Просто така се случи.

Никога не съм предполагал, че ще пиша книга. Още по-малко, че ще я, и издам. Всъщност никога не съм писал – аз само записвах. Записвах въпросите които ми задаваха и отговорите които давах. Е, не всичко – доста по-късно се сетих, че те евентуално могат да бъдат интересни и за други. За хора, които не посещават залата по Йога.

Всъщност, истината е, че за това други ме подсетиха. Никога не съм имал намеренията и амбицията да се правя на писател. А и сега нямам такива.

Как се появи книгата?

Обикновенно, всеки човек сам си задава въпроси. И си отговаря както може.

Най-често мълчешком, на ум.

По-рядко на глас, като преди това се оглежда, да провери дали е сам.

Но едва ли някой сяда, сам да си отговаря - писмено.

Така, че заслугата за тази книга не е моя. Тя е на тези, които ми задаваха въпросите… Благодаря им.

Така разбрах още нещо: Няма прости или сложни, умни или глупави въпроси. Всеки въпрос може да свърши добра работа.

Всичко зависи от този, който отговаря на въпроса. А може и да не отговори. Но понякога, когато отговаря може да изненада не само другия – но и себе си. Защото в зоната на подсъзнателното – по-точно е да се каже, в зоната на извънсъзнателното – има неща които чувстваме, но те са още неясни –голи и безформени. И когато започнем да говорим, ги обличаме в думи.

И изведнъж ги виждаме много по-ясно отпреди.

Е, “дрехите” им не винаги са по мярка – те и никога не могат да бъдат, дори и да са шити от Шанел или Пиер Карден – но така вече, невидимото става видимо.

Това което ще прочетете – ако изобщо продължите - са голи прозрения облечени в думи. И ако думите не винаги ви допадат, то потърсете зад тях нещо повече – припомнете си, че те не са само дрехи и под тях има неща, които си струват да бъдат видяни.

През годините съм получавал много въпроси, повечето от които се повтарят. Нямам намерения да ви измъчвам с вариантите на всички въпроси и на техните отговори.

Въпреки, че на някой места повторенията на някой изводи са неизбежни, в кондензиран вид са събрани само тези отговори, които са най-важни. Иначе трябваше да има не книга, а книги. А подобна идея не ми допада.

Воден от максимата, че:

Много е лесно да учудиш някого, но е трудно да го обогатиш, често съм си задавал въпроса: Казвам ли нещо ново, което може, не да учуди, а да обогати другите? За мен, утвърдителният отговор на този въпрос, е и моралното основание за написването на тази книга.

Авторът