, което сега се нарича религия е просто един циничен бизнес и всеки спечелен вярващ, е не една спечелена за Бога душа, а още една спечелена кокошка, която им снася златни яйца. Още един диамант в короната на папата или друг “духовен” водач.

Всяка “религия” се стреми да завладее и подчини обществото и въпреки многобройните средства, всичко се свежда до две хватки, до две копчета, с които манипулират обществото: “камшик” и “сладкиш”. Така се дресират животните в цирка: когато не изпълнят номера - бой, а когато го направят - захарче! Те са измислили най-гадния камшик. Камшика, наречен първороден грях. Внушили са ти, че ти още като се появиш на белия свят, си вече грешен. Трудно е да си представи човек в какъв гнусен мозък се е пръкнала тази мисъл, заразила половината земя, че ако не тръгнеш по правия път, който ТЕ ти сочат, Бог ще те накаже, т. е. камшик. Дори нещо повече и след смъртта си ще бъдеш наказван. Ще гориш в пъкала за вечни времена…

Но, ако приемеш вярата - О-о, тогава всички благини, всички “захарчета” са твои. Ще цъфнеш и ще вързваш, но след като вече си напуснал грешната земя. А и защо е грешна - дали от тези, които не искат да влязат в “правата” вяра или за тези, които държат на всяка цена да те вкарат в нея?

Другата категория дресьори е племето на политиците. Независимо от глупостта на хората, която е в неограничено количество, вече започна да им светва, че въпреки наличието (или липсата) на вечен живот, те искат да си поживеят добре и тук, на Земята. И една част от тях обърнаха гръб на религията. Но от другата страна ги чакат политиците. Те и първите са политици, само реда на “играчките” им е рзменен, но методите им са едни и същи.

По-добре би било Библията да започва: В началото… бяха политиците! И досега са все те!

Още от зараждането си, човешката цивилизация се люшка между двете крайности, между тези две цели - Реда и Свобода. Когато се наложи РЕД в едно общество, след време той се изражда в ДИКТАТУРА. Когато обществото възстане и отхвърли диктатурата и извоюва СВОБОДА, след време свободата се изражда в АНАРХИЯ. И пак започва борба за ред, а реда прераства в диктатура, отнова борба за свобода, тя се подменя в анархия и т. н. и т. н. до безкрай. Тъжното, че хилядолетия човечеството играе тази игра и не може или не иска да прозре причините, които поддържат този омагьосан кръг. Защото въпреки противоречивите причини пораждащи диктатурата и анархията, те имат еднакъв корен. Този корен е НАСИЛИЕТО. Насилието което има хиляди лица - насилието в теб, насилието срещу теб, твоето срещу другите и това на другите срещу теб, насилието като основна черта на човешкия ум.

И не бързай да отричаш или да се съгласяваш, защото това е много сложен процес за осъзнаване, на който трябва да посветиш достатъчно време и сили (не вярване и пари), за да почнеш да го разбираш истински. Дяволът и адът не са под земята, те са тук, на “последния” етаж, в главата на човек. Но умът на човека е така дресиран от детството още - никога да не се обръща навътре. Никога и никой не те учи да медитираш. Ако се обърнеш навътре случайно, то е да просиш нещо от твоя Бог, но това не е обръщане навътре в мистичния смисъл на думата.

Първоначалния смисъл на думата “покаяние” на иврит означава точно това, “Обърни се навътре в себе си! Когато Христос е казвал: “Покай се”- той е казвал буквално-“ Вгледай се навътре в себе си и един ден ще видиш ясно нещата такива, каквито са, а не каквито са те дресирали да ги видиш”.

Столетия по-късно християнството е извратило думата “покаяние” в нещо много отвратително с цел да ти внуши вина: “Покай се! Ти си грешен! Още по рождение, заради първородния грях! “

Попитай някой психолог и той ще ти каже, че най-лесно можеш да манипулираш един човек като му внушиш чувство за вина. “Духовните” водачи първо размахват сопата на ада, а после ти обещават рая, т. е. “захарчето”; политиците -същото, но в обратен ред - първо ти размахват под носа разни лакомства като “светло бъдеще”, “висок стандарт”, но междувременно докато се вдобитяваш заради тях, по гърба ти започва да плющи и камшика на икономическата и идеологическа принуда.

Обидно и болно е да се отнасяш с човека, като с впрегатен добитък “Homo sapiens” и “общество” са все още само понятия, без реален пълнеж.

За да има общество, трябва да има общуване. Общуването е споделяне, а не манипулация на другия. Все още поведението на човека към другия се определя не от стремежа за духовна връзка, а от два основни инстинкта, валидни в животинския свят. Инстинкта за лидерство (за водач, за власт) и инстинкта за подчинение. Във всеки от тях има биологична изгода. В едно стадо от маймуни, лидер става най-силният мъжкар. Ползата: всички женски са негови. С това се дава възможност стадото да се възпроизвежда с най-добрия генетичен материал с оглед оцеляването на вида. Минуса: като лидер трябва да бди над живота на всички от стадото и ако се налага да влезе и в смъртоносна схватка с хищник.

Минуса да си подчинен: Винаги могат да те манипулират, да ти вземат банана от устата, да те набият, ако преценят, че така трябва, ако водачът желае да прави секс, без да пита женската иска ли или не.

Ползата да си подчинен: друг поема грижата и охраната на твоя живот.

В разказа “Индже” старецът казва на разбойника: “Ние, хората, сме като овцете - трябва някой да ни пасе, да ни дои, да ни стриже, но и от вълци да ни пази! “ Страхотно, нали!

Да, има полза и от двата инстинкта. Но нали човекът е нещо много повече от гола биология? Или поне му се иска.

Тези две форми, са форми на контакт, те не са ОБЩУВАНЕ. Все още малко хора общуват, другите - комуникират, контактуват - със или без интернет - но определено все още не общуват. Общуването не е вземане или даване. То е споделяне между две същности. И това е, което ни различава от животните. Не, че животните са лоши. Това просто е техния таван. А в повечето случаи и нашия…

Да си религиозен е нещо съвсем различно. Да си религиозен означава наред с много други неща да си ПРЕЖИВЯЛ и да си осъзнал матрицата на дейсвителността.

Да си религиозен се изисква не просто вяра, а сила на духа да вървиш към неизвестното, без да знаеш какво точно ще ти се случи. Защото там накъдето вървиш няма пътни знаци, няма асфалт, няма дори пътека. Защото пътеката би означавала, че някои други са минавали преди теб и са я направили. Там накъдето вървиш няма никой, защото това е пътят към абсолютната пустота и по него вървят не тези, които си мислят, че искат, а само тези, които могат, защото това е път, който минава през теб и вътре няма никой, който да те води, освен теб самия.

Но страхът парализира повечето търсещи и затова е по-добре да си купиш готово пластмасово цвете, отколкото да търсиш истинското над урви и пропасти…

Всеки може да пътува в различни посоки - само истински смелия пътува навътре в себе си!

Има две думи “вяра” и “рема”. Вярата е нещо много достъпно. Четеш, слушаш, ходиш в църква или джамия, хипнотизират те, самохипнотизираш се и си готов - християнин, мюсюлманин или някой от другите над три хиляди вида религии…

Рема е лично преживяване на нещо много дълбоко в теб, нещо много истинско и фундаментално и ако си достатъчно осъзнат и искрен ти не можеш да го свържеш нито с Христос, нито с Буда или Мохамед. То е преживяване извън думите. Нещо, което те разтърсва из основи. Променя коренно гледната ти точка за света, но ако в преживяването си пиеш кафе с Мохамед или говориш с Исус - това е болното ти въображение, желаещо да приеме лъжата за истина.

Така че, ако става дума за лично преживяване, за рема - Йога е религия, но не е вярване. Учителите многократно повтарят - не приемай нищо на вяра - експериментирай! Лично! С искреност и жар - без предубеждение.

Предубеждение е важна дума. Тя те предупреждава за опасност. Опасността ти предварително да се убедиш или да отхвърлиш нещо, преди да си го изпитал. Затова тръгни с празен ум. В него не трябва да има нито “за”, нито “против”. Тръгвай към търсенето без предварителна НАГЛАСА. И, ако си достатъчно упорит, истинските отговори ще те открият. Когато практикуваш, може да минат месеци, а може и години докато получиш отговори на въпросите си. На някои въобще няма да получиш отговор. Всичко това е много несигурно, нали? И в тази несигурност се крие една от причините хората да предпочитат вярата пред ремата. Да вярваш изобщо не е рисковано. ТЕ, твоите водачи, знаят всички отговори на всички въпроси! И ти ги казват. И вече и ТИ ги знаеш. и си подготвен за вечен живот… Тези отговори нямат никаква стойност освен да те заблудят - но докато разбереш, че си се хранил с илюзии, може да е твърде късно. А най-добре е изобщо да не го научаваш. Иначе цялата барака, наречена “религия” ще се срине. Ще се срине бизнесът на божиите служители. А това всъщност е най-големия грях, който можеш да извършиш - да се съмняваш в ТЯХ и ТЯХНАТА истина.

Стреми се не към вяра, а към рема. Не вземай назаем чужд опит. Това е глупаво. Опита на някой може само да ти покаже посоката, да започнеш личното си търсене, но не може да замени твоя опит, защото само чрез твоя опит можеш да откриеш твоята истинска природа, ТВОЯТА истина. Друг не може да ти я даде назаем. Истината, става истина за теб, само когато я преживееш лично - другото е информация. Ако имаш куража - ПОСЛЕДВАЙ СЕ!

Необходимо ти е не информация, а трансформация!