Да!

Стряскащо е заглавието на книгата, която държиш в ръцете си, драги читателю! Моите поздравления за смелостта да посегнеш към нея!

Още по-страшно е когато човек разбере за кой затвор става въпрос – затвора на собствения ни ум!

И най-шокиращото е, че сам си се пъхнал вътре!

Да, сложил си е човек вътре и сиренце, и хляб, и лъскав автомобил, и РС, и ТV, и семейство, и религия и изобщо всякакви модели, от които не е останало място за самия човек и единствената цел на които е да го убеждават, че вътре е по-добре отколкото отвън. И крещи оттам човекът за свобода – свобода за още сиренце, по-лъскав автомобил, ако може и къща, а защо не и по-добра съпруга или съпруг, престижна работа и т.н., опитвайки се да ликвидира по този начин усещането, че нещо липсва. И така минава целият живот, тичайки от едно място на друго, докато някой ден липсващият лъч светлина не проблесне межу решетките на затвора и осъзнаеш, че всичко е покрито с прах: автомобилът не е толкова лъскав, РС-то ти е ограбило реалния живот, а от TV-то те заливат с чудовищна манипулация; че поповете-директори са затворили църквата точно на Бъдни вечер и като истински бизнесмени са определили работно време на Господ; че милата ти съпруга отдавна друг я утешава (обикновено близък твой приятел – така ги губиш в комплект), а децата, за които си правил толкова жертви, те употребяват (макар и много мило) само като банкомат…

И какво ти остава?

Къде си ти?

Кой си?

Защо си тук?

Това ли е смисълът на живота?…

Заваляват безброй въпроси, вулкан от въпроси.

Благославяш тогава този лъч светлина, донесъл ти толкова много болка, но и прозрението за истинската свобода! И най-после заслужената добра новина: Можеш сам да излезеш от затвора! Всъщност, друг начин няма!

В такъв момент подкрепата на някой, който вече е свободен от робството на собствения си ум, някой, който е открил блаженството в непрекъснатия процес на творчество и освобождаване, е като манна небесна за изтерзаната ти душа.

Книгата на Христо не е стройна система за здраве (такива има в изобилие), не ти дава рецепта, с помощта на която за 10 или 40 дена ще си нов човек. Книгата е точно онзи лъч светлина върху причините, поради които си се озовал в капаните на ума си, светлина върху истинските извори на насилията, които сами си генерираме и неосъзнаването на които могат да провалят и най-добрата система . Споделеният личен опит на автора те стимулира и вдъхва смелост да направиш крачката към себе си. И не е вярно, че първата крачка е най-трудна, уважаеми читателю! Готви се за дълъг път! Всяка крачка е еднакво трудна, но пътешествието е единственото, което си заслужава усилията, единственото, което разчупва решетките на затвора и ти позволява да изживееш пълно и цялостно собствения си живот, да се освободиш от непрекъснатото подхлъзване към леснината, която заплащаме с безкрайни усилия, единственото, в което ще получиш най-ценния подарък – самия себе си !

Пожелавам ти от сърце, „Затворът” да ти помогне да направиш първата или поредната крачка към Свободата! Пътят е безкраен, но когато намериш себе си и своите спътници, когато се научиш да се наслаждаваш на всеки миг и усещаш любовта и подкрепата на ближния си, благославяш тази безкрайност, от която толкова си се страхувал!

Надявам се, че и ние сме ти помогнали за следващата крачка, Христо! Продължавай!

Думите на благодарност ще си спестя, защото ме научи да общувам без думи!

Петя СТОЯНОВА